Съоръжението било предназначено за епископите на скалния град

Проучването на огромния комплекс ще продължи и през следващата година

Ето че завършва трудната 2020 г. Идва време за равносметка на археологическите проучвания през тежкия сезон. Колкото да е странно, той се оказа изключително плодотворен за моите екипи. Както са казали класиците – „пир по време на чума”. Ще започна с невероятната кампания „Перперикон-2020“. 

Както е известно, в началото на археологическия сезон през юни обявих, че започваме издирването на останките от резиденцията не епископите, управлявали целите Родопи през VI в. Това е епохата на великия римски и византийски император Юстиниан, построил в Константинопол неповторимата катедрала „Св. София“. 

Читателите на „Труд” помнят, че преди пет години в южното подградие на великия скален град Перперикон попаднахме на монументална трикорабна базилика от това време. Оказа се, че става дума за най-голямата църква от епохата на ранното християнство в Родопите, разкривана до наши дни във Великата планина. Тя е дълга почти 40 м и широка 16 м. На времето постройката е била украсена с украса от каменна пластика. Храмът имал монументални колонади, увенчани със скулптирани капители. Големината на базиликата и наличието на синтрон (каменни пейки за високопоставени духовни лица) и амвон (трибуна за проповеди) показа недвусмислено, че е била предназначена за служение на епископите, управлявали духовно в планината.

През следващите години ние упорито търсехме тяхната резиденция в северна и южна посока. Оказа се обаче, че там се развива голям площад, а в по-късно време той се е превърнал в място за некропол, където са погребвани жителите на Перперикон. Остана единствената възможна посока – западната.

И наистина моето предположение се потвърди и ние наистина попаднахме на епископската резиденция от VІ в.. За месеците юни, юли, август и първата половина на септември бяха разкрити няколко големи сгради, чиито първи етажи са изсечени в скалния масив. Нагоре те да се издигали на два или три етажа, а стените са оформени с прецизно издялани каменни блокчета. Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са издялани в скалите. Както подобава на подобни църковни резиденции от раннохристиянския период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимосвързани постройки, които предстои да бъдат напълно разкрити през следващите години.

Сред сградите на епископската резиденция блести уникална сграда, имаща само няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална постройка, чиито план представлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено навън чрез тържествена двукрила врата. Монументалната постройка е от типа на така наречените кръгли сгради или ротонди. Такива са проектирани още в Античността, но може би най-известната е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества.

С приемането на християнството в началото на IV в. с форма на ротонди се строят главно мавзолеи на известни личности. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; прочутата ротонда „Св. Георги“, някои сгради в Южна Франция, превърнати по-късно в епархиални храмове. Може би най-близката аналогия на кръглата сграда от Перперикон е мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигната през 520 г. По аналогия с тези примери предполагаме, че вероятно такова е било и предназначението на новооткритата сграда в скалния град. Там се е намирал саркофагът на някой от заслужилите епископи на духовното средище на Великата планина.

Не по-малко интересни са другите две открити през 2020 г. сгради от епископския ансамбъл. Едната вероятно е жилищна, а другата е играела ролята на скевофилакий (ризница), където са съхранявани богослужебните дрехи и църковна утвар на свещениците. Тя определено е свързана с други внушителни постройки, които личат в още неразчистената зона на гората.

Монументалната епископска базилика и резиденцията не случайно се появяват на широката южна тераса през VI в. Тогава християнството в Родопите окончателно е победило и именно по това време се налага изграждането на такъв величествен ансамбъл. Известно е, че преди години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната християнска църква, намирана до този момент и датирана в самото начало на V в.

Установи се, че там е проповядвал епископът-кръстител на траките в Родопите, видният християнски мисионер Никета Ремесиански. Непосредствено до неголямата еднокорабна базилика бе разкрит и скромният каменен дом на епископа-кръстител. Неголемите размери на храма и епископската къща са нормални за ранното християнство, когато висшите свещеници са водели умерен живот.

В VI в. обаче късната Римска империя преживява бурен разцвет и при император Юстиниан Велики отново се разпростира край цялото Средиземно море по бреговете на Италия, Испания и Северна Африка.

Духовенството забогатява неимоверно и добива огромна власт. Именно тогава епископите започват да строят огромни базилики и грандиозни епископски резиденции. 

Точно такъв процес се наблюдава и на Перперикон. Според т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно именно Перперикон е бил неговият център. 

При разкопките бяха извадени множество находки от VI в. и от по-късния период на X-XI в., когато епископският комплекс е продължил да функционира, макар голямата базилика да е била преустроена в по-малък храм. Сред откритите предмети са монети, части от стъклени съдове, украшения. Много интересен е керамичният дискос за просфората с релефни кръстове и розети.

Проучването на огромния комплекс ще продължи и през следващата година. Отсега обаче може да се каже, че неговото разкриване е едно от големите постижения в раннохристиянската археология у нас.

Коронавирусът не попречи на туризма на Перперикон

 В началото на сезона бяхме силно притеснени, че посещението на скалния град ще се свие драстично заради пандемията. Наистина в пролетните месеци то бе незначително, поради наложения локдаун. Но при облекчаването на режима българите отново преоткриха масово великия античен и средновековен град. Може да се каже, че месеците август и септември бяха сред най-силните през последните години.

Община Кърджали реализира възлови европейски проекти.

Община Кърджали е сред шампионите по реализацията на европейски проекти, свързани с превръщането на археологическите паметници в обекти на културно-историческия туризъм. Само на Перперикон вече са инвестирани десетки милиони за консервация, реставрация и благоустройство. А след последните два, които текат сега, ще бъде довършен Посетителския център и ще бъде напълно реставрирана епископската базилика в южното подградие.