Труд
Автор:
Боян Рашев
Решаващ е за европейската икономика
Днес Европейският съюз остава силно зависим от вносна енергия
Днес отново бистрим темата за критичните суровини на Green Transition Forum. И за пореден път тихомълком ще заобикаляме най-високата бариера пред развитието на европейската икономика - зависимостта от внос на природен газ.
Европейската комисия обича да говори за критични суровини. Създадохме цели стратегии, регулации и индустриални програми за литий, кобалт, никел, галий, германий, редкоземни елементи и даже измислихме начин да заобиколим критериите, за да вкараме и медта като „стратегическа“ суровина. Логиката е проста и ясна - това са материали с висока икономическа значимост и висок риск за доставките. Именно това са и двата официални критерия, по които Европейската комисия определя една суровина като „критична“.
Добре. Ако това са критериите, защо природният газ не е критична суровина?
Отговорът е почти комичен. Защото Европейската комисия предварително е решила да не разглежда енергийните суровини. В обхвата на методологията е записано, че оценката обхваща само „неенергийни и неземеделски суровини“. Така природният газ е изключен от анализа още преди някой да е започнал да оценява колко критичен всъщност е той за европейската икономика.
Това обаче не променя реалността. През 2021-2023 г. ЕС преживя най-тежката енергийна и индустриална криза от десетилетия, а в момента отново навлиза в подобна покрай войната в Персийския залив. Цените на газа се увеличиха многократно, което веднага се отрази на цените на електричеството и инфлацията.
Забележете, че газът не е само гориво, а също и „неенергийна суровина“ с много по-голямо икономическо значение от всеки метал във важния списък. Производството на амоняк и торове беше ограничено. Химически заводи намалиха капацитета си или затвориха. Металургията загуби конкурентоспособност. Големи индустриални предприятия започнаха да местят производство извън Европа. И всичко това заради една суровина, която официално не е „критична“.
Днес Европейският съюз остава силно зависим от вносна енергия. Над половината от енергийното потребление се покрива чрез нетен внос, а природният газ остава фундаментален за електроенергетиката, отоплението, енергоемките процеси и химическата индустрия. След прекъсването на руските доставки Европа не стана независима. Тя просто смени доставчика. Руският тръбопроводен газ беше заменен с норвежки, американски, руски и катарски втечнен газ. Експозицията ни към волатилния глобален пазар на втечнен газ обаче става болезнени видима при всяка геополитическа криза в регионите на износ.
Ако приложим собствените критерии на Европейската комисия към природния газ, резултатът е очевиден. Икономическата му значимост е огромна. Според анализ на ЕЦБ от март, 2026 г. шок в доставките на природен газ, който повишава цената му с 10%, увеличава годишната обща инфлация с около 0.6 процентни пункта след 12 месеца (графиката). Без газ не работят производството на торове, голяма част от химическата индустрия, стъкларството, керамиката, металургията и електроенергийната система в повечето страни-членки.
Рискът за доставките също е огромен. Само за няколко години Европа преживя прекъснати тръбопроводи, рекордни цени на втечнения газ, геополитически шокове и ожесточена конкуренция за доставки с Азия. Тоест по всички обективни критерии природният газ би трябвало да бъде една от най-критичните суровини в европейската икономика.
Ако газът бъде признат за критична суровина, защо ЕС не стимулира добива му по същия начин, по който стимулира лития, никела или редкоземните елементи? Защо зависимостта от китайски графит и волфрам се разглежда като стратегическа заплаха, а зависимостта от вносен газ - не?
Интересен детайл е, че в официалния списък на критичните суровини все пак присъстват въглищата - но само металургичните, т. нар. кокс. Причината е, че без тях няма доменни пещи и производство на стомана. Полша настоя те да останат в списъка именно с аргумента за индустриална сигурност. Тоест Европейската комисия официално признава, че въглищата са стратегическа суровина, когато става дума за стомана. Но отказва да признае същото за природния газ, без който голяма част от европейската химическа индустрия и енергетика просто не могат да функционират.
Говорим си за относителна автономия, но отказваме да признаем за стратегическа най-важната суровина за собствената ни индустрия. Европа е готова да субсидира литий, графит и редкоземни елементи, но продължава да се държи така, сякаш природният газ е временен и нежелан материал за икономиката, а не нейн фундамент.
Истината е много по-проста. Най-критичната суровина за Европа не е литий, кобалт или галия. Не е даже и медта, без която няма електрификация. Най-критичната суровина на Европа е природният газ. И фактът, че отказваме да го признаем, не променя реалността.
