Офисите носят доходност от 7,75% Интересът е фокусиран върху София

Светослав Малинов ще гласува „против“ пакета „Мобилност“

Ашли Греъм обича да си повтаря, че е красива

Защо жените са по-лоши от престъпниците?

Петър Стойчев: Когато спечелиш едно състезание, организмът се възстановява изключително бързо

Вучич заяви, че Сърбия е все по-близо до предсрочни избори

Купуват имоти в курорти за краткосрочно отдаване Лятото също привлича туристи в планините

Църквата почита св. Архангел Гавриил

Парламентът окончателно обсъжда промените в Изборния кодекс

Венецуела отново остана без ток

Температурите тръгват надолу На много места в страната днес ще има краткотрайни валежи

Алманах разказва какво е да си рицар Събират в книга историята на Велик Приорат България, ценностите и кодекса, които членовете му следват

Кремъл готов да подобри връзките си със САЩ

Фирма на жената на Лозан Панов купила от „Артекс“ четиристаен апартамент и два гаража за 225 евро на квадрат

Румен Радев ще се срещне с президента на Египет

Вижте мотивите на правителството за предложените за назначение от президента 10 нови посланици

Правителството предлага на президента да издаде указ за назначаването на 10 нови посланици, сочи справка в системата за правна информация на МС.

Решенията са взети от Министерския съвет миналата сряда в непублична част от заседанието.

Кабинетът предлага за посланик в Ливан да бъде назначен Боян Белев, Иван Котов – в Афганистан, Елеонора Димитрова – в Индия, Светлан Стоев – в Дания. И още: Маринела Петкова – във Виетнам, Румен Петров – в Алжир, Генка Георгиева – в Хърватия, Костадин Коджабашев – в Украйна и Димитър Абаджиев – в Саудитска Арабия. Посланикът ни в Македония Иван Петков ще бъде сменен от Ангел Ангелов, който е директор в МВнР – „Югоизточна Европа“.

Мотивите на правителството:

В продължение на десетилетия през периода преди разпадането на бившия социалистически лагер, поради обстоятелства от идеологически и политически характер Саудитска Арабия остава извън обсега на традиционно активната външна политика на България спрямо страните от арабския свят. Настъпилите у нас промени след края на 80-те години на миналия век позволяват в рамките на сравнително кратки срокове контактите между двете страни да доведат до договореност за установяване на дипломатически отношения. Приетото през януари 1995 г. правителствено решение за установяване на дипломатически отношения със Саудитска Арабия предвижда откриване на наше посолство в Рияд, но ефективни практически действия в тази насока оттогава не са предприети. През миналата 2016 г. беше открито посолство на Саудитска Арабия в София, а през тази година посланикът на Саудитска Арабия връчи акредитивните си писма на Президента и изпълнява своите пълномощия.
Към настоящия момент от 2013 г. за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Саудитска Арабия е назначен Николай Георгиев Николов, но със седалище в София.
От една страна, Саудитска Арабия има ролята на духовен център, в който се намират светините за мюсюлманската религия, а от друга страна, Саудитска Арабия играе водеща роля в Организацията на страните – износителки на петрол, което се обуславя от това, че страната има най-висок дял в износа на суров петрол и най-големите нефтени запаси в света. Огромните приходи от износа на нефт превръщат Саудитска Арабия в значим фактор на световните инвестиционни и финансови пазари.
Големият финансово-икономически потенциал на страната и нейното духовно влияние в мюсюлманския свят са определящи за политическата роля на страната. Като държава – основател на организацията „Ислямска конференция“, преименувана през 2011 г. на „Организация за ислямско сътрудничество“, Саудитска Арабия притежава общопризнати позиции в организацията. Активно използва Съвета за сътрудничество в Залива за утвърждаването си като регионален лидер. Страната играе влиятелна роля в Лигата на арабските държави и се стреми към реализация на мащабни инициативи в рамките на Организацията на обединените нации. Благодарение на своята роля и влияние Саудитска Арабия е търсен партньор в съвременните международни политически и икономически отношения. След последните политически промени в страната и прехвърлянето на повече управленски правомощия на престолонаследника – принц Мохамед Бин Салман Ал-Сауд, Саудитска Арабия направи заявка за значителни реформи във всички области на обществено-икономическите отношения. На
24-25 октомври тази година под патронажа на краля Салман бин Абдулазиз в Рияд се проведе най-големият инвестиционен форум за последните 10 години в Близкия Изток, на който взеха участие най-големите инвестиционни компании и банки в световен мащаб. Бяха обявени значителни нови и иновационни проекти. Това е сигурен знак за нарастващата роля на Саудитска Арабия като първостепенен икономически и политически фактор за целия регион. При тези нови обстоятелства е необходимо България да засили своята активност и да открие действащо посолство в страната и да се назначи посланик със седалище в Рияд. Такава е и практиката на почти всички страни – членки на ЕС. Тази стъпка ще открие нови възможности за България както в политически, така и в икономически план.
Необходимите професионални качества и реален опит да работи за реализиране на добрите политически и икономически перспективи в отношенията с Кралство Саудитска Арабия има Димитър Иванов Абаджиев, който в момента е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Словения.
Димитър Абаджиев беше един от малкото лично поканени от Европа участници в горепосочения форум благодарение на натрупаните международни контакти. Той има необходимото образование – право и дипломация, завършени в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, и Международно право – в Далас, САЩ. Опитът му в областта на международните отношения е значителен: два мандата в Народното събрание е бил заместник-председател на Комисията по външна политика, бил е и наблюдател на Република България в Европейския парламент. В момента е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Словения, като преди това като генерален консул в Шанхай, Китай, постави икономическите отношения на България с този най-развит регион на Китай на ново равнище. От 2010 до 2013 г. е представител на България в борда на газовия проект „Набуко“.
Професионалната квалификация и опитът на Димитър Абаджиев както в международните отношения, така и в икономическата дипломация създават необходимата основа за успешно изпълнение на функциите на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия със седалище в Рияд.
Кандидатурата на Димитър Абаджиев отговаря на всички изисквания на Закона за дипломатическата служба.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да освободи Николай Георгиев Николов от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия и да назначи Димитър Иванов Абаджиев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия.

Република Македония е съседна на България страна с изключително голямо значение за нас в двустранен и регионален план. Република България бе първата страна официално признала независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 г.
В отношенията между двете страни се наблюдаваше продължителен период на напрежение. По инициатива на българската страна, на 1 август
2017 г. беше подписан Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Договорът, който официално влезе в сила на 14 февруари 2018 г., урежда развиването на бъдещите отношения между двете страни, като ясно гарантира стратегическите интереси на българската държава и българските граждани. В него се предвижда създаването на Съвместната междуправителствена комисия и Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, които се очаква допълнително да засилят двустранния диалог.
България и Република Македония имат както съвпадащи или близки интереси, така и общи проблеми, чието решение зависи не само от индивидуалните, но и от съвместните им усилия. Необходимо е постигането на по-пълноценно използване на възможностите, предоставени от Механизма на побратимените общини (към настоящия момент побратимените общини от двете държави са 67). Чрез активно сътрудничество и по линия на местното самоуправление се очаква по-добро развитие в опазването на културно-историческото наследство (включително опазване и поддържане на българските военни гробища), в сферата на образованието (включително ревизиране съдържанието на учебниците по История в Република Македония, с цел обективното представяне на историческите събития и личностите от общото ни минало), по миграционните въпроси и др.
Следва да се отбележи нарастването на политическото и геостратегическото значение на Република Македония както в регионален, така и в общоевропейски план. Двете страни споделят членство в редица регионални и международни организации. В допълнение, Република Македония определя пълноправното си членство в ЕС и в НАТО за своя стратегическа цел, като разчита на активна подкрепа от българската държава за осъществяването на тези цели.
След като Атина и Скопие подписаха на 17 юни 2018 г. Договор, уреждащ въпроса за името, отпаднаха и последните пречки пред Република Македония да започне процеса на европейска и евроатлантическа интеграция. В допълнение, опитите за разширяване на влиянието на трети страни в Западните Балкани и в частност в Република Македония, изисква особено активна българска външна политика, чийто основен приоритет да бъде засилването на политическите, икономическите и културните контакти между България и Република Македония.
През последната година политическият диалог между двете страни бе подчертано активен на всички равнища. Само от началото на 2018 г. са проведени 11 двустранни срещи и посещения на равнище президент, министър-председател и др., последната от които се състоя на 2 август 2018 г. по време на съвместното отбелязване на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, в присъствието на министър-председателите на двете страни.
В двустранните икономически отношения се наблюдава тенденция на активизиране на търговските връзки. Стокообменът през 2017 г. постави рекорд от 723,8 милиона евро. Данните за периода януари-май 2018 г., сравнени със същия период на 2017 г., отчитат ръст в стокообмена 7,7 на сто, ръст в износа с 6,5 на сто, ръст във вноса с 9,3 на сто, като търговското салдо остава положително за България. Това предполага подобряването на миналогодишния рекорден стокообмен между двете държави.
Високото положително равнище на двустранните отношения през последната година и активният политически и икономически диалог свидетелстват за приоритетното значение, което България отдава на отношенията с Република Македония и на общата воля за укрепване на двустранните връзки. България е заинтересувана от интензивно икономическо и политическо сътрудничество. Съществува нереализиран съществен потенциал в приоритетни за двете страни сектори – енергетика и енергийна инфраструктура, инвестиции, транспорт (Коридор 8), увеличаване на стокообмена и туризма.
Не на последно място, с оглед на спецификата на Република Македония, това е най-приоритетната държава по отношение на българската официална помощ за развитие. По тази програма за Република Македония за 2019 г. са заделени малко над един милион лева.

Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Скопие, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-македонските отношения. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България – Иван Петков, изтече в средата на август 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Ангел Ангелов.
Ангел Александров Ангелов е роден през 1972 г. в София. Той е магистър по Славянска филология и Българска филология и Културология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994 г.).
Професионалното си развитие започва в Балканския отдел на Българската телеграфна агенция и международния отдел на списание „Сега“. От януари 2001 г. е на работа в Министерството на външните работи, в дирекция „Югоизточна Европа“, където последователно е стажант-аташе и аташе.
През периода 2001-2004 г. е трети секретар в Посолството на Република България в Съюзна република Югославия. От 2004 до 2007 г. работи в дирекция „Европа – I“ в Централното управление на Министерството на външните работи с ранг „втори секретар“. През 2007 г. е първи секретар в посолството в Република Македония, където е заместник-ръководител на мисията и временно управляващ.
Ангел Ангелов бе извънреден и пълномощен посланик на Република България в Босна и Херцеговина в периода 2012–2016 г. След завръщането си в страната беше посланик със специални поръчения в дирекция „Югоизточна Европа“, където в момента е директор.
Дипломат от кариерата с личен дипломатически ранг „посланик“.
Ангел Ангелов има изключителен принос за успешното провеждане на преговорния процес, подготовката и сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония (2017 г.). За ролята си при формирането и работата по приоритета за европейската перспектива на Западните Балкани на българското председателството на Съвета на ЕС посланик Ангелов бе удостоен със златен почетен знак на Министерството на външните работи.
Владее английски, сръбски, хърватски и руски език.

Професионалният опит и придобитите квалификации на Ангел Ангелов отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът на ръководител на задграничното представителство на Република България в Скопие.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Ангел Александров Ангелов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Македония със седалище в Скопие.

Украйна заема важно място във външнополитическите приоритети на България, което се определя от традиционните приятелски връзки между народите на двете страни, от тяхната географска, историческа, културна, езикова и религиозна близост и от наличието в страната на най-голямата историческа българска диаспора зад граница (над 200 хил. души).
Между двете страни се осъществява активен политически диалог и ползотворно двустранно сътрудничество в различни области на обществения живот, положително влияние за което оказва европейската и евроатлантическата политическа ориентация на Украйна. Последната официална визита на равнище министър-председател беше осъществена на 26-27 май 2018 г. в Киев по покана на президента Петро Порошенко, а през февруари 2018 г. в София се проведоха политически консултации на равнище заместник-министри на външните работи между заместник-министър Юрий Щерк и заместник-министър Васил Боднар.
На 26-27 април 2018 г. министърът на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич осъществи работно посещение в България.
На 26 април 2018 г. в София бе подписана Съвместна декларация за осигуряване правата на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство, да изучават роден език и да се обучават на роден език.
Украйна е един от важните търговски партньори на Република България, като за увеличаването на нивата на двустранната търговия от
2017 г. насам допринася и Споразумението за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна, което действа от 1 януари 2016 г.
Стокообменът за 2017 г. възлиза на 681,8 млн. щ. д., което е с
11,3 на сто повече в сравнение с 2016 г. Тази тенденция се запазва и през първото тримесечие на 2018 г., като ръстът е 36,8 на сто в сравнение с първите три месеца на 2017 г. По данни на Българската народна банка за периода 1996-2017 г. привлечените инвестиции от Украйна са в размер
33,5 млн. евро или 0,07 на сто от общия дял на инвестициите в страната. През 2016 г. привлечените инвестиции от Украйна са в размер 4,7 млн. евро, но за 2017 г. инвестициите са с отрицателна стойност – минус 3,0 млн. евро. По Закона за насърчаване на инвестициите до момента няма сертифицирани проекти с участието на украински инвеститори.

По данни на украинската статистика българските инвестиции в Украйна достигат обем 23 млн. щ. д., като 8,6 млн. щ. д. са в промишления сектор, 4,9 млн. щ. д. в сектор транспорт и логистика и 3,9 млн. щ. д. –
в търговията.
В Украйна работят 200 предприятия с български капитал, от които
67 са представителства на български компании.
През октомври 2010 г. българската компания „Каолин” АД откри в Украйна фабрика за обогатяване и преработка на кварцов пясък, като реализираният инвестиционен проект е на стойност 15 млн. щ. д. Компания „Приста Ойл” планира да инвестира в Украйна 30 млн. щ. д. в проект с екологичен ефект – модерен завод за преработка на отработени масла с използването на нови енергоспестяващи технологии.
Украйна е приоритетен пазар за българския туризъм, а страната ни е популярна туристическа дестинация за украинските граждани. През 2017 г. увеличението на украинските туристи, посетили България, е 15 на сто и достига 305 468 души, като Украйна за поредна година заема 10-о място по брой чуждестранни туристи, посетили България. За сравнение, броят на българските граждани, посетили Украйна през 2017 г., е 24 131.
Сред въпросите от първостепенна важност в българо-украинските отношения са тези, свързани с българската национална общност. На територията на Украйна се намира най-многобройната исторически обособила се зад граница българска общност, която наброява над
200 000 души. Това е допълнителна предпоставка за разширяване на сътрудничеството във всички сфери между двете страни. Създадени са близо 140 обществени организации на българите в Украйна, като сред най-активните са Асоциацията на българите в Украйна, Конгресът на българите в Украйна, Асамблеята на българите в Украйна и Българското народно събрание.
Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Киев така, че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-украинските отношения. Тъй като мандатът на досегашния ръководител на Посолството на Република България Красимир Минчев приключи на 31 юли т. г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Костадин Коджабашев за нов български посланик.

Костадин Ташев Коджабашев е роден на 5 март 1962 г. в Смолян. Той е магистър по международни отношения от Московския държавен институт по международни отношения (1983-1989 г.). Има редица допълнителни специализации: в Кралската дипломатическа академия, Мадрид, Испания, в Институт за международни отношения „Клингелдел“, Хага, Нидерландия, и др.
Награждаван е с чуждестранни ордени и отличия: Испански Кралски орден „Изабел Католика” от Крал Фелипе VI (2017 г.), Испански Кралски орден за граждански заслуги от Крал Хуан Карлос I (2003 г.), Златен почетен знак на МВнР на Италианската република (2000 г.).
Костадин Коджабашев е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България, включително като ръководител на мисия и извънреден и пълномощен посланик.
Костадин Коджабашев в момента заема длъжността генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения” на Министерството на външните работи.
Има личен ранг „посланик”.
От 1989 г. последователно е работил в структурата на Министерството на външните работи: в отдели „Латинска Америка” и „Международни организации”. Бил е началник на отдел „Латинска Америка” в управление „Азия, Африка, Латинска Америка и Австралия”, заместник-началник и и.д. началник на управление „НАТО и въпроси на сиryрността”, началник на отдел „Латинска Америка” в дирекция „Америка”.
В задгранични мисии е работил като стажант-аташе в посолството на Република България в Лагос, Нигерия; 3-ти/2-ри секретар в посолството на Република България в Хараре, Зимбабве; 1-ви секретар/съветник в посолството на Република България в Рим, Италия, и заместник-ръководител на мисията; съветник/пълномощен министър в посолството на Република България в Мадрид, Кралство Испания, и заместник-ръководител на мисията.
През периода 2009-2012 г. е генерален консул на Република България във Валенсия, Кралство Испания, а през 2012-2016 г. – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания и Княжество Андора.

Владее английски, испански и руски език, ползва италиански и френски.
Професионалният опит и придобитите квалификации на Костадин Коджабашев напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Киев за развиването на отношенията ни с Украйна.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Костадин Ташев Коджабашев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Украйна със седалище в Киев.

Членството на Република Хърватия в ЕС и НАТО закрепи партньорството между нашите две страни и откри допълнителни възможности за сътрудничество. Хърватия е сред европейските държави, които най-силно подкрепят евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, отдавайки важно значение на добросъседските отношения и защитата на малцинствата. Република България е сред първите страни, признали независимостта на Република Хърватия на 15 януари 1992 г. Дипломатически отношения на равнище посолства са установени на 13 август 1992 г. Между двете страни няма открити или спорни въпроси от политически, икономически, финансов или друг характер.
Приоритет в двустранните ни взаимоотношения с Република Хърватия е и работата с българското национално малцинство за запазване на неговата национална и културна идентичност. В Хърватия има признато българско малцинство – наследници на български градинари.
В отношенията с Република Хърватия българската страна си поставя за цел поддържане на активен политически диалог на високо и най-високо равнище, развитие на сътрудничеството между отрасловите министерства, обмен на парламентарни делегации на ниво комисии и групи за приятелство. На ниво държавен глава бе осъществено официално посещение на президента на Република Хърватия Колинда Грабар-Китарович в Република България през 2016 и 2018 г., както и официално посещение на президента на Република България Росен Плевнелиев в Република Хърватия през 2015 г., както и участие на президента на Република България Росен Плевнелиев във Форума в Дубровник през 2016 г., в рамките на който бе удостоен с най-висшето държавно отличие на Република Хърватия – „Великият орден на крал Томислав с лента и голяма звезда“. По парламентарна линия официалното посещение в Република България проведе председателят на Хърватския събор Йосип Леко през 2015 г. На равнище министър-председател бе осъществено работно посещение на премиера Бойко Борисов в Република Хърватия през май 2018 г., както и участие на министър-председателя на Република Хърватия Андрей Пленкович в Срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 17 май 2018 г. в гр. София.

Република България и Република Хърватия задълбочават своето сътрудничество и в рамките на регионалните формати. Регулярно се провеждат срещи във формат България – Гърция – Румъния – Хърватия на ниво министри на външните работи. През 2016 г. министърът на външните работи и европейските въпроси Миро Ковач взе участие в заключителните срещи на Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в София и в Правец. През 2017 г. министър-председателят Бойко Борисов взе участие в заключителните срещи от Хърватското председателство ПСЮИЕ в Дубровник. По време на посещението му бе открита паметна плоча на Дубровнишката грамота на Цар Иван Асен II – една от многото инициативи за поставяне на мемориални паметници в София и Загреб на видни исторически фигури от миналото на двете държави.
Важна роля за задълбочаване на приятелските взаимоотношения между Република България и Република Хърватия има активизирането на сътрудничеството между местните власти, интензивното сътрудничество в сферата на културата, образованието и науката, обмена на студенти и учени. В двете страни функционират лекторати по български и хърватски език и литература. В процес на финализиране се намира Програмата за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Хърватия за периода 2018-2021 г.
В последните години Република Хърватия се развива със стабилни икономически темпове, като по данни на Централната банка на Хърватия за 2018 г. се очаква ръст на БВП от 2,8 на сто. Туризмът е на първо място сред икономическите сектори в Хърватия по размер на оборота си.
Хърватия продължава да е популярна дестинация за българските туристи. По данни на Министерството на туризма пътуванията на български граждани през 2017 г. нарастват с 19,2 на сто спрямо 2016 г., докато при хърватските граждани, посетили България през същия период, се наблюдава значителен ръст от 26,6 на сто в сравнение с 2016 г. Хърватия се нарежда на 35-о място сред най-големите входящи дестинации у нас. Забелязва се нарастващ интерес към българските зимни курорти и спа-центрове.
През последните години стокообменът между България и Хърватия запазва тенденцията си на увеличаване както по отношение на износа, така и по отношение на вноса, с положително за българската страна търговско салдо. По данни на Министерството на икономиката за 2017 г. стокообменът бележи ръст 10,8 на сто в сравнение с предходната година. За периода
2000-2016 г. хърватските инвестиции в България са 70,1 млн. евро, а българските в Хърватия – 2,1 млн. евро.
Като страна от региона на Югоизточна Европа, партньор в ЕС и съюзник в НАТО България има обективен интерес да развива динамични отношения на тясно сътрудничеството с Република Хърватия. От голямо значение е взаимодействието по въпроси от европейския и евроатлантическия дневен ред, включително и с фокус върху европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани. Двете държави имат взаимен интерес от задълбочаване на сътрудничеството по теми от дневния ред на ЕС, като справянето с общите предизвикателства пред региона и Европа, в т.ч. миграционния натиск, борбата с тероризма и др.
Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Загреб, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-хърватските отношения. Тъй като мандатът на ръководителя на Посолството на Република България –
Таня Димитрова, е приключил през юли 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Генка Георгиева.
Генка Василева Георгиева е родена на 10 февруари 1967 г. в Ямбол. Тя е магистър по журналистика от Софийския университет (1986-1991 г.) с втора магистратура в областта на изследванията по проблемите на мира от Университета в Ълстър в Обединеното кралство (1993-1995 г.). Има редица допълнителни специализации в областта на международните отношения, включително към Секретариата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Генка Георгиева е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит както в Централното управление на Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България.
Понастоящем заема длъжността директор на дирекция „Политики и институции на ЕС“ на Министерството на външните работи.
Има личен ранг „посланик”.
От 1992 г. последователно е работила в Министерството на външните работи в Службата на говорителя и в дирекции „Пресцентър”, „Югоизточна Европа“ и „Права на човека”, като в рамките на последната дирекция е заемала длъжността началник на отдел (2010-2012 г.) и директор (2012 г.).

В задгранични мисии е работила в посолствата на Република България в Хърватия (1995-1998 г.), Съюзна република Югославия (2000-2003 г.), Сърбия (2012-2016 г.) и в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и другите международни организации, акредитирани във Виена, Австрия (2007-2010 г.).
Била е и представител на България в редица междуправителствени структури, като Експертния комитет по националните малцинства и Управителния комитет по правата на човека към Съвета на Европа в Страсбург, Агенцията за основните права на ЕС във Виена, в работни групи „Права на човека“, „Основни права“ и „Разширяване“ на Съвета на ЕС в Брюксел.
В периода 2016-2018 г. даде съществен принос за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС и постигането на приоритетите на нашата страна, включително по отношение на Западните Балкани.
Владее английски, сърбохърватски и руски език, като ползва немски и френски.
Професионалният опит и придобитите квалификации на Генка Георгиева напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Загреб за развитие на отношенията ни с Хърватия.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Генка Василева Георгиева за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Хърватия със седалище в Загреб.

Алжир е най-голямата по територия държава в Африка и арабския свят. Разполага с огромен икономически потенциал, почиващ в значителна степен на запасите на енергийни източници – петрол (8-о място в света) и природен газ (16-о място в света). В последно време все по-отчетливо се наблюдава тенденция за прокарването на реформи в алжирската икономика, насочени към повишаване на нейната ефективност, преодоляване на продоволствения дефицит, намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на експортните възможности на страната. След циментовата и фармацевтичната промишленост в момента се отбелязват добри темпове на развитие на автомобилостроенето и на текстилната промишленост. От особено значение и със съществен потенциал за развитие са селското и водното стопанство.
Държавното ръководство на страната се придържа към прагматична външна политика, основните принципи на която са: мирно разрешаване на кризите на основата на международното право чрез върховенство на диалога и водещата роля на ООН; сътрудничество с международната общност в борбата с транснационалните заплахи за сигурността, политика на добросъседство и диалог със съседните страни.
Алжир е сред водещите фактори по отношение политическите процеси на африканския континент. Страната има активна позиция по редица регионални кризи – Либия, Мали, Нигер и Тунис. Ключов фактор е по отношение на събитията в Сахел. Особено внимание в алжирската външна политика се отделя на сътрудничеството в Средиземноморието като един от двигателите за изработване на обща позиция на арабските страни, участващи в евро-средиземноморските форуми. Неслучайно в столицата Алжир са разположени седалищата на АФРИПОЛ и на Африканския център за изучаване и изследване на тероризма.
През 2005 г. между ЕС и Алжир е подписан Договор за асоцииране, като ЕС се позиционира като най-крупния търговско-икономически партньор на Алжир. Страната сътрудничи както с НАТО, така и в областта на сигурността със САЩ и е ключов регионален партньор в борбата с тероризма, трансграничната престъпност и незаконната миграция.
Двустранните отношения между България и Алжир са белязани трайно от подкрепата, оказана от България за алжирското националноосвободително движение по време на войната за независимост срещу френските колониални власти, започнала през 1954 г. Дипломатически отношения между България и Алжир са установени през 1962 г. Интензитетът в двустранните отношения е променлив, като неговият апогей е през 60-те и
70-те години на миналия век, когато са разменени редица посещения, включително на най-високо равнище, и са подписани голяма част от споразуменията, формиращи договорно-правната база. В края на 80-те години започва спад в контактите и през 90-те години на миналия век отношенията са в състояние на пълна стагнация, дължаща се най-вече на гражданската война в Алжир и на процесите на обществено-политическа трансформация у нас. През последните няколко години се наблюдава тенденция към известно активизиране на политическия диалог между двете страни, чийто най-актуален израз бе осъщественото през март т.г. официално посещение на алжирския външен министър в България. По време на тази първа за последните 30 години визита на алжирски външен министър у нас бяха постигнати договорености за предприемането на конкретни последващи стъпки, насочени към устойчиво възстановяване на двустранното сътрудничество на ниво, адекватно отговарящо на неговия потенциал.
В българо-алжирските отношения няма открити политически въпроси. Налице е съвпадение в позициите на двете страни по редица актуални въпроси от регионалния дневен ред, което съдържа сериозен потенциал да бъде капитализирано в посока издигане на контактите между двете страни на качествено ново ниво.
В областта на политическия диалог алжирската страна несъмнено е заинтересована да търси разбиране и единомислие по важни за нея регионални въпроси с оглед на членството на България в ЕС и НАТО. От друга страна, изключително солидната експертиза на Алжир по отношение на редица актуални проблеми в района на Сахел, при липсата на наши посолства във въпросния регион, би могло да има сериозна добавена стойност за България при изграждането на позиции по тази проблематика. Както европейската рамка, така и националните ни интереси налагат предприемането на конкретни стъпки за активизиране на отношенията в редица перспективни области за сътрудничество, като противодействие на тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция и отбраната.
В областта на търговско-икономическото сътрудничество съществува значим неизползван към момента потенциал в редица перспективни сектори, като енергетика, управление на водите, земеделие, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Размерът и структурата на стокообмена остават далеч под възможностите и на двете страни.
В дългосрочен план би било от стратегическо значение да бъде развито сътрудничеството в областта на образованието и професионалната подготовка.
Отчитайки изложеното, а също така и факта, че мандатът на посланика на Република България в Алжир – Звезделин Лалов, изтече на
30 ноември 2017 г., от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Алжир, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-алжирските отношения. За целта предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Румен Петров за нов български посланик в Алжирската народно-демократична република.
Румен Петров Петров е роден на 30 март 1962 г. в гр. Берковица. Магистър е по Арабистика от СУ „Климент Охридски“ (1983-1988 г.). Постъпва на работа в Министерството на външните работи през 1992 г. след публичен конкурс. Като дипломат от кариерата Румен Петров натрупва дългогодишен професионален опит както в Министерството на външните работи в София, така и в редица задгранични представителства на Република България, включително като ръководител на мисия и извънреден и пълномощен посланик на Република България в Египет.
Трудовата кариера на Румен Петров в Централното управление на Министерството на външните работи е посветена изцяло на отношенията с държавите от арабския свят – през годините е работил последователно като референт, началник на секция и началник на отдел в Дирекция „Близък изток и Африка”.
В работата си Румен Петров демонстрира задълбочени познания в областта на своите компетенции, които е проявявал неведнъж при разрешаването на сложни за България и за дипломатическата служба казуси. Най-ярък пример в тази насока е същественият му принос по случая с българските медици в Либия.
Като представител на МП в мисията на Република България към ЕС в периода 2004–2006 г. Румен Петров съдейства активно за успешното приключване на сложните преговори по затварянето на глава „Правосъдие и вътрешен ред” за присъединяването на България към ЕС.
Ключова е и ролята му като управляващ Посолството в Либия след революцията от февруари 2011 г. В условията на безпрецедентно сложна обстановка и военни действия в страната Румен Петров оказва решаващо съдействие за безпроблемната евакуация на високата по своята численост българска общност в Либия и за разрешаването на изключително комплициран консулски казус, изискващ намеса на най-високо държавно ниво.
Като ръководител на Дипломатическо представителство – Кайро, в периода юли 2011 г. – октомври 2016 г. г-н Петров отново работи в изключително сложна и динамична обстановка. Въпреки това за времето на неговия мандат в Кайро търговският стокообмен между България и Египет регистрира ръст от над 160 %, с което Египет се позиционира като най-големия външноикономически партньор на България в района на Близкия изток и Африка. От 2013 г. Румен Петров е акредитиран и като посланик нерезидент на Република България в Судан.
От май 2017 г. до момента е съветник на министъра на външните работи по въпросите на Близкия изток и Северна Африка.
Притежава личен дипломатически ранг „посланик“.
Владее арабски, английски и руски език и ползва френски език.
Професионалният опит и придобитите квалификации на Румен Петров напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Алжир за развиването на отношенията ни с Алжирската народно-демократична република.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Румен Петров Петров за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Алжирската народно-демократична република със седалище в гр. Алжир.

Дипломатическите отношения между България и Виетнам са установени през 1950 г. През 1956 г. двете страни откриват посолства. От
1957 г. българското посолство в Ханой се оглавява от посланик. От 2013 г. посланикът ни във Виетнам е акредитиран също и в Лаос, Камбоджа, Филипините и Мианмар, което прави Мисията в Ханой важно регионално дипломатическо представителство на България. Виетнамската страна има непрекъснато посланик в София от 1958 г. насам, който е акредитиран и в Република Македония.
Виетнам е страна с нарастващо значение в региона на Югоизточна Азия. В резултат на т.нар. „политика на обновление” от края на 80-те години на ХХ век страната отбелязва силен и устойчив икономически растеж, като процесите на реформи и икономическа либерализация продължават и до днес. Води активна, прагматична и многопосочна външна политика на приятелство с всички заинтересовани страни, като поддържа балансирани отношения с големите световни сили САЩ, Китай, Русия, ЕС, Япония и Индия. Целта е осигуряване на оптимални условия за икономическото развитие, разширяване на пазарите и по-нататъшното интегриране в глобалната икономика.
През последните години Виетнам се утвърждава като една от водещите страни в регионалната интеграция в Югоизточна Азия и е активен участник в редица международни организации, като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК), Азиатско-европейската среща (АСЕМ), Източноазиатската среща на върха (ИАС), Движението на необвързаните страни (ДНС) и други.
Отношенията с Европейския съюз са важен елемент на виетнамската външна политика. През 2016 г. влиза в сила Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС-Виетнам, но към август 2018 г. все още не са приети процедурните правила на Смесената комисия, която ще контролира неговото изпълнение. През юни 2018 г. е постигната договореност по окончателния текст на Споразумение за свободна търговия ЕС-Виетнам (ССТ). Очаква се ЕК да представи в Съвета правните инструменти за подписване на ССТ през есента на 2018 г.; в процес на правен преглед е и Споразумение за защита на инвестициите.
Двустранните отношения между България и Виетнам се развиват на основата на дългогодишно традиционно приятелство и взаимно доверие. Виетнам е изключително важен партньор на България в динамично развиващия се регион на Югоизточна Азия. Не съществуват спорни и нерешени политически въпроси. Израз на възходящия позитивен характер на двустранните връзки е приетата през 2013 г. Съвместна декларация и анексът към нея „Нов модел на икономическо сътрудничество“, в които са заложени намеренията на двете страни да работят за издигане на отношенията на ниво „стратегическо партньорство“.
През последните години двете страни поддържат динамичен политически диалог на най-високо, високо и експертно равнище, което е стимул за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството във всички области. Осъществени са посещения във Виетнам на българския председател на Народното събрание през април 2012 г., на българския президент през октомври 2013 г. и на българския вицепрезидент през ноември 2015 г.; разменени са визити на министър-председателите на двете страни (във Виетнам през април 2014 г. и в България през юни 2015 г.); през юни 2018 г. е осъществено посещение в България на виетнамския вицепремиер и министър на външните работи.
Паралелно с развитието на политическите отношения е налице взаимна воля за активизиране на икономическите връзки. Израз на тази воля е разкриването през 2013 г. на втори офис на СТИВ във Виетнам, в
гр. Хошимин. Основният институционален механизъм е Смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество (СКТИНТС), чиито последни сесии са проведени през 2012 г. и 2015 г. Съществува значителен потенциал за увеличаване на двустранния стокообмен. През последните години той отбелязва растеж от 64 млн.щ.д. през 2012 г. до над
138 млн. щ. д. през 2016 г. През 2017 г. е регистриран спад до 76,9 млн. щ. д.
Позитивно се развива секторното сътрудничество в областта на вътрешните работи, културата, образованието, обучението на кадри и други; договорно-правната база в тези сфери е добре развита. Виетнамската страна проявява отчетлив интерес към засилване на обмена в областта на образованието и вноса в България на работна ръка от Виетнам.
Постигнатото през годините традиционно приятелство и доверие между двете страни, утвърденият положителен образ на страната ни във Виетнам и наличието на хиляди виетнамци, завършили висше образование
в България, които заемат важни постове в бизнеса и държавната администрация на Виетнам, разкриват голям потенциал за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството, което може да генерира значителни ползи за българската страна.
Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Ханой, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното задълбочаване на българо-виетнамските отношения. Тъй като мандатът на предишния извънреден и пълномощен посланик на Република България Евгени Стойчев изтече през октомври 2017 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Маринела Петкова.
Маринела Милчева Петкова е магистър по Политология и докторант към Катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”; има специализация „Международни отношения и национална сигурност” от СУ „Св. Климент Охридски”; завършила е курс „Международни политически и икономически изследвания” към Университета „Джорджтаун”, Вашингтон. Тя е кариерен дипломат и има 16 години стаж в Министерството на външните работи, като е преминала последователно през необходимите нива на професионално ангажиране и развитие. Постъпва на работа в Министерството на външните работи през януари 2002 г. През 2004 г. полага изпит за първи дипломатически ранг „аташе” и такъв й е присъден същата година. Последователно е работила в политическия кабинет на министъра на външните работи; в Посолството на България във Вашингтон – между 2002-2006 г. и 2009-2012 г.; в Централното управление на Министерството на външните работи в София като референт за САЩ (2006 – 2009), референт за КНДР и Република Корея (2013-2015). От май 2015 г. е дългосрочно командирована в посолството на Република България в Ханой.
Работата й в посолството в Ханой спомогна значително за професионалното й формиране като дипломатически служител с комплексен опит – в политическата сфера и в административно-финансовата и консулска дейност. От май 2015 г. успешно съчетава функциите на завеждащ консулска служба в Дипломатическата мисия в Ханой, отговорна за консулското обслужване в широкия регион на акредитация на Посолството в Ханой (Лаос, Мианмар, Камбоджа, Филипините) и Тайланд.
Като заместник-ръководител на Посолството на Република България в Ханой, както и в качеството си на временно управляващ посолството Маринела Петкова показва ръководен, административен и организационен опит, познава местната среда и ефективно работи по всички аспекти от дейността на посолството. Работи за размяна на посещения на най-високо равнище (на министър-председателя на Социалистическа република Виетнам в България; на вицепрезидента на Република България във Виетнам и ЛНДР; на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Социалистическа република Виетнам в България); за развитие на секторните партньорства и двустранните връзки в областта на културата и образованието. Познава работата на регионалните организации, както и приоритетите и текущите насоки на отношенията на ЕС в многостранен план и в двустранно взаимодействие със страните от Югоизточна Азия.
Владее английски и руски език.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Маринела Милчева Петкова за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Социалистическа република Виетнам със седалище в Ханой.

България и Дания установяват дипломатически отношения на
17 април 1931 г. В отношенията между двете държави няма открити въпроси, сътрудничеството се развива с различен интензитет в отделните сектори. България и Дания са партньори в Европейския съюз и съюзници в НАТО, поддържат диалог по въпросите на европейския и евроатлантическия дневен ред и конструктивно сътрудничество в рамките на международните организации и на многостранните формати.
През последните години двустранният политическият диалог не е много активен, включително поради вътрешнополитически промени в двете страни. Последните проведени посещения на високо и най-високо ниво са: на българския президент Росен Плевнелиев в Дания през 2013 г., съпътствано от българо-датски бизнес форум и редица събития; посещение на председателя на парламента на Дания М. Люкетофт в България през 2012 г.; посещение на министър-председателя на Дания Х. Торнинг-Смит в България през 2011 г.; посещение на министъра на външните работи на България Н. Младенов в Дания през 2011 г. През 2017 г. бяха проведени два кръга политически консултации между министерствата на външните работи по въпроси от дневния ред на ЕС и по двустранни теми.
Активността в търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество между България и Дания е намаляла в периода след 2008 г., но от 2016 г. се наблюдава умерен ръст. През 2017 г. салдото в двустранната търговия е положително за България, износът е нараснал с 13,4 на сто, а вносът – с 16,1 на сто спрямо 2016 г. Датските инвестиции в България през
2017 г. са 33,6 млн. евро. През 2017 г. е регистриран спад в броя на датските туристи в България от 9,2 на сто спрямо 2016 г.
Дания е сред най-богатите държави в света с експортно ориентирана икономика, доминирана от високо конкурентоспособни малки и средни предприятия. Съвременното датско земеделие е в пряка обвързаност с опазването на околната среда. Най-голям ръст в износа през последните десет години бележат енергийните технологии.

Тъй като Дания е сред водещите в технологичните иновации за използване на биомаса и вятърна енергия, както и в комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, съществува значителен потенциал и интерес от привличане на датски инвестиции и реализация на проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници. Други перспективни сфери на сътрудничество са IT-секторът, производството на химикали и фармацевтични продукти, логистиката, селското стопанство.
Двустранните връзки в областта на културата и образованието се активизират през последните години. Установени са работни контакти в книгоиздаването, литературата, киното, изобразителните и сценичните изкуства, библиотечното дело.
По данни от края на 2016 г. на НСИ на Дания в страната пребивават 9584 български граждани. Кралство Дания се утвърди като популярна дестинация за българските студенти поради доброто ниво на образование, благоприятни финансови условия и възможности за последваща реализация.
През 2011 г. е създаден Българският просветен център „Иван Вазов“ в Копенхаген с цел разпространение на българския език, литература, история и култура сред живеещите деца от български произход и други заинтересовани лица в Дания. Проектът е финансиран по Национална програма „Роден език и култура зад граница“. Към организацията функционират Българско неделно училище, клубове „Китка“ и „Хоротропци” за народни песни и танци и Клуб „Наследство“ за българска история и архитектура.
Поддържането на редовен политически диалог на всички равнища с Дания и обменът на мнения по важни за двете страни въпроси от европейския дневен ред е в интерес на България, както и на гражданите на двете страни, включително поради различия в позициите по някои ключови теми – като Многогодишната финансова рамка на ЕС и др. Някои от дискутираните теми в датския обществено-политически живот пряко касаят и българските интереси – свободата на движение, социалните придобивки, достъпът до висше образование. Налице е потенциал за разширяването на установените контакти и развитието на сътрудничеството с Дания в двустранен и многостранен план.
Във връзка с изложеното е необходимо осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Копенхаген, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното развиване на българо-датските отношения. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България Руси Иванов изтича през настоящата 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Светлан Христов Стоев за нов извънреден и пълномощен посланик.
Светлан Христов Стоев е роден на 30 август 1960 г. в гр. София. Той е магистър по международни отношения от УНСС. Има допълнителни квалификации по Международни икономически отношения и Европейски институции и политики.
Светлан Стоев е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България, включително като ръководител на Дипломатическото бюро в Бон и извънреден и пълномощен посланик в Кралство Швеция.
Има личен ранг „посланик” от 2005 г.
От 1985 г. последователно е работил в структурата на Министерството на външните работи в отдел „Печат”, в дирекция „Единен държавен протокол“, „Международно право и консулски отношения“, „Западна Европа и Северни страни”, бил е началник на отдел в дирекция „Европейски държави“, национален координатор за Централноевропейската инициатива, председател от българска страна на Смесената правителствена комисия „България – Бавария“, ръководител на Координационното бюро за Срещата на Съвета на министрите на страните – членки от ОССЕ в София, административен секретар на Министерството на външните работи и посланик за специални поръчения.
В задгранични мисии е работил в Посолството на Република България във Федерална република Нигерия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Кралство Швеция. По време на мандата му като съветник по политическите въпроси в посолството на Република България в Кралство Дания (1999–2002 г.) е участвал активно в подготовката на първото държавно посещение на Нейно Величество Маргрете Втора – Кралица на Дания, в България и в преговорния процес на България за пълноправно членство в Европейския съюз по време на датското председателство на ЕС през втората половина на 2002 г.
От 2016 г. заема длъжността директор на дирекция „Държавен протокол” на Министерството на външните работи.
Владее английски, немски и руски език.

Професионалният опит и придобитите квалификации на Светлан Стоев напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Копенхаген за развиването на отношенията ни с Кралство Дания.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Светлан Христов Стоев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Дания със седалище в Копенхаген.

Индия е най-голямата демокрация в света и родина на 1/6 от човечеството. Като страна с богата и древна култура и традиции Индия е дала огромен принос за развитието на човешката цивилизация. През последните години индийската икономика отбелязва устойчиви високи темпове на развитие: страната заема 6-о място в света по обем на БВП (2,6 трил. щ.д. за 2017 г.), както и 4-о място по изчислен на базата на паритет на покупателната способност БВП (9,45 трил. щ.д. за 2017 г.). Активното участие на Индия в срещите на върха на Г-20 и нейният значителен принос в процеса на вземане на решения в рамките на този формат потвърждават икономическата й значимост в международен план. Индия все повече се утвърждава като израстваща глобална сила. Страната провежда конструктивна външна политика на мир, сигурност, сътрудничество и диалог. Сред основните външнополитически цели на Индия е стремежът й за постоянно членство в разширен състав на СС на ООН, както и продължаване на международното сътрудничество в гражданската ядрена енергетика. Индия има забележителни постижения също във военната област, космическите изследвания, информационните и комуникационните технологии, отраслите на знанието.
Дипломатически отношения между България и Индия са установени на 22 декември 1954 г. и през 2014 г. с различни прояви бе отбелязана тяхната 60-годишнина. Характеризират се с традиционно приятелство, всестранно сътрудничество и тясно и динамично партньорство, имат стабилен характер и са предмет на вътрешнополитически консенсус и в двете страни.
По-нататъшното укрепване, активизиране и разширяване на отношенията с Индия е сред основните външнополитически приоритети на България по отношение на Азиатско-тихоокеанския регион. Полагат се усилия за изграждане на всеобхватно българо-индийско партньорство в условията на израстването на Индия като глобална сила и в контекста на стратегическото партньорство ЕС – Индия.
Работи се за засилване на политическите контакти на високо и най-високо ниво, в които през последните години съществува известен дефицит.
Индийският президент Рам Натх Ковинд беше на посещение в България от
4 до 6 септември 2018 г. На по-ранен етап са отправени покани за посещение в България към вицепрезидента на Индия и към министъра/държавен министър на външните работи на Индия. Обсъжда се провеждане в София на пореден кръг на политически консултации между МВнР на двете страни на ниво заместник-министър.
Ползотворно е двустранното сътрудничество в областите отбрана, наука и технологии, култура и образование, здравеопазване и медицина, борба срещу тероризма и организираната престъпност и др., което се развива успешно при наличието на широка институционална рамка и солидна договорно-правна основа.
Основен приоритет на двустранните отношения е засилване на търговско-икономическите връзки, включително увеличаване и диверсифициране на двустранния стокообмен и разширяване на инвестиционното сътрудничеството. Сегашният обем на двустранната търговия не съответства на възможностите на двете страни. Двустранният стокообмен през 2017 г. е 266,7 млн.щ.д., от които 109,8 млн.щ.д. износ. Налице е тенденция към увеличаване на индийските инвестиции в България, главно в областта на земеделието, промишлеността, аутсорсинга на услуги и др. Перспективни отрасли за индийски инвестиции в България са секторите информационни и телекомуникационни технологии, енергетика, текстилна промишленост, авточасти, електроника, земеделие, хранителна промишленост, фармацевтична промишленост и др. Има добри възможности за двустранно сътрудничество в областта на туризма. България предлага също конкурентни условия за индийската филмова индустрия.
Продължава възходящото развитие на българистиката в Индия и на индологията в България. През септември 2013 г. с научна конференция специалност „Индология“ в СУ „Св. Климент Охридски” отбеляза своята
30-годишнина. В Делхийския университет функционира лекторат по български език с преподавател от България. Училище „Георги Раковски“ в Делхи и училище „Индира Ганди“ в София също са символ на българо-индийското приятелство.
България и Индия поддържат ползотворно сътрудничество в ООН и в други международни организации на основата на сходство в позициите по актуални международни въпроси. България е заявила принципна подкрепа за кандидатурата на Индия за постоянно членство в разширен състав на СС на ООН.

Отчитайки нарастващото значение на Азиатско-тихоокеанския регион в глобалната политика и икономика и интересите на България за активизиране на контактите и доброто взаимодействие с водещи държави от Азиатско-тихоокеанския регион, включително в контекста на политиката на ЕС за засилване на връзките с ключови партньори в региона, както и позициите на Индия на утвърждаваща се глобална сила, е необходимо страната ни да продължава да работи активно за по-нататъшно развитие и укрепване на отношенията на приятелство, сътрудничество и партньорство с Индия във всички области.
Във връзка с изложеното от изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на посолството на Република България в Делхи предвид интересите на страната ни и интензитета на двустранните връзки, както и регионалния характер на посолството в Делхи, което отговаря също за отношенията с Бангладеш, Непал, Шри Ланка, Малдивите и Бутан. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България Петко Дойков изтича на 30 септември 2018 г., предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Елеонора Димитрова.
Елеонора Димитрова Димитрова е родена на 14 юни 1972 г. в
гр. Варна. Магистър е по Международни икономически отношения от Икономическия университет – Варна (1991-1996 г.). Тя е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България, включително като заместник-ръководител на мисия и временно управляващ.
Елеонора Димитрова в момента заема длъжността директор на дирекция „Пресцентър” на Министерството на външните работи. Има личен ранг „пълномощен министър“.
От 2001 г. последователно е работила в структурата на МВнР в дирекции „Информация и връзки с обществеността“, „Европа II“, „Ситуационен център“, „Политики и институции на ЕС“ и „Пресцентър“.
В задгранични мисии е работила в посолствата на Република България в Либия, във Федерална република Германия и в Чешката република, където е изпълнявала функциите на временно управляващ в продължение на една година. В последния си задграничен мандат Елеонора Димитрова е била заместник-ръководител на посолството на Република България в Бразилия.
Владее английски, немски и португалски език.
Професионалният опит и придобитите квалификации на Елеонора Димитрова отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът на ръководител на задграничното представителство на Република България в Делхи.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Елеонора Димитрова Димитрова за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Индия със седалище в Делхи.

Дипломатически отношения между България и Афганистан са установени на 12 юни 1961 г. През 70-те и 80-те години на ХХ век сътрудничеството се развива по възходяща линия в широк кръг области, в т.ч. политическа, търговско-икономическа, култура, образование, наука и др. Поради ескалацията на гражданската война в Афганистан през 1992 г. съставът на българското Посолство в Кабул е евакуиран и двустранните контакти са сведени до минимум. България възстановява постоянното си дипломатическо присъствие в Кабул през юни 2002 г. в контекста на развитията след терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. Първоначално мисията е на ниво временно управляващ, а от април 2003 г. – на ниво посланик.
Свалянето на режима на талибаните превръща Афганистан в плацдарм за противодействие на глобалната заплаха от тероризма, като му отрежда водещо място в световния дневен ред. Редица международни организации, в частност ООН, НАТО и ЕС, разполагат свои мисии на терен и работят активно за подпомагане на процеса на възстановяване и развитие на страната.
България също заявява дългосрочен принос към реконструкцията и реформите в Афганистан в унисон с традиционно добрите двустранни отношения с Кабул, както и с оглед на своите международни ангажименти. В периода 2002-2014 г. български контингент участва в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF). Това е най-дългата мисия на българската армия с участието на общо над 8000 български военнослужещи, при осъществяването на която не са дадени жертви. От началото на 2015 г. участваме в новата Мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане на Афганистан “Решителна подкрепа”, първоначално с до 110 военнослужещи, които през 2017 г. са увеличени до 160. От 2007 г. допринасяме с финансови средства към доверителните фондове на НАТО за подпомагане на Афганистанските сили за отбрана и сигурност. Осъществили сме принос към Полицейската мисия на ЕС – EUPOL Afghanistan (закрита през 2017 г.).
На двустранна основа, по линия на българската официална помощ за развитие, страната ни допринася за изграждане на административен капацитет в Афганистан чрез обучения за афганистански дипломати, полицейски служители и други представители на държавната администрация. През септември 2014 г. по силата на междуправителствено споразумение България опрощава значителна част (над 80 на сто, или 42,4 млн. щ. д.) от афганистанския дълг, която също се трансформира в официална помощ за развитие. От 2017 г. правим финансови вноски към международни организации, като МОМ, УНИЦЕФ и др. за осъществяване на програми в Афганистан, насочени към завръщащи се мигранти, деца и други уязвими групи.
От 2002 г. насам се наблюдава активизиране на двустранния политически диалог, включително на най-високо равнище. Осъществени са две президентски посещения в Афганистан (Г. Първанов през октомври 2007 г. и Р. Плевнелиев през февруари 2012 г.). Развитие получават връзките по линия на министерствата на външните работи. Разменени са визити на министрите на външните работи: Соломон Паси в Афганистан (октомври 2002 г. и април 2004 г. като председател на ОССЕ) и д-р Абдулла Абдулла в България (август 2003 г.). През юли 2010 г. министърът на външните работи Николай Младенов посещава Кабул за участие в Международна конференция. От ноември 2009 г. е в сила Протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи на двете страни.
Активни са контактите в областта на отбраната, като в периода 2002 – 2013 г. са осъществени общо 6 посещения на български министри на отбраната в Афганистан. Добро развитие получават и връзките между министерствата на вътрешните работи, като са сключени няколко документа за сътрудничество.
Налице е добър потенциал за двустранно сътрудничество в търговско-икономическата област, който би могъл да бъде разгърнат при подобряване на обстановката по сигурността. България има значителен опит от 80-те години на ХХ век, когато с наша техническа помощ са изградени редица обекти в Афганистан (тухларна фабрика, птицеферми, кравеферма, хладилен склад).
Българското дипломатическо присъствие в Кабул беше поставено пред сериозни изпитания в резултат на сериозните щети, нанесени на сградата на посолството при мащабния терористичен атентат в дипломатическия квартал в афганистанската столица на 31 май 2017 г. Пълното компрометиране на постройката и липсата на варианти за настаняване на българските служители наложи временното им изтегляне от Афганистан и преустановяване дейността на посолството считано от 10 март 2018 г. Местен служител е определен за административен отговорник за посолския комплекс, като на този етап развитието на контактите се осъществява и координира главно от София в сътрудничество с Посолството на Афганистан. Същевременно актуалното състояние на българо-афганистанските отношения и дългосрочният ангажимент на България към възстановителния процес както на двустранна основа, така и в рамките на ЕС и НАТО правят целесъобразно назначаването на извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ислямска република Афганистан със седалище София. Подходящ за този пост със своя професионален опит и качества е г-н Иван Николов Котов.
Иван Котов е роден на 1 септември 1954 г. в гр. Кърджали. Магистър е по международни отношения от Московския държавен институт
по международни отношения (1975–1980 г.). Има редица допълнителни специализации по линия на ООН и ОССЕ – курс за служители в операции на ООН по поддържане на мира в Център „Пиърсън” (Канада); курс за служители в полеви мисии на ОССЕ във Виена; квалификационен курс за управление на структурни звена на ООН в Монровия; курс по процедурни правила на ООН по линия на Института на ООН за изследвания и обучение.
Иван Котов е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България. От 1980 г. последователно е работил в структурата на МВнР в отделите „Африкански страни” „ООН”, „Европейска интеграция” и „Председателство на ОССЕ”. Бил е началник на отдел „Полеви присъствия на ОССЕ”. Има задгранични назначения в Посолството на Република България в Португалия, Мозамбик, Ангола и в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена.
Работил е в продължение на 15 години в операции по поддържане на мира в Африка и Западните Балкани като ръководител на регионални офиси на ООН, а също така и в мисия на ОССЕ в Грузия.
През 2004 г. е награден със Сребърен почетен знак на Министерството на външните работи.
В момента заема длъжността старши дипломатически служител първа степен в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” на Министерството на външните работи.
Има личен ранг „пълномощен министър”.
Владее английски, португалски и руски език.
Професионалният опит и придобитите квалификации на г-н Иван Котов отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът посланик на Република България в Ислямска република Афганистан. Специфичната му подготовка от работата в мисии по поддържане на мира в конфликтни точки е рядко предимство.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Иван Николов Котов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ислямска република Афганистан със седалище София.

България и Ливан се радват на традиционно приятелски отношения вече повече от половин век (дипломатическите отношения са установени на 19 септември 1966 г.). През годините на Ливанската гражданска война (1975-1990) Посолството на България в Бейрут е едно от малкото представителства, което не е замразило дейността си. Това е свидетелство за стабилните връзки на приятелство и сътрудничество.
От края на 90-те години на миналия век започва процес на интензивно договорно-правно регламентиране на сътрудничеството между двете страни. Към настоящия момент икономиката на Ливан се развива в условията на предизвикателствата по отношение на сигурността и влиянието на конфликта в Сирия и бежанската криза върху основните макро- и микроикономически показатели. В този контекст икономическите отношения между Ливан и България продължават да се задълбочават, като Ливан традиционно заема едно от първите места в стокообмена ни с арабските държави. Активни са отношенията между представители на бизнес средите от двете страни.
Търговският стокообмен между България и Ливан запазва изключително положителното за нас търговско салдо. През 2013 г. двустранният търговски обмен достига върхова стойност от 248,53 млн. щ. д., докато най-ниската стойност за последните 10 години е отчетена през 2011 г. – 54,5 млн. щ. д. През 2016 г. стокообменът между България и Ливан бележи ръст от 56 на сто в сравнение с предходната година. Повишението на износа ни за Ливан е с над 73 на сто. През първата половина на 2017 г. търговското салдо остава положително за България. Българският износ надхвърля 41 млн. щ. д., а вносът от Ливан възлиза на около 26 млн. щ. д.
През последните години се наблюдава задълбочаване на икономическите отношения между България и Ливан в контекста на повишеното сътрудничество между търговските палати на двете страни, подписания на 25 април 2016 г. между тях Меморандум за разбирателство, учредяването на 31 март 2016 г. на Ливано-български бизнес съвет (ЛББС), както и проведените в резултат на тази дейност посещение на ливанска бизнес делегация в България (24-26.04.2016 г.) и визита на българска делегация начело с председателя на БТПП – Цветан Симеонов, в Ливан (4-7.04.2017 г.).
Налице е и взаимно желание за активизиране на политическия диалог между двете страни на всички равнища. Свидетелство за това са както осъществените визити (през 2012 г. Николай Младенов осъществява посещение в Ливан като част от регионална обиколка за визуализиране на европейските усилия за предотвратяване разпространението на конфликта в Сирия към съседните й държави), провежданите срещи по време на международни форуми (през 2016 г. – в рамките на Конференцията за сигурност и стабилност на о. Родос е проведена среща между Даниел Митов – министър на външните работи на Република България, и Джебран Басил – министър на външните работи и емигрантите на Ливанската република; през 2017 г. в рамките на 72-ата сесия на ОС на ООН в Ню Йорк (19-25 септември 2017 г.) е проведена двустранна среща на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България Екатерина Захариева и министъра на външните работи на Ливанската република Джебран Басил), така и заявката за осъществяване на държавно посещение в България на президента на Ливанската република – генерал Мишел Аун, в началото на 2019 г.
От ливанска страна е заявено желание да се обсъдят на двустранно ниво визови облекчения за ливански граждани, които имат желание да следват в български висши учебни заведения.
Съществува воля и за установяване на военнотехническо сътрудничество, както и във военномедицинската и военнообразователната сфера. Заявено е намерението да се изготви проект на рамково споразумение за военно сътрудничество, което да бъде предоставено на българската страна за съгласуване. В процес е подготовката на промяна на споразумението между двете страни в областта на земеделието.
В контекста на актуалното развитие на процесите в региона на Близкия изток и започналия процес по проучване и добив на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, в дългосрочна перспектива е удачно подписването на споразумение между двете страни в енергийната област. Евентуална договореност следва да се инициира след доказване на прогнозните количества природен газ в Изключителната икономическа зона на Ливан.
От юли 2010 г. насам българското дипломатическо представителство в Бейрут е ръководено от временно управляващ, като причина за това бе както отлагането във времето на решението за назначаване на нов извънреден и пълномощен посланик, така и създалият се впоследствие президентски вакуум в Ливан, продължил близо две години и половина.
На 31 октомври 2016 г. Ливанският парламент избра генерал Мишел Аун за президент на страната.
В резултат на тези вътрешнополитически развития Ливан акредитира свой извънреден и пълномощен посланик в България – д-р Туфик Жабер, връчил акредитивните си писма на 26 февруари 2018 г.
С оглед на изложеното предприемането на реципрочни стъпки от българска страна за акредитиране на извънреден и пълномощен посланик следва да се разглежда като целесъобразно и необходимо. Това би допринесло за активизиране на политическия диалог между двете държави, особено в контекста на продължаващата от години нестабилност в региона, както и за засилване на сътрудничеството в областта на търговията, инженеринга, инвестициите и туризма.
От изключителна важност е осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Бейрут, така че да бъдат гарантирани необходимите предпоставки за по-нататъшното позитивно развиване на българо-ливанските отношения.
В тази връзка предлагам на Вашето внимание кандидатурата на Боян Недялков Белев, който да бъде назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ливанската република, със седалище в Бейрут.
Боян Белев е роден на 9 септември 1961 г. в София. Той е магистър и доктор по Политология от Колумбийския университет в Ню Йорк. Боян Белев е дипломат от кариерата с експертен и управленчески опит. В момента е директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“ в Министерството на външните работи. Работил е в областта на многостранната дипломация, включително като временно управляващ и заместник постоянен представител на България при ООН – Ню Йорк. Бил е и служител на една от агенциите на ООН – УНОПС. Има личен ранг „посланик“.
Боян Белев има също и опит като университетски преподавател в САЩ и България. Изследователските му интереси имат пряко отношение към региона на Близкия изток и Северна Африка. Автор е на публикации (книги и статии), публикувани в САЩ, Великобритания и България, част от които са посветени на политическите аспекти на икономическите реформи в арабските страни. Освен това има опит от работа в неправителствена организация – Център за изследване на демокрацията – София, и в частния сектор – Инвестиционната банка „Морган Стенли” – Ню Йорк.
Владее английски, френски, арабски и руски език.
Професионалният опит и придобитите квалификации на Боян Белев напълно отговарят на изискванията и отговорностите, които предполага постът ръководител на задграничното представителство на Република България в Бейрут за развиването на отношенията ни с Ливан.
Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Президента на Република България да назначи Боян Недялков Белев за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ливан със седалище в Бейрут.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.