Труд
Автор:
Ирен Делчева
Създава се изкуствена елитарност в българското образование
37 г. след Десети ноември българинът продължава да си задава въпроса - какво ни чака? Ентусиазмът, с който бяха приети промените, съвсем изчезна, тревогата от инфлацията и икономическата криза в света става все по-голяма. Какво разделя обществото и ни пречи да гледаме реално на случващото се, питаме социолога доц. Алексей Пампоров.
- Доц. Пампоров, корупцията ли е най-големият проблем на България?
- Много са. Най-големият ни проблем, може би, са нереалистичните очаквания. Някога си представяхме, че свършва тоталитарният режим и от утре вече ще сме в рая, а преходът се оказа труден, с различни предизвикателства. Що се отнася до корупцията, много хора, които говорят срещу нея, биха дали пари под масата на лекар, на полицай, на прокурор, ако им се наложи. И са склонни да извиняват такова поведение. Ако мислите, че няма корупция в Брюксел, в Австрия или Италия, то не е така, навсякъде има. Където има общество от хора, винаги ще се намери някой, който ще се опита да заобиколи закона, да спечели бързи пари и т. н. Но проблемът е по-скоро в прилагането на закона. Прокуратурата се оказа пробита, зависима и не разпознава много видове престъпления, не ги санкционира. Имаме замесени прокурори в тежки институционални практики, които са с дълготрайни последици. Защото, когато вие загубите вяра в правосъдната система, не подавате сигнал, не се оплаквате, то злоупотребите се увеличават и безнаказаността става по-широка. Не знам дали забелязвате, че сега има два типа нагласи. Едните се опитват веднага да критикуват новото правителство, макар че не са минали 100 дни, другите - най-сетне нещо започна да се разкрива. Това е, защото МВР в рамките на месец вече разбива 5 или 6 големи наркогрупи. Това не може да стане за този срок, това е нещо, което се е знаело от години, но досега вероятно е било с протекции. Да се надяваме, че темпото, с което работи МВР ще си остане такова, а няма да е само да покаже правителството, че първите месеци работи добре. Виждаме и казуса с незаконното селище във Варна. Не може от години да има сигнали от партии, от хора и кметът да каже - ами то не ни допускаха. Как така не те допускат, вие сте контролният орган, има закони в тая държава. Не може 3 г. да не сте забелязали какво се случва там. Не може общински съветник да има купен имот там и ти да кажеш - нас не ни допускаха. Така че, правосъдието, безнаказаността на хората е по-главният проблем. Корупцията е следствие от това. Ако имаме силна правосъдна система, няма да имаме корупция на толкова високо ниво. Правосъдната система е големият проблем, заради политическите обвързаности и зависимости. Дребната корупция я има навсякъде, във всички общества. Въпросът е, че няма наказания за босовете на мафията, те стоят недокоснати.
- Увеличава ли се социалното неравенство сега, когато инфлацията расте и кризата се задълбочава?
- То расте от много време, от самото начало на прехода. От правителството на Костов рязко се увеличиха социалните неравенства, защото привилегировани хора, свързани с партийните кръгове получиха възможност чрез механизма на т. н. РМД-та да придобият огромни активи. Изведнъж днес ставаш собственик на „Български морски флот“ или на „Каолин“ и т. н. Едни хора, които до вчера са били обикновени, изведнъж придобиха власт и имоти. Ще дам пример с БГА. Проблемът не е в самолетите, а в представителствата, в офисите, хотелите, в начина, по който беше полуунищожена гражданската авиация в България с аргумента - ми то имаше толкова задължения, че струваше 1 долар. Ми не е вярно, това е най-голямата лъжа. Тогава мафията стана най-силна. Чрез приватизационните бонове и РМД-тата се получи възможност да се изперат парите от престъпност и тази от червените куфарчета. Тоест старата Държавна сигурност и червена номенклатура, които имаха достъп до финансов ресурс, плюс престъпниците са онези, които се облагодетелстваха. И тогава се роди голямото социално неравенство.
- А сегашното социално неравенство на какво се дължи?
- Сега вече имаме различен тип неравенства, които са следствие от промяната в икономическите модели в света. Има нов тип новобогаташи, има професии, които умират, други са в риск и се появяват нови социални неравенства, които стават видими. Отпадането на едни професии, които са били масови и са били нужни преди, сега биват заменени от изкуствения интелект - например преводачите. Това създава страшна основа за нови неравенства, за нова динамика, за нови промени, които тепърва престоят.
- Задълбочава ли се демографската криза в България?
- Не, демографска криза много отдавна няма. От правителството на Симеон Сакскобургготски нямаме такава, но имаме страшни последици от демографската криза по времето на Жан Виденов. Тя е резултат от началото на прехода - от емиграцията от края на Възродителния процес, когато се губят около 400 000 души население. В началото на 90-те пък около 1 000 000 заминават за САЩ и Западна Европа, което води до изключително ниски коефициенти на плодовитост по времето на правителството на Виденов. Тогава 1 жена раждаше 1 дете. Сега тя ражда 1,7 деца - тоест на 10 жени 7 раждат по 2 деца. Това е доста добър показател спрямо средните европейски нива и в никакъв случай не можем да кажем, че е зле. Намалява детската смъртност, спрямо времето на социализма. Тя е висока, спрямо Европа, но е 4 на 1000, което, сравнено с 12-15 преди, е много добър показател. Средната продължителност на живота се увеличава с десетина години при мъжете и с около петнайсетина при жените. През последните 5-6 г. се наблюдава и обратна миграция към България. Страната ни става притегателен център, интересна е за живеене.
- Обществото ни става все по-разделено. Защо българите го избиват на емоции и по-малко ги вълнуват реалните „дребни“ проблеми?
- Напротив, но хората се интересуват от реалните проблеми, но въпросът е, че обществото ни се отличава с т. н. атомизация, тоест разпадане на малки групи по интереси. И ние имаме абсолютно различни реални проблеми. Групата, която някои хора обидно наричат жълтопаветници, са горната средна класа в София и големите градове. Те имат съвсем различни проблеми от бабите, които живеят в селата. Онзи ден една майка от провинцията беше написала: „Писна ни да ни занимавате с проблемите за местата в детските градини в София, Варна и Пловдив. Давате ли сметка, че във всички села в България много отдавна няма ясли, че в половината села няма детски градини и то със сборни групи?“ Така че проблемите на едни групи се различават тотално от тези на други. В София идват хора от провинцията, защото нямат работа. Ние всички може да не харесваме столицата, обаче има работа и сме принудени да мигрираме натам, защото в района, в който живеем няма работа. Не знам дали видяхте - общински съветник от ДБ от Варна казва, че трябва да се узаконят незаконните строежи. И се оказва, че той притежава къща от това селище. Нали разбирате, че неговите реални проблеми са съвсем различни от този, който няма ток, вода и канализация. 25-30% от населението живее със септични ями. София е столица на държава от Европейския съюз и на юг от Околовръстното има квартали без канализация. Така че реалните проблеми на всеки един район в страната, на всяка социална група са различни и може би това, че нямаме единство прави да изглежда, че хората не се интересуват.
- След скандала с незаконните строежи на украинеца Олег Невзоров започна ли българинът да отключва ксенофобия спрямо всички негови сънародници?
- Винаги сме имали реакция към незаконните жилища. По същия начин има такава негативни нагласи към незаконните ромски постройки. Такива имаше и към сирийците. И това не е ксенофобия. В България има нещо, което в социологията се нарича апорофобия - омраза към бедните, към онези, за които се създава усещането, че живеят на наш гръб и за наша сметка. В момента се отприщват най-долните страсти, защото в продължение на няколко години по хуманитарната програма в България бяха подкрепяни десетки хиляди украински граждани с възможността безплатно да бъдат настанени в хотели по морето и да получават социална помощ. Сега в момента тази бройка е много малка, тя е почти незначителна и включва най-вече пенсионери, многодетни майки и инвалиди от войната. И в същия момент, когато се разкрие, че има една общност от новобогаташи сред тях и се появява този парадокс - ама ние защо им дадохме. Не си даваме сметка, че тези хора са различни от онези хора и те вероятно са избягали от закона в Украйна, от военната служба, намерили са някаква вратичка, за да се измъкнат. Затова се получава така.
- Преди години етническите българи от Молдова, Украйна, Македония искаха да дойдат тук и да се заселят в пустеещите села, а държавата им създаде куп пречки. Това не беше ли огромна грешка?
- Това не е вярно. Още от времето на правителството на Сергей Станишев имаше демографска стратегия за привличането на хора със сходни етноконфесионални характеристики - тези от славянските страни, източноправославни. И политиката беше да се привлекат таврийски, запорожски българи, от Македония. Не случайно по онова време бяха отпуснати стипендии за студентите от тези страни, за да учат безплатно, ако имат български произход. По-големият абсурд е друг. Сега дойдоха около 300 000 украинци, които потърсиха временна закрила. Около 70 000 от тях трайно останаха и ще се задържат в България. Те много бързо се адаптират към българския език, който е по-близък до украинския от руския. Някои от тях са идвали тук на море, имат приятели и са с много добра нагласа към България. Аз участвах в няколко изследвания, които правихме за Комисариата на бежанците. Около 2/3 от украинците са с висше образование, у нас дойде високообразована част от украинските жени. Ние обаче сложихме едни изисквания за сертификати по български език, които никой не издава. Поставихме им изисквания, на които, за да отговорят, трябва да минат поне 2 г. Не им разрешихме адекватно да работят по професии си, в момента има авиоинженери, които работят като пекари. Ние всъщност изгубихме възможността да интегрираме изключително високообразовано население.
- Неграмотни ли са част от младите, има ли разделение между тях по този признак?
- Аз не обичам генерализациите. Но ние имаме голям проблем в образователната система. Тя създава нечовешки неравенства, свързани с финанси. Имаме елитни училища, които изобщо не са такива като краен резултат на нивото на получени знания. Мерили сме го, вижда се, че добрите обикновени гимназии постигат сходни резултати с елитните училища. Но в тях се съсредоточават деца, които влизат с частни уроци и излизат с частни уроци, тоест деца с по-значим финансов ресурс на родителите. Съответно те имат по-добър финансов старт за продължаване на висшето си образование, докато връстниците им от по-бедни семейства остават с по-ниски нива на грамотност, започват да работят. Имаме неравенство, което е заради начина на прием в училищата, заради тази изкуствена елитарност, която се създава, измислена някога, за да обслужва тоталитарния режим и да изгради един елит, който единствено има достъп до чужди езици. В момента имаме тежко наследство, защото това да си учил в тези училища носи и социален и културен капитал. Твоите родители са учили там, ти учиш там, твоите деца ще учат там. Създават се мрежи от връзки. Вие виждате каква голяма част от софийските депутати идват от Първа английска, от Френската гимназии. Това са мрежи, които формират не толкова знания, но и социален капитал. Свързано е с финансовата мощ на родителите и съответно задълбочава неравенствата.
- Имате ли обяснение защо върху Дара се изля такава помия, при положение, че България спечели и трябваше хората да се радват?
- Каквото и да направите, вие никога не можете да угодите на общественото мнение. От тази гледна точка, аз мисля, че Дара реагира най-адекватно, отивайки да се подготви в Гърция, да се откъсне малко от токсичността, която възникна още със самия конкурс. Това е свързано с желанието на други кандидати за участие, с продуцентски интереси, трети хора просто не разбират такъв тип музика. Това, което направи тя, особено на финала, е изключително силен пърформанс, изключително силно послание, но вие трябва да знаете какво иска да изобрази. Това не е лесно смилаемо, не е чака-рака да щракаш с двата пръста. Изисква се интелектуално усилие, за да разберете какво всъщност направи Дара.
Нашият гост
Доц. д-р Алексей Пампоров работи в Института по философия и социология на БАН. От 2017 г. е член на Комисията по предоставяне на убежище към президента на България. Ръководил е международни изследвания, възложени от Световната банка, УНИЦЕФ, СЗО. Лектор е по “Римска история и култура”, Демография и публични политики”, “Социология и семейство” и “Електорални изследвани” в СУ “Климент Охридски” и ПУ “Паисий Хилендарски”.
