На 23 май 2019 да почерпят

Лидерът на Камарата на общините в британския парламент подаде оставка заради Брекзит

Златна гъска храни „еколозите“ Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“

НАТО обяви, че срещата на върха в Лондон тази година ще бъде на 3 и 4 декември

Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Великденска война на гроба Господен Православни и католици се борят да получат Божествената светлина

Кръстоносците превземат Йерусалим през ХІ в.

Уплашени богомолци бягат и се газят един друг

Преди време проучвах една древна ръкописна книга от библиотеката на Православната патриаршия в Йерусалим. Вниманието ми бе привлечено от бележка на славянски език, написана на последната u страница. След разчитането на текста изплуваха странни събития, станали преди три и половина века. През 1676 г. роденият на Балканите монах Иларион посетил на Великден Божи гроб в църквата „Възкресение Господне“ в Йерусалим. Тогава станало яростно спречкване, последвано от страшен „бой до смърт“ между православни и католици. Любопитството ми бе събудено и аз тръгнах по дирите на историческите събития.

Кулминацията на Великденските празници в Йерусалим е приемането на Божествената светлина. Днес тя се обозначава с арабската дума Нур. Това е този огън, с който палим свещите си в нощта срещу големия празник. На Божи гроб обаче винаги се е смятало, че той идва свише. Мненията за неговият произход са различни. Те се колебаят от пълно отричане на Божественото начало и свързване с използване на леснозапалими вещества при контакт с кислород у рационалистите, до абсолютната вяра на дълбоко религиозните. Разногласията се появяват още в древни времена. Да се изяснят те помага един много подробен разказ, оставен в старинен ръкопис от руския игумен Даниил. Някъде между 1104 и 1108 г. той посещава Йерусалим на Великден и участва в приемането на Божествената светлина. Тогава руският духовник успява да вземе участие в приемането на Божествената светлина и оставя специална глава в своя пътепис по този случай.

Подготовката започва още от вечерта на Велики петък, когато Божият гроб се чисти и подрежда. После се запечатва и се гасят свещите и лампадите в цял Йерусалим. Когато игуменът Даниил пребивава в Светия град, той от десетина години е освободен от рицарите на Първия кръстоносен поход (1096-1099). Йерусалимски крал е Бодуен І, от когото руският духовник иска разрешение да постави кандило на гроба Господен. Даниил получава позволение да го сложи при краката на Иисус. По древно право до главата е гръцкото, а при гърдите е това на Великата лавра в Йерусалим „Св. Сава“, и тези на другите тамошни православни манастири. През този период католиците са още на втори план и техните кандила са окачени далеч над гроба.

Вечерта на Велика събота около църквата „Възкресение Господне“ се събира несметно множество народ от всички краища на света. Край храма е невероятна блъсканица и теснотия, мнозина се задушават в навалицата. Всички мълвят едничката фраза „Кирие елейсон!“ (Господи помилуй!) и всеки се обръща към себе си с въпроса: „Господи, нима заради моите грехове Божествената светлина няма да слезе?“ Точно в седем часа вечерта пристига крал Бодуен с воините си. Те проправят със сила път през гъстата тълпа. Уплашените богомолци бягат и се газят един друг. Кралят заема мястото си край Великия олтар, непосредствено срещу запечатаната гробница на Иисус. По същото време тече службата, водена заедно от православни и католически свещеници. Православните са над Христовия гроб, а католическият епископ е във Великия олтар.

Чудото става малко след девет часа. Внезапно над църквата минава черен облак и облива богомолците с проливен дъжд. Изведнъж от гробницата изгрява ярка светлина, от които тя започва да сияе в неземни отблясъци. Първата свещ е запалена за краля, откъдето огънят се разнася сред богомолците. Резултатите от съревнованието между католици и православни обаче стават ясни чак на другия ден, на Свето Възнесение. Едва тогава хората имат право да влязат при Божи гроб и да го целунат. Тогава православният ключар на гробницата се доближава до Даниил и му казва, че православните кандила са се запалили от Божествения огън първи, докато тези на католиците – след тях. Според правилата руският игумен може да вземе своето кандило едва в Свети вторник. Той отнася ценната реликва със себе си, за да я прибере в своята земя като „знамение от гроба Господен“.

Подробният разказ на игумен Даниил помага да се разбере и смисъла на бележката от 1676 г. За половин хилядолетие в света са се променили много неща. Някога мощната Византийска империя и балканските православни държави вече не съществуват. Католиците също са изживели своя апогей и Реформацията безжалостно атакува основите на папизма. Страстите са нажежени и на Великите празници в Йерусалим достигат кулминацията си.

Явно жестокото сбиване е станало в неделя, деня на Възнесението. Именно тогава се е разбрало кой е придобил пръв Божествената светлина – православни или католици. Впрочем последните са назовани в краткия текст „неблагословени“ и явно не са получили Божието благоволение. Тази констатация дава право да се мисли, че именно те са предизвикали „боя до смърт“. Това никак не е било трудно предвид блъсканицата на изтощените от дългото бдение край Великата църква богомолци. А единствените оцелели думи от края на бележката са „Свети вторник“ и очевидно показват деня, когато монах Иларион и другите православни духовници тържествуващо са прибрали своите кандила.

 

Днешният Великден в Йерусалим

Нашата видна изследователка на старобългарската литература д-р Климентина Иванова разказва интересен случай от великденската служба в Йерусалим. Две руски монахини, служещи в православен манастир в Австралия, є споделят следната история за посрещането на Божествената светлина в наши дни. Надпреварата край гроба на Христос започва още предишния ден. Както и преди столетия, представителите на различните християнски църкви се опитват да намерят по-добро място за своите кандила и свещи. Вътрешността и цялата околност на храма „Възкресение Господне” е претъпкана с народ. В различен час преди и около полунощ отгоре се спускат синкави светлинки, пълзящи бавно надолу. Отново съревнованието е чия свещ или кандило ще се запалят първи – на католиците, православните или арменците. Особено велика е радостта, ако противниците въобще не получат светлината. В такъв случай те ще трябва да вземат огъня от онзи, който го е добил. Това се приема като знак за върховенство на съответния християнски клон. Именно в тази наелектризирана обстановка се създават великолепни условия за конфликти.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Ako iskate da znaete boji grob sa pravoslavni xristiqni i bojestveniqt ogyn samo na pravoslavnite v rycete se dava ot vekove pischete istinata ne izmislici katolici tam ne vyrvqt mmda

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.