Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 22 ноември 2019

Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

България поиска сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности

„Грами”-тата прекалиха с политкоректността Номиниран е първият чернокож гей с №1 песен в САЩ

Отвлякоха инвалид без крака, за да проси в Европа Интерпол издирва Мариус Петков

Близо 5000 души са загинали заради морбили в Конго

17 години затвор за Черната вдовица от Бургас (обзор)

Отрова за мишки убила Стефан (обзор) Майката: Не приемам твърденията, на трите ми деца нямаше нищо

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 ноември 2019

Майки на деца с увреждания на протест срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС

Вижте какво реши Министерски съвет на 29 март 2017

Пресслужбата на Министерски съвет публикува решенията, приети на днешното заседание на служебния кабинет:

Правителството ще изплати обезщетенията по шест дела срещу България в ЕСПЧ

Правителството прие за изпълнение решенията на Европейския съд по правата на човека по шест дела срещу България.

Жалбата по делото „Чакалова-Илиева срещу България” е свързана с опита на г-жа Чакалова-Илиева да оспори уволнението си, и твърдението й за липса на ефективен достъп до съд. ЕСПЧ постановява, че има нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като жалбоподателката е била поставена в невъзможност законността на нейното уволнение да бъде разгледана от съда, и й присъжда обезщетение от 6000 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски по делото.

Делото „Бойканов срещу България” е свързано с воденото срещу жалбоподателя наказателно производство за клевета заради писмо, което е изпратил на държавен съдебен изпълнител. В писмото се съдържат критики за начина, по който съдебният изпълнител е осъществявал правомощията си. Районен съд е признал г-н Бойканов за виновен в клевета, нанесена на длъжностно лице, но го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба. ЕСПЧ приема, че с оглед целта, съдържанието, контекста и ограниченото въздействие на писмото, критиката, съдържаща се в него, не обосновава общия размер на сумата, която жалбоподателят е бил осъден да заплати, а осъждането му за клевета е непропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване на мнение. ЕСПЧ присъжда обезщетение от 2312 евро за имуществени и неимуществени вреди и 2810 евро за разходи и разноски.

Делото „Унспед срещу България” е свързано с отнемането в полза на държавата на товарен автомобил, собственост на дружеството-жалбоподател. ЕСПЧ приема, че не е била налице възможност дружеството ефективно да оспорва отнемането на негови притежания, поради което не е постигнат справедлив баланс между защитата на правото на собственост на жалбоподателя и изискванията на обществения интерес. Присъденото от Съда в Страсбург обезщетение е 80 000 евро за имуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.

Нарушение на правото на зачитане на личния и на семейния живот е констатирано по делото „Л.Д. и П.К. срещу България”. Основанията са, че жалбоподателите не са разполагали с правна възможност да оспорят извършено от страна на трети лица припознаване по отношение на две деца, на които Л.Д. и П.К. твърдят, че са биологични бащи. Присъдено им е обезщетение за неимуществени вреди по 6000 евро на всеки, както и 2456 евро на първия и 2045 евро на втория жалбоподател за разходи и разноски.

Делата „Петрови срещу България” и „Рашкова и Симеонска срещу България” са свързани с прекомерното забавяне при обезщетяване в рамките на отчуждителни производства по реда на отменения Закон за териториалното и селищно устройство. Присъденото обезщетение в първия случай е 1527 евро за неимуществени вреди и 370 евро за разходи и разноски, а във втория – 5000 евро за имуществени вреди и 6000 евро за неимуществени вреди общо на двете жалбоподателки.

Въвежда се такса за предоставяне на информация по Регламент (ЕС) №655/2014

Правителството прие изменение на Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Промените са във връзка с въвеждането в българското законодателство на правна регламентация, която ще способства приложението на Регламент (ЕС) №655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански търговски дела.

С допълнението в Тарифа №1 се въвежда нова такса – за предоставяне на информация, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или на сметките на длъжника съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) №655/2014. Нейният размер ще бъде уточнен след консултации между министрите на правосъдието и на финансите. Поради тази причина постановлението е прието на вносител.

Командирът на Бригада „Специални сили” е определен за второстепенен разпоредител с бюджет

Правителството определи командира на Бригада „Специални сили” за второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната. Това се налага поради измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от края на миналата година, с които Бригада „Специални сили” е посочена като юридическо лице на бюджетна издръжка.
Днешното решение ще позволи на министъра на отбраната като първостепенен разпоредител с бюджет да упражнява контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на бригадата.

НКЖИ получи имоти за укрепване на слабо място в междугарието Лакатник – Елисейна

Правителството обяви за публична държавна собственост два имота в местността „Дълбоки дол“ край с. Оплетня, община Своге, и ги предостави за управление на Националната компания „Железопътна инфраструктура“.

Имотите са необходими за изпълнението на проект за неотложно укрепване на слабо място в междугарието Лакатник – Елисейна по втора железопътна линия София – Варна. Реализирането на проекта е от важно значение с оглед осигуряването на условия за безопасно и ефективно ползване на инфраструктурата от участниците в железопътния транспорт.

От частна в публична държавна собственост беше променен статутът на два имота с обща площ 8 кв. м в местността „Лойна могила” край Панагюрище. Теренът е необходим за изграждането на шахти към тръбопровода от пречиствателната станция за питейна вода.

С друго решение правителството отне от НСИ правото на управление на имот, поради отпаднала необходимост. Имотът е публична държавна собственост и представлява 27 помещения в административната сграда на бул. „Христо Ботев“ №135 във Враца. Областният управител е упълномощен да състави акт за частна държавна собственост на имота.

България открива консулство във Венесуела

Правителството прие решение за откриване на консулство на България във Венесуела, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице и със седалище в гр. Каракас. С решението се назначава Стефан Златаров за почетен консул. Той ръководи успешен бизнес и се ползва с висок авторитет в деловите среди в страната.

Назначаването на почетен консул ще допринесе за насърчаване на двустранните отношения във всички сфери от взаимен интерес и за разширяване на мрежата на почетни консулски длъжностни лица в чужбина.

С друго решение Министерският съвет даде съгласие Барбадос да открие в страната ни консулство и да назначи за свое почетно консулско длъжностно лице назначен Петър Илиев, който е доктор по право, адвокат и университетски преподавател. Откриването на консулство се очаква да допринесе за улесняване на контактите с тази страна и за развитие на двустранните отношения в различни области от взаимен интерес.

Правителството даде съгласие и за промяна на класа на консулството на Кралство Тайланд в България в генерално консулство, ръководено от почетен (нещатен) генерален консул. Промяната ще допринесе за по-нататъшното разширяване на сътрудничеството между двете държави в областта на търговско-икономическите отношения, образованието, културата, туризма. Запазват се седалището и консулският окръг на генералното консулство, ръководено от Виктор Меламед.

Одобрени са резултатите от шест заседания на Съвета на ЕС

Правителството се запозна с доклади за проведените дискусии в рамките на шест заседания на Съвета на Европейския съюз.

Заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия) беше проведено на 20 февруари в Брюксел. Съветът прие общ подход по предложението за регламент за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, като основа за водене на преговори с Европейския парламент.

В рамките на проверката на конкурентоспособността министрите обмениха мнения относно инвестициите в нематериални активи. Темата за обществените поръчки беше обсъждана в контекста на оптималното използване на публичните средства и създаването на устойчив растеж и работни места.

ЕК представи своя документ „Новите европейски лидери – инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“. Представена беше и съвместна декларация на девет държави членки, сред които България, с която се изразява безпокойство относно съществуващ риск от фрагментиране на вътрешния пазар в областта на транспорта, създаването на прекомерна административна тежест и нарушаване на принципа на пропорционалността в областта на трансграничните автомобилни превози.

Съветът „Транспорт, телекомуникации и енергетика“ проведе заседание в част „Енергетика“ на 27 февруари в Брюксел. Бяха обменени мнения относно публикувания от ЕК пакет „Чиста енергия за всички европейци“, съдържащ законодателни предложения в областта на електроенергийния пазарен модел, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и управлението на Енергийния съюз. ЕК представи основни моменти от публикувания втори доклад за състоянието на Енергийния съюз.

На 28 февруари Съветът на министрите по околна среда на ЕС обсъди и одобри след изключително трудни преговори позицията си по предложението за Ревизия на Европейската схема за търговия с емисии. Основните различия във вижданията на държавите бе промяната на правилата на Резерва за пазарна стабилност. Макар голяма част от компромисните предложения да бяха приемливи за България, страната ни гласува „против“, поради несъгласието си с въвеждането на преждевременни промени в Резерва, предвиждащи удвояване на заделяните в него квоти и механизъм за отмяната им. Още осем държави не подкрепиха т. нар. Общ подход на Съвета, което ще послужи за основа за предстоящите преговори с Европейския парламент по окончателният текст на директивата.

Одобрени бяха и резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 6 март в Брюксел. На него министрите обсъдиха бъдещето на Общата селскостопанска политика. Като предизвикателства пред нея бяха определени пазарната нестабилност и климатичните изменения. Друга приоритетна тема е изграждането на устойчивост и укрепване на позицията на земеделските производители в агрохранителната верига.

Голяма част от делегациите поискаха адекватно ниво на финансиране за бъдещата ОСП предвид предизвикателствата, а иновациите бяха посочени като инструмент за справяне с тях. Делегациите на Унгария и Словашката република представиха на Съвета информация по въпроса за хранителните продукти, продавани в различни страни от ЕС с еднакви имена и опаковки, но с различно качество.

България подкрепи позицията и предупреди, че тези практики потенциално подвеждат потребителите и създават условия за нелоялна конкуренция. Заедно с Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словакия и Словения страната ни представи работен документ „По-добро функциониране на веригата на предлагане на храни: справяне с нелоялните търговски практики и подобряване на положението на земеделските производители”. С него седемте делегации призоваха Комисията да създаде законодателна рамка на ЕС за регулиране на нелоялните търговски практики и да се определят допълнителни инструменти за укрепване позицията на земеделските производители във веригата на предлагането на храни.

Съветът външни работи на ЕС проведе неформално заседание на 3 март във Валета. Обсъдени бяха въпроси свързани с новата антидъмпингова методология на ЕС, автономните търговски мерки на ЕС спрямо Украйна, дневния ред на Световната търговска организация (СТО) и подготовката на 11-ата министерска конференция на СТО през декември.

Основна тема на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ бе подготовката на Европейския съвет на 9 и 10 март. Държавите-членки проведоха задълбочена дискусия по проекта на заключения в областите „Работни места, растеж и конкурентоспособност“, „Сигурност и отбрана“, „Миграция“, „Външни отношения“ и установяването на Служба на Европейския прокурор. Съветът „Общи въпроси“ заседава на 7 март в Брюксел.

Одобрена е българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри българската позиция за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 3 април в Люксембург.

Председателство ще представи актуалното състояние на работата по предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (предложението „Омнибус“), по-конкретно по измененията в четирите основни регламента, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) – за директните плащания, за развитие на селските райони, за установяване на общата организация на пазарите на селскостопански продукти и хоризонталният регламент.

Предложението „Омнибус“ е част от пакета за прегледа на Многогодишната финансова рамка и цели по-нататъшно опростяване на ОСП при по-висока степен на субсидиарност и пропорционалност, без да се поставя под въпрос политическият компромис и реформата на ОСП за периода 2014-2020. Предвижда се министрите да проведат обмен на мнения по темата.

В рамките на заседанието на Съвета ЕК ще представи Доклад относно изпълнението на екологично насочени площи и министрите ще проведат обмен на мнения по него. България смята, че прилагането на зелените директни плащания, по-конкретно на екологично насочените площи, следва да носи възможно най-големи екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. Размерът на екологично насочените площи, определен в сега действащото законодателство, е достатъчно висок и не е необходимо да бъде допълнително завишаван.

Одобрени бяха позиции на България и за предстоящи неформални заседания на Съвета, които ще се проведат във Валета, Малта.

На 3 и 4 април е срещата на министрите на заетостта и социалната политика. Очаква се на нея да бъдат проведени три пленарни сесии по темите: „Знания и умения – повишаване възможностите на работната сила”, „Преодоляване на неравенството на пазара на труда в ЕС“ и „Пазарът на труда като средство за социално включване“.

Неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност (Вътрешен пазар и Индустрия) ще се състои на 5 и 6 април. Предвижда се провеждането на пленарна сесия на тема „Екосистемата за стартиращите и разрастващите се предприятия” и на три паралелни работни сесии по темите: „Стартиращи предприятия – предизвикателства, пред които се изправят в началния етап на жизнения им цикъл, свързани с уменията, стратегиите и оперативни аспекти”, „Разрастващи се предприятия – как се възползват от финансовите инструменти InnovFin – финансиране от ЕС за новатори” и „Листване на малки и средни предприятия на фондовата борса – предизвикателства и възможности”.

Атанас Папаризов е определен за представител на България при СТО

Правителството определи Атанас Папаризов за представител на Република България при Световната търговска организация (СТО).

Папаризов е избран с оглед на запазване на постигнатите от Република България позиции в работата на СТО и във връзка с подготовката и осъществяването на Българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 г. По време на Председателството Постоянното представителство при СТО трябва да поеме допълнителни функции, свързани с организирането на редовни координационни заседания на държавите-членки на ЕС, които се провеждат преди всяко заседание на работните и преговорните органи на СТО.

Заявление за обезщетение за безработица ще може да се подават електронно

Заявление за отпускане на обезщетение за безработица ще може да се подава по електронен път. Това предвиждат промени в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица, които бяха одобрени от правителството. Промяната ще облекчи безработните да ползват осигурителни права. За подаване на заявление по интернет ще се ползва квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код. Възможността за подаване на заявленията и на хартия в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се запази.

За хората, чието осигуряване е прекратено след 31.12.2016 г., срокът за изплащане на паричните обезщетения ще се определя от броя на годините, през които са се осигурявали за безработица след 2001 г. По този начин отпада необходимостта да представят документи, удостоверяващи осигурителен стаж. За преценка на правото и определяне размера на обезщетението ще се използват данните от информационната система на НОИ.

Кабинетът прие промени в още седем наредби, с които се намалява административната тежест за гражданите.

Съгласно измененията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж отпада задължението за деклариране на имотно състояние при подаване на заявление за социална пенсия за старост и персонална пенсия. Промените са свързани и с новия ред за зачитане на осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица. От 01.01.2017 г. преценката на техните права се извършва въз основа на реално внесените осигурителни вноски – авансови или окончателни.

С измененията в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки срокът за приемане или неприемане на злополуката за трудова се удължава от 7 на 14 дни. Произнасянето на длъжностното лице ще става въз основа на наличните в досието за трудова злополука документи и на данните в информационната система на НОИ.

С други промени се регламентира, че върху доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони, се дължат осигурителни вноски. Разпоредбата е следствие от влезлите в сила на 1 януари изменения в Кодекса за социално осигуряване.

Новите разпоредби в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са свързани с това, че от 1 юни 2017 г. се разширява кръгът на хората с право на отпуск и обезщетение за бременност, раждане, отглеждане на дете при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) или при неизползване на отпуска при бременност и раждане. Осигурените лица, които не могат да получат обезщетения за болест и майчинство, тъй като осигурителят е преустановил дейността си, ще могат да представят документите, необходими за изплащане на обезщетенията, на хартиен носител лично или чрез упълномощени от тях лица в съответните териториални поделения на НОИ.

Върху средствата за социални разходи ще се дължат осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване, а не само за фонд „Пенсии“. Това се регламентира в Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски. С промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица се прецизира редът за осигуряване на самоосигуряващите се пенсионери.

С друга промяна – в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, отпада задължението на НОИ да превежда социално- и здравноосигурителни вноски при изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Разпоредбата е резултат от влезли в сила промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Прецизират се разпоредби, свързани с координацията при управлението на средствата от ЕС

Правителството прие промени в ПМС 70/2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.

Приетите поправки са въведени с оглед привеждане на постановлението в съответствие със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и подобряване на ефективността на процеса по управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С постановлението са въведени са и редакционни промени в други нормативни актове относно наименованието на длъжността на заместник министър-председателя, който отговаря за европейските фондове, в съответствие с Указ №58 на президента на Република България от 2017 г. за назначаване служебно правителство.

Одобрени са промени в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.

Измененията предвиждат подобряване на регулацията при осъществяването на научната и приложна дейност в областта на спорта, развитието на физическото възпитание и спорта, спортно-състезателната и тренировъчната дейност за учащите в системата от предучилищното, училищното и висшето образование в страната и координиране на промените в правилника и в Наредбата за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри.

Сред основните цели на промените са повишаване на ефективността на обучението в учебния час за спортни дейности във всички степени и етапи на училищното образование, развитие на интересите и способностите на учениците чрез активно участие в спортни дейности, както и повишаване на мотивацията им за участие и изява в спортни състезания. Промените създават също така условия за ефективно обучение по учебните предмети от специализираната подготовка и по учебните предмети от отрасловата и специфичната професионална подготовка за спортните училища, както и на възможности за подбор и за привличане на талантливи спортисти.

България ще подпише Споразумение с Малта за продажба на емисии

България ще подпише с Малта Споразумение за продажба на излишъка от Годишно разпределено количество емисии (Annual emissions allocations – AEAs) до 2022 г., в изпълнение на чл. 67, ал. 5 и 6 от Закона за ограничаване изменението на климата и съгласно Решение №406/2009/ЕО.

Решението обхваща емисиите от секторите извън Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ) – транспорт, селско стопанство, отпадъци и енергийна ефективност. С него се въвеждат обвързващи национални цели за всяка държава-членка на ЕС за периода 2013-2020 г. Целта на България е повишаване на емисиите от секторите извън ЕСТЕ с не повече от 20% до 2020 г. спрямо нивата от 2005 г.

Когато емисиите на парникови газове на държава-членка са по-малки от определения лимит за тази година, 5% от него може да бъдат продавани на други държави-членки чрез двустранни споразумения и при наличие на купувач, а излишъкът да бъде прехвърлян като запас за следващи години. За 2013 и 2014 г. България е преизпълнила целта си и разполага с излишъци на AEAs за прехвърляне и продажба. Страната ни ще разполага със значителни излишъци и до края на 2020 г., в резултат от преизпълнение на целта си.

Средствата от продажбата ще бъдат използвани за дейности по смекчаване и адаптация към климатичните промени и ще бъдат разпределяни чрез Националния доверителен екофонд.

Одобрена е българската позиция за конференцията на високо равнище в областта на пътната безопасност

Правителството одобри позициите на България за участие в конференцията на заинтересованите страни на високо равнище в областта на пътната безопасност и в министерската среща по морски транспорт, които ще се проведат на 28 и 29 март във Валета, Малта.

Трите основни теми, които ще се дискутират по време на форумите, са: „Ключови, спорни въпроси в системата на пътната безопасност“, „Бъдещето на европейското корабоплаване след 2020 г.“ и „Възможности за постигане на устойчива и екологична промишленост“.
Очаква се да бъде одобрена Декларацията от Валета, която включва конкретни мерки в областта на пътната безопасност.

По време на предстоящата министерска конференция в Малта се предвижда да бъде приета и Декларация в областта на морския транспорт, която е фокусирана върху три тематични области – конкурентоспособност, намаляване на вредните емисии – (декарбонизация) и цифровизация.

Чрез тази структура се реализира концепцията за цялостен обхват на всички заинтересовани страни от сектора на морския транспорт и включването на различни актуални аспекти от съвременното развитие на корабоплаването в областта на автоматизация, свързаност, оптимизиране на товарните потоци, намаляване на вредните емисии от корабоплаването и въвеждането на алтернативни горива и енерго източници, подобряване на социалната работна среда в сектора, като цяло и др.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.