Откриха изложба на съвременно българско изкуство в Европейския парламент

15-годишен е открил стрелбата в училището в Кентъки Загинали са момче и момиче

Румен Порожанов: Земеделските производители трябва да получават справедлива цена за продуктите си

България на 56 място в класация на най-добрите страни в света

Скандал със зетя на Орбан може да струва на Унгария €43,7 млн. ОЛАФ готви глоба на Будапеща за злоупотреба с еврофондове

Фалстарт на делото срещу Ченалова

КЕВР: Спекулация са твърденията за драстично поскъпване на тока за бита

Съдът в Румъния определи като неприемливи части от промените в правосъдното законодателство

Предсрочни президентски избори във Венецуела до края на април

Еманюел Макрон ще се срещне с Доналд Тръмп края на април

Разпитаха американския правосъден министър във връзка с евентуалната руска намеса на изборите в САЩ

Българският филм „Ага“ ще закрие кинофестивала „Берлинале“

Организацията “Шалом”: Законът трябва да осигури право на собствена изява

Екатерина Захариева: ЕК е отпуснала средства за комуникационната сигурност на Западните Балкани

Хиляди левове се харчат за спасителни акции у нас

Ваня Джаферович: Знам какво е да бягаш от войната

Съжалявам, че не учих актьорско майсторство и режисура, признава бившият фуболист

– Ваня, видяхме те в почти всички риалити формати – „Сървайвър“, „Черешката на тортата“, „Биг брадър“, а сега и в „Капките“. Какво те провокира да участваш в тях?

– Като бивш футболист никога не съм предполагал, че ще участвам в такива формати, но приключих футболната си кариера, а имах нужда да продължа да се състезавам. Съпругата ми Жени, която е участавала в третия сезон на „Сървайвър“, ме записа, без да знам. Това е любимият ми формат и реших да се включа в него. Имах достатъчно късмет да го спечеля. После ми се обадиха от „Биг брадър“, който е съвсем различен формат, и затова исках като експеримент да видя какво е. Аз не съм конфликтна личност и не се включвам в скандали, което ми помогна да стигна до второто място.

– С какво успяваш да спечелиш публиката?

– Винаги съм стъпил здраво на земята и не мисля, че съм нещо повече от останалите. Лесно намирам комуникация с всякакъв тип хора и съм откровен със зрителите. Когато нямаш някакви задни мисли, нещата се получават. Сега в „Капките“ също много се забавлявах. Тъпо е, когато някой влиза в риалити формат и казва, че не отива заради победата. Трябва да има някаква борба, някаква цел. За мен беше важно да покажа на хората, че съм един от тях. Минал съм през много трудни моменти в живота и знам какво е да имаш само две стотинки в джоба и какво е да разполагаш с повече средства.

– Не се ли притесняваш, че след участието ти във всички тези риалити формати хората ще те свързват повече с телевизионните ти изяви, отколкото с футбола?

– Има я тази опасност, но телевизията ме направи още по-известен и това ми помага в работата като футболен мениджър. Като отида да говоря с някои родители на бъдещи футболисти, те вече ме познават като личност. Знаят, че съм сериозен и имам добри намерения.

– Какво научи ти за себе си от тези формати?

– Научих, че всичко мога да направя. В „Сървайвър“ много се притеснявах дали ще успея, защото трябваше да гладувам, имаше много физически и психически натоварвания, но се убедих, че човек може да успее във всичко, стига да си вярва. Щом аз излязох на сцената на „Капките“ и изпях толкова много песни, значи всеки може. Само трябва да вярваш, че може да го направиш, да си достатъчно дисциплиниран и да имаш желание.

– В „Капките“ изигра няколко женски роли. Коя ти беше най-трудна?

– Да ти кажа, женските ми бяха най-лесни, защото знаех, че нищо няма да се получи. Излизах и се кефех максимално. Дори да не съм успял да вляза в образа, поне бях смешен и хората се забавляваха. Особеноа като Люси Дяковска беше доста тъпо, не знаех какво да правя и се въртях като пумпал на сцената, но пък беше смешно.

– Ти имаш мюсюлманска фамилия. Откъде идва тя?

– Майката на моя баща е мюсюлманка. Тя е живяла дълго време с мъж от католическо семейство, но родителите му били против това да са заедно и той ги напуска. Междувременно се ражда баща ми, а майка му остава сама. Отива да живее при баба си, която също е мюсюлманка, и взема нейната фамилия. Аз лично имам повече католически корени, но имам и мюсюлмански. Голяма каша е това в нашето семейство и по този причина не съм вярващ. Не ходя на църква, не съм кръстен.

– Тази фамилия пречила ли ти е в живота?

– Имаше моменти след войната, когато отидохме в Загреб да живеем, децата ми подвикваха, че съм мюсюлманин. И във футбола, когато носиш такава фамилия, в Хърватия специално, не ме приемаха много добре, но големи проблеми не съм имал. Когато пораснах, нещата вече се промениха.

 

Марта Вачкова:

Никого не съветвам да става актьор

Години наред правим тъпи избори, имам чувството, че хората са слепи, че нещо не разбират, гневи се актрисата

– Г-жо Вачкова, казват, че смехът лекува. Като комедийна актриса имате ли чувството, че сте всемогъща лечителка?

– Аз съм абсолютно сигурна, че смехът е всемогъщ лек. Наблюдавала съм как хората си тръгват от един спектакъл с променени, подмладени лица. Нощес се върнах от Лондон, където имахме спектакъл, и там българите ни казаха: „Плакахме от смях! Коремите ни боляха от смях! Благодарим ви за радостта“. Всички бяха толкова щастливи, бяха довели децата си, бе прекрасно преживяване. Ето какво прави смехът! Колкото до мене, бих се радвала да съм наистина всемогъща лечителка, имам нуждата от тази дарба дори точно в този момент. Нали ме виждате колко съм уморена от снощното пътуване…

– Кой се нуждае от терапия със смях у нас днес?

– Всички, всички! И не само у нас. По цялата земя има толкова мъка. Вижте какво се случи в Манчестър на 22 май. Пак взрив, пак кръв, пак сълзи… Смехът е дефицит! И може би не толкова смехът, колкото радостта е дефицит! Да се засмееш, ако даде Господ, наистина е нещо хубаво, но радостта е нагласа, вид поглед върху живота, начин на светоусещане, умение да преминаваш през тягостното ежедневие. Ето, огледайте се, колко красиво е около нас – красиви градинки, весели и жизнерадостни деца. И докато пътувах към Ловеч, очите ми се радваха на красиви поляни, величави гори… И се радвах! Но има хора, които виждат същото като мене, а не се радват. Ето, това е тайната на живота, да намериш добрия поглед върху него.

– Какво прави българинът, когато му забраняват да се смее?

– Неее! Днес никой не му забранява да се смее. На българина нищо не може да му забраниш никога. Особено да се смее! Има обаче друго… Българинът сам се ограбва откъм радостта от живота, от това да разпусне. Впрочем, защо трябва да говорим само за българина в този случай?! По целия широк свят има хора, които избират да са в мрака, да хленчат и да се оплакват, и има други, които преброждат с усмивка през живота, въпреки че дните им не са никак лесни и без изпитание. Лично мене думата смях ме притеснява. Едно ха-ха-ха може да предизвиква много различни мисли и чувства… Усмивка, казвам аз, усмивка и радост! Добрина!

– Българските политици кой знае защо губят чувството си за хумор, като дойдат на власт. Коя е причината?

– Защото много бързо се вземат насериозно. И това е много голям проблем! Наблюдава се обаче често и сред актьорите. Мои колеги решават, че са големи звезди и стават много сериозни. И си мислят, че да си весел, да си радушен, си по-лековат. Много често у нас комедията я представят като лекия жанр. Под същия знаменател подвеждат и актьорите в нея. Не, не! Това е жанр на лъчезарността, на добротата и радушието, на актьори, огрени отвътре от светлина. А политиците не са огрени в светлина, повечето от тях са в мрака – в далаверите, хитруването, преструването.

– Защо не умеем да се разделяме с усмивка с политическото си минало?

– Нямам представа. И с кое политическо минало трябва да се разделяме изобщо? Трябва да вървиш със света в своето време, да провиждаш в настоящето, защото ние години наред правим тъпи избори, имам чувството, че хората са слепи, че нещо не разбират. Аз не мога да проумея и сега как партии с ужасни, плашещи хора успяха да се намърдат в 44-тото народно събрание?! Кой и какви люде избраха тия, които насаждат и проповядват омраза!

– Кой комедиен автор бихте препоръчали на родните държавници да препрочитат по-често? Например на Бойко Борисов…

– А, те нашите политици не четат, що да си губят времето с книги! (Смее се.) А колкото до Бойко Борисов, защо да му дават да чете комедийни автори? Той тях трябва да ги е чел отдавна! Сега той и другите ни политици трябва да четат книги за икономиката, за политиката, за да са наясно накъде върви светът. Наскоро четох, че много богатите и успели хора, но забогатели не чрез кражби, а чрез труд и таланта си, всеки Божи ден четат минимум 30 минути образователна, научна литература. Не сайтчета, не списанийца, не „Винету“ и друга разна развлекателна литература, а историческа, сериозни коментатори, така че съвсем не искам да съветвам политиците да четат весели книги.

 

Ще живеем до 120 години през 2050-а

Няма приятели в Холивуд

Фалшивите прегръдки и усмивки пред камерите крият истински звездни войни

Катя и Сергей откриват малки изобретатели

Академия Kids in Tech подготвя децата за бъдещето с технологии, танци и спорт

Ганчо Бояджиев покори Милано с мода

Любимият ученик на Гена Димитрова е в топ 20 на целия италиански чарт с уникален микс от опера и денс

По Мелания – равнис!

Тоалетите на първата дама на САЩ накараха медиите да загърбят политиката

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 1 ЮНИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.