Вижте родната къща на Божидар Димитров в Созопол (СНИМКИ)

В двора му е пълно със смокини, маслини и ...цветя от негови почитатели по оградата

Созопол, улица „Странджа“ № 14. Една китна улица в началото на новия град. Намира се на височинка, откъдето се вижда и морето. Точно тук е малката скромна родна къща на големия българин проф. Божидар Димитров. Дворче с много зеленина, смокини, маслини, орех, ябълка, круша, праскова. Не липсват и домати и краставици, които имат позабравения вкус на истинските зеленчуци. Само некрологът на вратата показва, че това е домът на Божо, както всички го наричаха. Дом, направен за живот, а не за бизнес.

Зет му – Георги Найденов, ме посреща на вратата и ме пита и аз ли искам да сложа цвете на оградата, виждайки малкия стрък невен, който нося в ръката си. А на оградата до некролога залепен за вратата, има импровизирана вазичка, която трудно побира любовта на хората, напълно непознати, които всеки ден минават оттам, за да видят къщата на историка.

Всички къщи по цялата уличка са огромни, направени за туризъм, само две – Божовата и тази срещу нея, са сгушени сред зеленина. Малки и най-обикновени. С Георги има още един млад човек – представя ми майстора, който е извикал да пооправи малко къщата. Щях да се учудя, ако нямаше нарисувано българското знаме на къщата. Пред нея има маса с няколко стола. Единият от тях – мястото на историка. Запазено е само за него. „Не смея да седна на него, засега не давам никой друг да стори това. Все очаквам да го видя седнал и зареял поглед към морето“, въздъхва съпругът на дъщерята на професора Мария.

„Елате да ви ви я покажа неговата градинка, знам, че искате да я видите“, ми казва Георги. На констатацията ми, че е доста мъничка, той веднага ме репликира: „А, не е малка, мястото е един декар, но по средата е къщата, и за това така ви се струва“. Пред очите ми се разкрива истински рай – от смокинови дръвчета, от маслини и всякакви други плодове. А доматите му тъкмо вече са почти готови за ядене. Има няколко червени домати, които той веднага откъсва – иска да ми ги даде – много ще се радва да ги опитам.

Всяка смокиня е донесена отнякъде. Още преди много години, когато пътувал с корабите на „Океански риболов“, ги носел и засаждал в двора на родната си къща. „Вижте тази, тя е на 50 години, донесъл я е от Средиземноморието“, показва ми е едната от всичките петнайсетина смокини. „Съжалявам, че не сте тук след месец, когато смокините ще са готови. Много са вкусни“, добавя Георги.

А докато обикаляме двора, непознати поставят поредното цвете на оградата с некролога...

Коментари

Задължително поле