Ново огнище на големия пожар край Реброво

В света има 70 милиона бежанци, рекорден брой след Втората световна война

Тръмп: Идеята за закупуване на Гренландия е „стратегически интересна“

Прокуратурата ще поиска постоянна мярка задържане под стража за Мартин Трифонов

На 19 август 2019 да почерпят

Земетресение от 5,9 в Западния Тихи океан

Двама каякари оцеляха, след като ледник се разцепи пред очите им в Аляска (ВИДЕО)

Анкара наруши многократно гръцкото въздушно пространство

Арестуваха французин, превозвал тялото на жена си в куфар заедно с двете си деца

Пожарът край Реброво е локализиран Няма опасност за населението в околните села, съобщиха от МВР

Служители на БГ ТОЛ намериха двама бежанци, укрили се в багажника на автобус 

Недостиг на гориво, храни и лекарства Прогнозата се съдържа в таен доклад на британското правителство

Съветник на Доналд Тръмп потвърди интереса към закупуване на Гренландия

Километрично задръстване в района на „Дунав мост“

Друсат се с райски газ в заведенията по морето

Валутният борд е „виновник“ банките ни да са в добро състояние

Печатането на пари в еврозоната забърка огромни проблеми, които ни подминаха

Ако кажете на някой европейски банкер какви са резултатите от стрес тестовете на българските банки, то той надали ще ви повярва. Причината е проста – докато ефектите от печатането на пари от Европейската централна банка започват да тежат върху европейските банки, в България ние останахме настрана от тази буря и избегнахме произлезлите проблеми. А главният „виновник“ за всичко това е добрият стар валутен борд.

Анализаторите и икономистите обикновено се фокусираме основно върху стабилността на курса на лева като основна полза от валутния борд. Но премахването на възможността на централната банка да печата безконтролно пари е не по-малък плюс, както виждаме днес. И това личи от сравнението между паричните политики и ефектите от тях на БНБ и ЕЦБ през последните години.

В условия на валутен борд БНБ е надзорен и контролен орган, който може единствено да следи дали поднадзорните му институции (основно банките) се придържат към рамките на закона и добрите практики в сектора. В по-редки случаи БНБ предписва задължителни или незадължителни препоръки към банките. Например такава успешна препоръка беше българските банки да избегнат прекалено въвличане в гръцки ценни книжа и акции. Валутният борд отнема възможностите на БНБ да печата пари и да ги влива в икономиката, надявайки се, че това ще стимулира потреблението, повиши инфлацията и задвижи икономическия растеж.

От друга страна, ЕЦБ може да печата пари. И когато европейската икономика закъса под натиска на световната финансова криза, политиците оказаха натиск върху Европейската централна банка да „стимулира“ икономиката и да спаси банковия сектор именно чрез завъртане на печатницата.

Е, осем години по-късно можем да твърдим, че икономиката със сигурност е далеч от стимулирана, а спасяването на банковия сектор в еврозоната е било просто временно отлагане и замитане на проблемите там. Политиката по нулеви лихви (и даже отрицателни лихви по депозитите в ЕЦБ) имаше за цел да стимулира банките да раздават кредити, а не да държат резерви в централната институция. Политиката по директно печатане и изкупуване на активи пък трябваше да помогне на държавите да избегнат дългова криза и да укрепи цените на финансовите активи. Всичко това беше чудесно като замисъл и като цели, но ефектите в банките от еврозоната днес са далеч от толкова положителни. Даденото им спокойствие и гаранциите на ЕЦБ не послужиха за бързо изчистване на портфейлите от лоши активи, а напротив – те бяха допълнително забатачени. Ниските основни лихви пък сринаха печалбите на европейските банки и те бяха принудени да потърсят по-рискови вложения – оттам дойде както скок на лошите кредити (в търговските банки), така и рискови и волатилни експозиции към развиващи се икономики (в инвестиционните). В крайна сметка осем години след това „спасяване“ и „стимулиране“ отново си говорим за капиталови дупки в италианските банки, за рекордно ниски печалби и дори загуби в Обединеното кралство и Германия, за замразени реформи на банките във Франция и Испания и т.н.

В България ние не можехме да печатаме пари, за да се „спасяваме“ и „стимулираме“, и трябваше да преминем през добрия стар метод на възстановяване през корекция на цените. Тост цените на надценените активи паднаха в реално изражение, трудът и капиталът се преместиха, а банките поеха реалните загуби от направените си неблагоразумни инвестиции. Нашите банки, знаейки, че няма как да им бъдат налети напечатани пари, през цялото време са оценявали риска относително правилно и възможните загуби не ги разклатиха сериозно. И именно тук дойде контрастът – докато в еврозоната фалираха десетки банки, в България нямахме дори разклащане между 2008 и 2010 г.

Именно това е дисциплиниращият ефект на валутния борд. Той отнема възможността на политическата класа да печата безконтролно пари и по този начин да си „купува“ време, избори или и двете през банковата система. Неразумна парична политика на централната банка обаче неминуем води до негативни ефекти в бъдеще. Ако напечатаните пари са налети директно в потребление, инфлацията започва да изяжда реалната доходност по раздадените от банките кредити. Ако напечатаните пари са налети в някакви активи, то инвеститорите в реалната икономика получават непазарни стимули и създават грешни бизнес планове и инвестиции – в крайна сметка генерират лоши кредити и отварят капиталови дупки в банките. Всичко това се вижда днес в еврозоната.

Българският валутен борд предотвратява тези рискови политики и ние не страдаме от нито един от гореспоменатите проблеми. Това се доказа и нагледно от безпрецедентния за Европа стрес тест на цял банков сектор и преглед на активите, който приключи през изминалата седмица. Българската банкова система е със значително по-висока капиталова адекватност от европейската и е със значително по-висока способност да премине дори изключително негативен икономически шок без системен риск и нужда от държавна капиталова намеса. Забележете, че докато в еврозоната и Великобритания се обсъждат хипотези за поредното многомилиардно наливане на напечатани пари в банките, в България се предписват единствено мерки за подсигуряване на банките в дори най-тежката (не)възможна* криза.

Колкото и да е трудно да се повярва, завещаният ни от професор Стив Ханке валутен борд даде основа на българската банкова система**, която днес по много показатели е по-стабилна от европейската. И това трябва да бъде повод за гордост, а не за присмех и нихилизъм.

*Негативните сценарий в българските стрес тестове са комбинация от изключително тежки последици за икономиката, които хем се случват едновременно, хем никой не предприема контрамерки. Както каза Емил Хърсев, това е практически невъзможен апокалиптичен сценарий, който, ако се случи, последната ни грижа ще са банките. Въпреки това дори при него системата ни остава здрава.

**Уточняваме, че говорим за т.нар. търговско банкиране – събиране на депозити и раздаване на кредити. Освен него съществува и инвестиционно банкиране, в което държавата ни е критично изостанала спрямо развитите държави. Причината за това е основно недобрите политики за развитие на фондовата ни борса.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (17)

  1. А за сиромашията и мизерията на народа кой е виновен?

  2. Този път Каролев казва истината. Да стимулираш икономиката и потреблението с печатане на пари е абсолютно порочна практика. Каролев правилно казва, че трябва да се мине през намаление на цените, а не да се изсипят пари, които да предизвикат инфлация.

  3. Еее, за пръв път да сме вън от Европата в нещо и това да е в плюс.

  4. еее, разбира са че са стабилни … като изключим една фалирала и една спасена с 1Б, защото законите ни са такива че пазят банките … кога ще има фалит за частните лица, Каролев ???
    кога края на банковото лоби ?

  5. Karolev e bati pedera-libertarianec. hahahha. na koi govorish be vuichooo

  6. Tango&Cash, Прокопиев също е peder-bankrutiral oligarx, не мислиш ли, вуйчо?

  7. Значи Каролев смучка щеката на Цеко.

  8. Каролев е много прав. Именно Валутният борд ни предпазва от това, което прави ЕЦБ с банките в Еврозоната. Всички закъсали банки получават огромни суми, до сега сигурно към 1-2 трилиона евро, за да бъдат стабилизирани. Това обаче доказано неработи. От 2014 г. до 2016 когато бяха последните им стрестестове, се вижда, че банките в Еврозоната не са в по-добро състояние, а в по-лошо. Подобно нещо бе направено в България през 97-ма когато фалираха масово банки. БНБ наливаше нашите пари, за да спасява банки без никаква стойност и в крайна сметка всички задължахме, а държавата за малко не фалира. Именно Валутният борд тогава ни спаси и в момента не позволява да се наливат държавни пари безвъзмездно в банки.

  9. Галя, не говорим за ,,държавни пари,, а за спестяванията на населението, които родните банки са ги профукали.

    1. Галя все пак е права, защото след профукването на нашите пари, банките се спасяват с „държавни“, т.е. пак наши, макар и виртуално, защото само ги плащаме без да сме ги консумирали. А тези уж стрес тестове са абсолютна измама, защото не спасяват от това от което загина КТБ. Т.е. тестовете не гарантират, че българските банки не са кухи структури и че парите на вложителите не са раздадени на офшорки и свързани фирми на собствениците.

  10. Който е прочел цялата статия е разбрал защо на банкер и икономист не трябва да се вярва.

  11. Тя и КТБ беше в отлично състояние според международният и одитор. И след фалита какво се оказа? Парите раздадени на „неизвестни“ лица и фирми чрез офшорки и сега не могат да съберат и 2 млн. Собственикът- крадец не могат да го върнат от съседна държава. В прокуратурата-некадърник до корумпиран. БНБ екс – шефът на разпивка с крадеца и отпратен с почести вместо в затвора.

  12. Бордът си има своите недостатъци. Но драпането на всяка цена към Европейския банков съюз е безумие. Та те там в момента имат много повече проблеми от нас. Нали не искате вие да плащате на банките за да ви съхраняват парите?

    1. А Цветан Василев върти ли свирки на Иво Прокопиев?

  13. От политиката на ЕЦБ относно Еврозоната нищо положително не е излязло, това си е горяща къща, къща от огромни дългове!

  14. Каролче, ела пак да ме оближеш, и ще ти поднеса шкембе чорба и тройка кебапчета.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.