зраел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

Министър Ангелкова в Кайро: Обмяната на опит и добри практики в сферата на дигитализацията ще допринесе за устойчивото развитие на туризма

Папата нахрани 1500 бедни и нуждаещи се

Нови 8 метроспирки готови през декември

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 ноември 2019

Кажете и за осъдените, протестирали срещу Гешев

Вълчица бежанка падна от куршум край Чипровци

Сорос обеща 750 млн. евро на Централноевропейския университет

Плевенско и Ловешко са заплашени от трайно безводие

Отнеха лицензите на 6 фирми за строителен надзор ДНСК е наложила и 300 000 лв. санкции

28-ата БГ експедиция на път за Антарктида Очаква се да се сдобием с нов изследователски кораб

Караянчева: Парламентът ще обсъди предложението да не се плаща първият ден от болничните

Маскиран наръга касиерка при грабеж на газостанция (обзор) Подозират наркоман или разорил се в близкото казино

Варна чака от 100 години Съдебна палата Магистрати заседават по дела в мазета и коридори

Решението на проблема е в ръцете на ВСС

Съдебната власт във Варна се стяга да отбележи с форум в края на октомври 140 години от създаването си. Юбилеят обаче е помрачен от проточилата се вече един век сага около строежа на палата, която да приюти прокурорите, съдиите и съдебните служители.

Деветте съдилища и прокуратури във втория по натовареност съдебен район у нас сега са пръснати в различни части на града в пет сгради. Нито една от тях не е строена за храм на Темида. Най-представителното здание е на площад „Независимост“, където преди години се е помещавал Окръжният народен съвет, а сега се намират Апелативният и Окръжният съд със съответните прокуратури. По-възрастните варненци пазят спомени и снимки от сватби на стълбите, които сега хората изкачват, за да търсят правосъдие.

Отвън видът на импровизираната съдебна палата е достолепен, но вътре цари теснотия. Трима-четирима съдии делят един кабинет, 70-те окръжни магистрати заседават в три малки зали, едната от които е при архива в мазето. Апелативният съд пък разполага само с едно помещение. „Всяко минимално място е максимално усвоено. Хората работят в преградени коридори и на стълбищни площадки, оборудвани като деловодства“, коментира председателката на Апелативния съд Ванухи Аракелян. Дори бомбоубежището е натъпкано с книжа от архива, а всеки път, когато съдебната охрана води арестант, достъпът на граждани временно се спира.

Още по-трагично е положението във втората сграда, където се помещават Районният съд, Районната прокуратура и Военно-следственият участък. Тя е на шест етажа, намира се на бул. „Владислав Варненчик“ и е била строена по соцвремената за работническо общежитие. През 1977 г. обаче обитателите й били принудени да я напуснат, тъй като на фасадата зейнала голяма пукнатина, за 40 години се разширила до десетина сантиметра и някой я прикрил с ламарина, за да не плаши хилядите хора, които ежедневно влизат в сградата. В нея има само един малък асансьор, а част от залите са оформени в преградени коридори. Архивът буквално прелива и завзема територии дори в тоалетните.

Трагичната картина не е от вчера. Но опитите на магистратите и обществените деятели да решат проблема, удрят на камък от много десетилетия. 37 години след 1878-а, когато губернаторът на Варна Павел Баумгартен с „приказ“ №15 назначава първия окръжен съдебен съвет начело с Велико Христов, се появява и първият проект за съдебна палата, наречен „Veritas“. Той е дело на видните архитекти Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Но не се реализира. В архив остава и обявеното през 1937 г. намерение на общината да построи представителен дом на Темида. Година по-късно във вестник „Варненски земляк“ офицерът от запаса Варналиев публикува статия „Належащата нужда от съдебна палата“, в която цветисто описва тегобите на гражданите в тогавашния областен съд, който се помещавал в сграда, оприличена от него на „американски небостъргач“, която днес е хотел.

„За да се качи на върха на зданието, трябва човек на стъпи на 90 стъпала, да има желязно сърце и стоманени крака. Перото се прегъва от мъка и срам, за да продължи да пише за изтезанията, които чувстват гражданите при влизането в лабиринта на този небостъргач. Чест ще бъде за правителството и Народното събрание, ако решат да се построи съдебна палата в града ни. Тя ще бъде украса и гордост на българското правосъдие“, пише офицерът. Думите му, за жалост, още са актуални.

Оттогава до днес идеята на няколко пъти бе на косъм от реализация, но така си и остана. В центъра на Варна трябваше да се издигне 11-етажна сграда за над 100 млн. лв., която да приюти всички 900 работещи в съдилищата и прокуратурите и да осигури комфорт на адвокати, вещи лица и граждани. Проектът тръгваше и спираше 4 пъти до 2009 г., когато бе направена последната му първа копка.

През есента на 2013 г. бе създаден обществен съвет, който за по-малко от година почти успя да раздвижи проекта, получавайки обещание от кабинета „Орешарски“ за три транша по 30 млн. лв. Седмица след като пое този ангажимент, правителството падна и така отново бе сложена точка на дълго лелеяната мечта.

Днес магистратите отново са амбицирани да си извоюват общ дом, който да е удобен и да пести средства за съдебна охрана на данъкоплатците. Подкрепени от Адвокатската колегия, ръководителите на местните съдебни институциите отново сезираха ВСС, главния прокурор, министъра на правосъдието и кмета на Варна с апел въпросът най-сетне да се реши. Три са вариантите това да се случи.

Първият е да се размрази старият проект, чието разрешително за строеж изтече. Той вече не се счита за добър, тъй като е прекалено скъп, а и тесните улички край големия парцел трудно биха поели трафика.

Вторият вариант е свързан с друг терен, който е собственост на правосъдното министерство и е извън пределите на бъдещата Синя зона за платено паркиране. „Парцелът е три пъти по-голям от този в центъра, локацията е достъпна. А и варненци не заслужават съдебната им палата да е върху място, познато на всички под названието Цирковата площадка и граничещо с гробищата и затвора. Такова нещо няма никъде по света“, твърди съдия Аракелян. Тя е сред поддръжниците на третия вариант, подкрепян и от местната власт. Той се отнася до имот на транспортното министерство до жп гарата и морето, върху който се намира бившата Транспортна болница. „Сградата носи духа на стара Варна, но не е паметник на културата и лесно може да се надстрои, за да поеме публичната зона на палатата. А части от прилежащия й терен от 32 дка са достатъчни за изграждането на кабинети за магистратите и огромен паркинг“, поясни председателката на Апелативния съд. Близостта до морето, която опонентите й считат за минус, тя приема за предимство. И подчертава, че този проект би се реализирал най-бързо и с по-малко средства. След общо събрание апелативните съдии гласуваха „за“ него, но с условието да запазят и сградата си си на централния площад „Независимост“, която е на пешеходно разстояние от бъдещата палата.

„Разрешаването на болния проблем донякъде се бави заради различните гледни точки за мястото на палатата. Но имаме безпрецедентно сътрудничество с общината, общинския съвет, областната управа, както и с всички колеги – нотариуси, адвокати, частни съдия изпълнители, и с варненската общественост. Благодарение на обединените ни усилия домът на правосъдието във Варна стана приоритет и за ВСС.

Предстои съветът да прегледа аргументираните становища на ръководителите на всички варненски съдебни инстанции и да избере терен, слагайки край на дебата. Със задачата ще се нагърби комисия, която ще излъчи пленумът на ВСС“, разясни съдия Аракелян. Тя се надява, че след цял век усилия морската столица най-сетне ще се сдобия със свой представителен храм на Темида.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. za sıdebnata palata nyamam dumi…obaçe knigite na tsar Boris edna çast ot koito byaha v okrıjniyat zatvor Varna byaha ryatkost koyat nyama stoynost …ako nesa uniştojeni iskarate gi na bel svet…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.