България 2030: състезание по преписване

Данаил Кирилов, министър на правосъдието.

Мине се не мине и някое и друго десетилетие откак ГЕРБ са окупирали цялата власт в ръцете си и трябва да се пише нова стратегия и визия за развитието на България. В случая това е Националната програма за развитие България 2030. В този стратегически документ трябва да се побере виждането на властимащите за България във всички сфери на управление - въобще колко и докъде ще е благополучно обществото ни в следващите 10 години. Едно от водещите министерства при подготовката на дългосрочните държавни цели в областта „Институционална среда“ е Министерството на правосъдието (МП), начело с министър Данаил Кирилов.

Амбицията на правосъдното министерство за идните 10 години отчайва, но не изненадва. Посланието към нас - реално подобрение в съдебната система и в укрепване на институциите няма да има, това не е приоритет и всякакви очаквания са нереалистични. Ето и подробностите:

Повечето цели, които МП ще преследва до 2030 г. са подобряване на стойностите:

- За „контрол на корупцията“ - от 28 позиция в Европейския съюз сега до към 27 през 2030 г. Ако си дадем сметка, че страните вече са 27, след като Великобритания напусна ЕС, целта е съвсем реалистично постижима, а и няма да изисква кой-знае какви усилия да останем отново последни;

- За „прозрачност на бюджета“ - от 21 сега до 20 през 2030 г.

- За „независимост на съдебната власт“ - от 24 сега до 21 през 2030 г. и т. н.

Вижда се, като да го е налегнала една амбиция министъра, направо е застинал в устрема си. Разбира се, когато се мислят национални стратегии и приоритети, подчертано трябва да се взема под внимание историческия напредък, през който България препуска през последните 10 години. Както добре ни е известно, това правителство е на път да постигне преустановяване от страна на Европейската комисия на ежегодния мониторинг върху съдебната власт и борбата с корупцията. Проблемите са решени, целите - изпълнени. В доказателство на това ще разгледаме „какво ново“ се предвижда в целеполагането на настоящата власт:

Първата цел: „укрепването на независимостта на съдебната власт, което е сред основните фактори, гарантиращи повишаване на доверието на обществото и бизнеса и спазването на върховенството на правото“ - това е първата цел от 2020 г. за 2030 г. Връщаме се през вече далечната 2014 г., когато е актуализирана Стратегия за съдебна реформа 2014 - 2020 г. и с почуда откриваме същата цел - да „постигне действени гаранции за независимост на съда и съдебната власт“. Цикличен е животът на напредъка в България, там откъдето сме тръгнали, там се връщаме и натам напредваме.

Втората цел: „електронно правосъдие и електронно управление“ - това съвсем съвпада с цел №5 от стратегията от 2014 г.

Трета цел, съвсем очаквано: „борба с корупцията“. Също съвпада със специфична цел №3 от стратегията от 2014 г.

Прочитът на очевидно амбициозната стратегия, поверена на министър Кирилов, оставя трайното убеждение за лош препис на стратегията от 2014 г., а последната е актуализация на тази от 2010 г. (също изчезнала от интернет пространството) от първото правителство на ГЕРБ.

Ако останат хора в България то те ще са от тези, за които стабилността е най-важното нещо - стабилност в застоя.

*От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения

Коментари

Задължително поле