Българско гражданство през крив макарон

ГЕРБ и ПФ бламираха предложения за облекчаване на процедурата

През изминалите няколко години представители на Патриотичния фронт (ПФ) бяха сред най-активните, които настояваха за предоставянето по облекчен ред на българско гражданство на наши сънародници зад граница. В същото време не управляващият ПФ, а най-малката формация в Народното събрание – ВОЛЯ, внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Подписан е от Андон Дончев и група народни представители и в него е залегнал принципът, че българи от чужбина, които притежават документи, удостоверяващи българския им произход съгласно разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън Република България, ще могат да кандидатстват за българско гражданство в Министерство на правосъдието, без да се налага преди това да преминават през бюрократичната процедура за издаване на аналогичен документ от Държавната агенция за българите в чужбина.

Въпреки това съвпадение на мненията в миналото, на 11 октомври по време на заседание на парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина, депутатите на ПФ и ГЕРБ бламираха законопроекта на ВОЛЯ. Те не се съобразиха с факта, че предложените изменения са използвани в практиката до 2010 г. и данните категорично показват, че са давали добър резултат. Статистиката сочи, че преди да се въведе през 2010 г. в ЗБГ изискването за прилагане на удостоверение за български произход, издадено единствено от ДАБЧ, са подавани много повече молби за получаване на българско гражданство от лица с български произход (напр. 28 378 през 2004 г.).

След направените изменения през 2010 г. в Закона за българското гражданство, бе възприет изключително стеснен подход, който допусна единствено удостоверяване на български произход от ДАБЧ. След влизането в сила на тези промени, най-високият брой кандидатствали е 16 608 през 2013 г., след което броят на подалите молби пада на 7346 през 2015 г. Възприетият подход изключи дори възможността за представяне на документи, издадени от други български държавни или общински органи, които съдържат графа народност/произход, като например български лични карти, осигурителни книжки, военни книжки и др. Поради тази усложнена процедура лицата, притежаващи документ за български произход, издаден от български или чужд държавен орган или от БПЦ, и в момента са принуждавани да посещават ДАБЧ, за да се сдобият с дублиращ документ, издаден от ДАБЧ, който на практика приповтаря съдържащите се в първичния документ данни. В същото време ДАБЧ мотивира удостоверението си именно с документа, който лицето притежава. В резултат на допълнителното административно натоварване на ДАБЧ, подобна процедура често пъти е отнемала една година, с което ненужно се е удължавал цялостният процес по придобиване на българско гражданство.

Тук е важно да се има предвид, че предложеният от ВОЛЯ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, нямаше за цел да орязва правомощия на ДАБЧ. ДАБЧ е институцията, която поддържа регистър на организациите на българи от чужбина, имащи право да издават удостоверения за български произход съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България. Освен това на ДАБЧ се отреждаше ролята да продължи да издава удостоверения за български произход на лицата, които не притежават документи съгласно разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън Република България. Това са предимно частни документи като разписки, договори, но също така и други косвени доказателства като бележки на пътеписци, статистически описания, дипломатически донесения, документи за преследване на базата на изява на българско самосъзнание. Тук попадат и документите за преследването от репресивните органи и съдебните процеси в Югославия след 1944 г., достъп до които имат потомците след започналите процеси на демократизация.

Чрез предложените изменения в ЗБГ от една страна се целеше да се избегне няколкократно пътуване на българите от чужбина до София, които само лично могат да подават и получават документите си. По този начин се акумулират големи разноски за сънародниците ни зад граница, тъй като в болшинството от случаите цели семейства желаят да кандидатстват за българско гражданство. Големите разноски, които се натрупват за снабдяването на всеки от кандидатите с един дублиращ документ, на практика представлява освен загуба на време и средства, така и финансова бариера пред желанието за придобиване на българско гражданство от сънародниците ни от историческите общности, което противоречи на държавната политика.

От друга страна Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство на ВОЛЯ конкретизираше документите, отнасящи се за възходящия българин, които служат за доказване на българския произход. Подобна яснота е изключително необходима, тъй като от м. март 2017 г. има рязко увеличение на молбите, които не се решават от Съвета по гражданство, а се връщат за допълнителна проверка, което води до нарушаване на сроковете за решаване на молбите за българско гражданство.

Парадоксално, но факт

Идеята за подобно изменение на Закона за българското гражданство е предложена за първи път през 2006 г. от сегашния вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Вместо да има приемственост и да се търси действителен политически консенсус, депутатите от ГЕРБ и ПФ с 9 гласа “въздържали се” срещу 8 “за”, на практика се разграничиха от предишни действително рационални идеи на сегашния вицепремиер и един от лидерите на ПФ и отказаха да подкрепят реално облекчаване на процедурата по придобиване на българско гражданство от сънародниците ни зад граница. С основание възниква и въпросът дали другият вицепремиер от ПФ Валери Симеонов е запознат с позицията на депутатите от ГЕРБ и ПФ, която не се вписва и в неговите декларации за облекчаване на процедурата по придобиване на българско гражданство?

Коментари

Задължително поле