Дневен хороскоп на Алена за събота, 22.02.2020

На 22 февруари 2020 да почерпят

Министър Димитров ще се запознае на място със ситуацията със замърсяването на реките Юговска и Чепеларска

Захариева: Страната ни е във връзка с агенция, която ще превози тялото на убития в Германия българин

Кола блъсна две жени в Хасково Автомобилът се качил на тротоара и влачил една от пострадалите

Шестима души с коронавирус в италианско градче, затварят училища и офиси

Испанският скеч за Бойко Борисов (Обзор) Отнасям се с разбиране към всички тези сигнали на моя съсед по месторабота, каза министър-председателят

Съблякоха и обраха 14-годишно момче в столичен автобус

Установено е ново замърсяване на реките Юговска и Чепеларска с цианиди

Премиерът Борисов: ЕС се нуждае от по-амбициозен бюджет (ВИДЕО)

Самуел Финци откри Берлинале на 12 езика

Ердоган призова Путин за спиране на офанзивата на сирийския режим в Идлиб

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ивелина Василева: Разследването срещу премиера Борисов е фалшива новина

Шефът на СЗО: Трябват бързи действия за спиране на епидемията от коронавируса

Българското “съкровище на Приам” Пратраките обитавали българските земи преди 6000 години

Наетите работници не могат да повярват, че под невзрачните и почти невидими бабуни се крие злато

Историята на Хайнрих Шлиман е добре известна на хората. Забогатял от търговия, той се увлича от археологията и хвърля цялото си състояние за проучването на откритата от него Троя. Шлиман е самоук любител и от дванадесетте исторически периода на древния град произволно си избира един, т.нар. Троя ІІ, която му импонира с импозантността на своята архитектура. Яката стена и двойната порта като че ли най-пълно отговаряли на данните от Омировата “Илиада”. По-късно учените ще установят, че Троя ІІ е съществувала в 2600-2300 г. пр. Хр. или повече от хилядолетие преди времето на Троянската война.

Шлиман обаче е решен на всяка цена да убеди света в своята правота. Така достига до създаването на една от най-големите фалшификации в археологията. На 14 юни 1873 г. той изважда камък от стената и “открива” грандиозно златно съкровище от общо 8700 предмета. То се състои от масивни чаши, накити, копчета, апликации. Според откривателя цар Приам скрил съкровищата си, когато гърците нахлули в Троя, слизайки от своя дървен кон. В следващите десетилетия учените ще установят, че находката е сборна и предметите се отнасят към различни епохи. Мнозина са на мнение, че Шлиман е изхарчил голяма част от богатството си, за да закупи златните вещи, чрез които да докаже своята натрапчива идея.

Но нека се пренесем почти 130 г. по-късно в България. През пролеттта на 2004 г. двама млади археолози влизат за цигари в магазинче в центъра на Сопот. Един от тях вижда странен наниз върху шията на продавачката. Очевидно това са халкички от висококаратно злато и определено не са съвременни. Те напомнят за нещо много древно, чието място не е тук, а в музея. Оказва се, че мъжът на продавачката е тракторист, който е открил предметите при оран в землището на карловското село Дъбене. Човекът охотно показва мястото и само след няколко седмици проучванията започват. Още през 2004 г. са открити над 500 находки от злато, но голямата надежда остава за следващата, 2005 г.

Нея археологът Мартин Христов от Националния исторически музей ще помни дълго. Разкопките продължават от 16 март до 21 ноември. Точно от сняг до сняг. Урожаят обаче е невероятен – повече от 15 000 предмета от злато, чиято проба варира от 18 до 23 карата. Но резултатите далеч не се изчерпват с номиналната стойност на скъпоценния метал.

Преди време в непосредствена близост археолози са проучили селище от края на ІV – ІІІ хил. пр. Хр. или от ранната бронзова епоха. А златото се открива в свързан с него некропол, датиран в последната фаза от съществуването му, края на ІІІ хил.пр.Хр. Това са десетина могилки, достигащи до 2-2.5 м височина. Повечето обаче са практически незабележими и високи само по 20-30 см.

Първоначално наетите работници не могат да повярват, че под невзрачните и почти невидими бабуни се крие злато. Но тяхната задача е ограничена да свалят само горния слой пръст. Оттам нататък започват да действат шпатулите и четките на археолозите. Картината се повтаря при всички разкрити ниски могили. Първо под земния пласт се появява кожух от нахвърляни камъни с близка до кръга форма и диаметър от 5 до 10 см. Каменната маса е затрупала поставените изправени керамични съдове, вариращи на брой от 4 до 7. Само в два случая археолозите намират бронзов нож и глинени прешлени за вретено, служели на древните хора за гадаене. Между каменните късове те откриват и дребни частици от овъглени човешки кости – несъмнен белег за погребалния обред “трупоизгаряне”.

Но естествено всички са шокирани, когато започва да излиза златото. Това без изключение са накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните. Понякога те са много дребни и се забелязват трудно. Тогава Мартин Христов нарежда изкопаната пръст да се извозва до предварително проверено с метален детектор място, където се разстила на тънък пласт. После с металотърсача щателно се претърсва и се изваждат дори най-дребните находки. Особено благодатна се оказва могилката, отбелязана в дневниците под № 3. След разкриването й от хилядите златни елементи са сглобени две цели огърлици. Отделно са описани множество фиби-спирали за коса; мъниста с различна форма и украса; миниатюрни теслички-амулети.

Някои от предметите са абсолютно еднакви с накити от “съкровището на Приам”. Други обаче са уникални. А единични находки от този тип са откривани в днешна Западна България, както и чак в Средна Европа. Там обаче те са датирани с 200-300 години по-късно. По-голяма част от съвременните изследователи датират основната част от “съкровището на Приам” в средата на ІІІ хил.пр.Хр. Така златните накити бележат пътя на културното проникване от Предна Азия на Балканите към Европа, което става във втората фаза на ранната бронзова епоха.

Но кои са били хората, оставили ни тази безценна находка? Проф. Васил Николов ги определя като пратраки. В полза на това твърдение свидетелства и погребалният обред “трупоизгаряне”, какъвто през тази епоха се открива за пръв път. Читателите знаят, че през същата 2005 г. при разкопките край с. Татул, Момчилградско, воденият от мен екип разкри светилище от средната и късната бронзова епоха, което без прекъсване продължава да функционира в античността като хероон на прочут тракийски цар. Така археолозите постепенно запълват празнините в ранната история на древния народ, който хилядолетия по-късно ще сътвори гробниците край Старосел и в “Долината на царете” край Казанлък.

Впрочем накитите от Дъбене също могат да се определят като инсигнии на владетел. Очевидно близкото селище е имало привилегировано положение, а погребаните в некропола са били видни първенци. Не трябва да се забравя и наличието на златни находища, които винаги са предопределяли икономическия и социален просперитет на човешкото население.

 

Световният отзвук от находката край Дъбене

Новината за съкровището от Дъбене веднага се разнесе по света. Английският “Гардиън” го сравни с находките от Троя. В същия дух бе и информацията на “Индипендънт”. Известният британски учен д-р Зоша Арчибалд коментира, че откриването на съкровището е от международно значение и ще промени представите за връзките между Азия и Европа през бронзовата епоха.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Колко време трябва да измине,за да се разбере,че българите предхождат траките и то с доста,да кажем,хиляди години?Около две хилядолетия преди христа траките излизат от българството.Остават уличи и анти,които имат сериозен дял в по-късната българска история.

  2. Защо отново се използват българските медии да се укрие една от най-неприятните афери в българската археология? По каква причини Овчаров се опитва да ремитологизира Дъбенската афера не е ясно – или пише за пари и преписва всичко, което прочете, или са го накарали да актуализира мита, тъй като някой силен е на път на покаже истината. Не прави чест на «Труд», че разрешава фалшификации да се публикуват дори в интернетното му издание.
    Няма нито един аргумент, че на терена Христов е открил нещо значимо. Дори камата, която показа Димитров, е съмнително, че е негово откритие, тъй като тогава Димитров пристигна с Д Иванов, а карловски общински съветници с миктобус отидоха за озаконят «откритието». Но там беше и Анна Папукчиева, която направи интервю с Христив, в което той споделя, че обектът е намерен при проследяване на иманярски действия. Но по-вярно изглежда споделеното от Дъбенския кмет на времето по време на специална конференция, която организирах в Карлово – на мястото на некропола е имало ягодова градина и не е било орано много години. Златото е започнало да излиза след като са започнали да орат местността.

  3. Блъсков,баба ти ти изпраща специални поздрави………..На професорът също……………

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.