Бърнард Шоу подигра героите от Сливница

“Шоколадовият войник” в Лидеркранц опера, сезон 2010-2011 г.

В пиесата “Оръжията и човекът” са комедийни персонажи

Ние се намесваме в разправиите след Първата световна война. Тогава преживяваме катастрофа и националното самочувствие на българина е особено чувствително

Грозна подигравка скрои Бърнард Шоу с героичното ни минало. Световният класик обърна Сръбско-българската война в комедия. Храбреците, които оставиха костите си пред олтара на отечеството, облякоха костюмите на смехотворни персонажи. “Новото гробище над Сливница” беше окарикатурено.

На 26 ноември 1893 г. Шоу отбелязва в дневника си: “Започната нова пиеса - романтична пиеса.” Идната пролет “Оръжията и човекът” е почти готова, остава само да се ситуира мястото на действието. “Търсех война за основа - разказва авторът. - Е, аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията, така че пообиколих приятелите си и ги разпитах знаят ли за някои войни. Те ми разказаха за няколко, от Троянската до Френско-пруската.”

Бърнард Шоу се спира на Сръбско-българската от 1885 г., която му рекламира фабианецът Сидни Уеб. Сръбски или български обаче да са декорите на сцената? Драматургът първо избира комшиите, но после се мести у нас. Защото друг информатор му дава битови сведения за България. Това е Еспер Серебряков, командвал Дунавската флотилия и живял в Русе.

По негови указания сценографията наподобява “Криворазбраната цивилизация”. Обзавеждането на една стая е наполовина нашенско и наполовина “алафранга”. Тук автентичното приключва, за да даде простор на фантасмагориите. Майор Сергиус Саранов е български кавалерист и сливенски герой. С вихрена атака разбива сърбите, като пренебрегва руските си командири. Такива няма, защото бившите освободители изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. В нея най-високият чин е капитан.

Майор Петков, в чийто дом се развива действието, също е участник във войната. Той е съпруг на Катерина и баща на Райна. Госпойцата е годеница на Сергиус, който кой знае защо носи име с латинско окончание. Капитан Блънтчли пък е швейцарски наемник в сръбската армия. Обитателите на алпийската федерация традиционно са платени войници из Европа и комшиите са купили един.

След поражението Блънтчли е преследван от нашите, които според Шоу са “страшно пияни и подивели”. Прониква в дома на Петкови и моли Райна за помощ. Оказва се, че той не воюва с патрони, а с шоколад. Сега паласките му са празни, защото е изконсумирал съдържанието. Райна го черпи с бонбони. “С пълнеж! Вкусно!”, облизва се чужденецът.

Шоколадовият войник превзема сърцето на българката. От своя страна Сергиус тайно флиртура със слугинята Лука, инак сгодена за слугата Никола. По тази геометрия се движи външната интрига. Вътрешният смисъл на пиесата е цивилизаторската мисия на европееца сред един народ, който се напъва да излезе от Ориента.

Райна се хвали на Блънтчли, че тяхната къща е единствената, която има два ката прозорци и вътрешни стълби. “Стълби! Колко чудно! Живеете в истински лукс, млада госпожице”, възкликва швейцарецът. “Знаете ли какво е библиотека?”, пита го тя. “Библиотека? Стая, пълна с книги?”, опитва се да налучка той. “Да - потвърждава любителката на литературата. - Ние имаме такава. Единствената в България.” После го информира, че ходят всяка година в Букурещ за оперния сезон, а тя е прекарала цял месец във Виена.

Когато Блънтчли иска да си измие ръцете, Райна го уверява: “Не си мислете, че съм изненадана от вашата постъпка. Българите с истинско добро положение - такива като нас - си мият ръцете почти всеки ден.”
Според Бърнард Шоу хигиената е разделителната линия между цивилизованите народи и “варварите”, както ни нарича. Колкото повече се миеш, къпеш и плацикаш, толкова си по-европеец. У нас обаче има сериозна съпротива срещу сапуна. Равна на тази, с която срещаме врага по редутите на Сливница. Майор Петков сочи източникът на вредния навик:

“Всичко това идва от англичаните - климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 - най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно.”

С комедията на Шоу мърлявият българин концептуално влиза в рецепцията на англосаксонците към нас. По-късно Уинстън Чърчил ще заяви: “Не мога да уважавам народ, който си честити банята!”

Премиерата на “Оръжията и човекът” е на 21 април 1894 г. в лондонския театър “Авеню”. Тук избухва и първият скандал. При една подигравка с “българската нация” актьорът по инерция произнася “английската”. “У-у-у!”, дюдюка чистоплътната публика. Скандалът винаги е реклама и пиесата се играе с успех следващите седмици.
През 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския Бургтеатър. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. Шоу е доволен и пише на театралния критик Уилям Арчър: “Този принос към политическата актуалност и етнографската правдоподобност на моята пиеса, надявам се, ще Ви послужи за предупреждение в бъдеще да не омаловажавате моите исторически дирения.”

Ние се намесваме в разправиите след Първата световна война. Тогава преживяваме катастрофа и националното самочувствие на българина е особено чувствително. През 1921 г. наши студенти освиркват комедията в Берлин и Виена. И в двата случая протестите започват при сцената с библиотеката. “Позор! Позор” - скандират оскърбените. - Прекратете представлението! Няма да търпим това, във войната ние бяхме съюзници на Германия и Австрия!”

В Берлин спектакълът временно е прекратен, а във Виена комедията е свалена от репертоара.

През 1924 г. в германската столица отново се готвят да вдигнат завесата с конфликтната пиесата. Българската легация моли директора на театъра да не рискува, защото нашите студенти са на щрек. Той отказва, но нарежда в текста да бъдат направени “някои съкращения”. След премиерата Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор. Не били способни да се надсмиват над себе си.

Ирландецът не е чел фейлетоните за Бай Ганю, които се появяват точно по времето на “Оръжията”. Дори да ги е чел, тази класическа самоирония не се вписва в неговата схема. Защото Ганю Балкански демонстрира зрелищно къпане във Виенската баня!

Проблемът на Шоу е, че се подиграва с национални герои. Все едно от вицеадмирал Нелсън, изгубил окото си в битка, да направиш шут, който намига на публиката. През 1885 г. стотици българи загиват в защита на обединеното отечество.

Върху “Оръжията и човекът” Бърнард Шоу трупа много слава. Тя се топи в устата му като швейцарски шоколад. Самият Марлон Брандо играе Сергиус през 1953 г. Оперетата “Шоколадовият войник” с либрето по пиесата и днес събира овации по целия свят. Филмови, телевизионни и радиоверсии допълват картината на успеха.

На български език “Оръжията” влизат у нас още през 1894 г. Тогава списание “Свят” съобщава: “Преведена е драмата “Оръжията и мъжът” от английски. Сюжетът на тази драма е из нашия живот. Тя за пръв път е представена в лондонския театър. Желаещите да я издадат нека се отнесат до Н. Д. Ковачев, ул. Витошка №229, София.”

Няма желаещи да тиражират усилието на Никола Ковачев.

Вторият превод е на Георги Станчев от 70-те години на социализма. Той също остава в ръкопис. Чак през демократичната 2018 г. Университетското издателство издаде професионален превод на Стоян и Райко Чапразови.

През 1995 г. Николай Поляков режисира най-скандалната постановка в скандалната история на Шоувото творение. “Шоколадовият войник” се появи на сцената на Врачанския театър. После гостува на Сатиричния в София и се прехвърли в Русенския.

Във финала на оригинала Сергиус изпраща Блънтчли с възклицанието: “Какъв мъж! Не е истина!” Във версията на Поляков героят изрича: “Да еба неговата мама!”

Едно послание към европейците, за които ние още не се къпем редовно.

Коментари

Задължително поле