Високопреосвещеният плагиат

Софийският митрополит Стефан

Митрополит Стефан престъпи осмата божия заповед “Не кради!”

Стефан задраскал името на Матвеев, калиграфисал своето, стъкмил предговор и тук-таме добавил по нещо

През 1932 година по книжарските лавици се появява съчинение с жълтеникава корица. “На път за Дамаск или Научен анализ на евангелските чудеса”, гласи заглавието. Над него е типографисан авторът: Софийский Стефан.

Стоян Шоков е светското име на писателя в расо. Роден през 1878 г. в Широка лъка, той минава през Богословското училище в Самоков и Духовната академия в Киев. Дипломира се със степен “кандидат на богословието”.

През 1910 г. Стоян е подстриган за монах като Стефан. От 1915 до 1919 г. специализира в Женевския и Фрибургския университети. Защитава докторат по философия и литература. През 1921 г. е ръкоположен в епископски сан, а следващата година е избран за Софийски митрополит.

Стефан е най-образованият черноризец по онова време. “На път за Дамаск” е неговият най-значим теологичен трактат. Критиката излиза с ласкави отзиви за изданието. Авторитетният вестник “Слово” сочи, че авторът е вложил в този труд голяма ерудиция, дълбока проницателност и пребогат опит в областта на най-висшите религиозни изживявания.

“Въпросът за чудесата занимава човечеството от векове. Хората са се приближавали към него от различни гледища и страни - пише в предговора Стефан. - Против чудесата са се появявали множество трудове, в които са правени научни опити за обосноваване отрицанието на тия, смущаващи емпиричното съзнание, явления. В полза на чудесата са писали само богословите, отстоявайки тяхната теза върху почвата на Св. Писание и философията.”

С “На път за Дамаск” Софийският митрополит извършва съвременно чудо. Защото томчето е преписано. Както в старо време са го правили дамаскинарите. Опоскано е буква по буква съчинение на чужд автор. Осмата божия заповед “Не кради!” за архиерея не важи.

Разкритието прави столичният адвокат Стойко Христов. На следната 1933 г. той издава контракнига със скандалното заглавие “Високопреосвещеният плагиат”. Пет хиляди тираж на изобличителното четиво срещу пет хиляди бройки на пиратското издание. Любителите на литературни куриози разграбват и двете.

Става ясно, че божият служител е обрал руския емигрант Леонид Матвеев. От книжарница “Печатное дело” на бул. “Цар Освободител” си набавил неговото изследване “Есть ли чудо? Научный анализ чудес Исуса Христа и апостолов”. Белградско издание от 1931 г. Стефан задраскал името на Матвеев, калиграфисал своето, стъкмил предговор и тук-таме добавил по нещо.

Адвокатът Христов пледира: “Да препишеш почти буквално цяла една книга, да вмъкнеш в нея от себе си само отделни фрази без особено значение и само излишни прилагателни пред някои съществителни, да добавиш в края на тая книга десетина страници без особено значение пак в духа на написаното от чужди автори и да я издадеш като своя, сложил върху нея името си - има ли по-голямо нарушение на литературните и научни традиции, по-флагрантно* нарушение на “Закона за авторското право”...

Там член 14 гласи: “При всички допустими от закона заимствания от чужди произведения, задължително е да се посочва автора и източника, отдето е направено заимстването.”

Високообразованият владика е посочил откъде е преписал. Стефан отбелязва, че у нас няма тълкувание на небесните чудеса и уточнява: “Неотдавна излязлата книга на Леонид Матвеев, под заглавие “Есть ли чудо?”, като прави анализи върху чудесата на апостола Павла и другите апостоли, като се спира върху чудесата на Исуса Христа и тълкува евангелието и Деянията, и като утвърждава чудесата върху основата на необорими факти и разсъждения, запълня една празнина и отговаря на въпиющите нужди на времето.”

“Избрани места в тоя ценен труд - хвали оригинала преписвачът, - попълнени от нас и разработени в по-широк план, съставляват съдържанието на настоящата книга, която изпращаме на любознателните наши читатели с нашето архипастирско благословение.”

Стойко Христов се свързва с Леонид Матвеев, който живее в Белград. Нашият юрист го пита знае ли, че е ограбен? С дата 15 април 1933 г. емигрантът отговаря: “Високопреосвещеният владика не се е обръщал към мен за разрешение да бъде ли преведена и издадена моята книга “Есть ли чудо?”, под мое или под негово име, а още по-малко - да бъде ли преименувана тя и аз не съм давал никакво разрешение. За появяването на книгата “На път за Дамаск” под името на владиката аз узнах неотдавна и съм твърде възмутен, тъй като тя е формен плагиат на моята книга “Есть ли чудо?”

“Любопитни ще бъдат обясненията на митрополит Стефан за това безпримерно в нашата литература обвинение за плагиатство, при което сам окраденият автор излиза като обвинител, и то на едно високопоставено лице”, коментира вeстник “София”.

Стефан Софийски не се обяснява, демонстрира вселенско мълчание.

Той е противоречива фигура в историята на нашето духовенство. Участва в икуменическото движение, което ратува за обединение на всички християнски църкви. Работи за снемане на схизмата, наложена на Българската екзархия. Има заслуга в спасяването на българските евреи.

Заедно с това обаче се блазни от светското. По време на скандала Илия Бешков го изкарва на картинка. Художникът изографисва среща на Исус с неговия земен наместник. Спасителят е на магаре, а Стефан в луксозна лимузина. Двамата се гледат и не могат да се познаят.

През Втората световна война владиката служи на чужди интереси. Според “История российской внешней разведки” е вербуван от резидент на НКВД. Като приближен на двореца, събира и предава информация на съветското разузнаване. Някои изследователи оспорват тази негова деятелност, но следващите събития я потвърждават.

След 9 септември 1944 г. ОФ-властта решава да избере глава на Българската православна църква. Стефан Софийски е най-достойният, решават отечественофронтовци. За прах в очите на вярващите са посочени още двама кандидати: Неофит Видински и Михаил Доростолочервенски.

На 21 януари 1945 г. в храма “Св. София” се събират архиереи и богослови с пагони. Тук е полк. Кимон Георгиев, бивш превратаджия и настоящ премиер. Калабалък правят още четирима униформени - военният министър, неговият заместник, главнокомандващият армията и началникът на военната канцелария при Регентството.

Стефан е избран за български екзарх с 84 “за” от 90 гласували. След процедурата министърът на вероизповеданията Петко Стайнов хуква при регентите. Връща се и обявява, че начело с марксиста Тодор Павлов тримата утвърждават църковната воля. Новооглашеният стиска жезъла, премята мантията на Екзарх Йосиф I и след благодарствен молебен произнася първото си архипастирско слово.

На следващия ден Екзарх Стефан I прави изявление за печата. Като декларира верността си към СССР, той чертае основната линия на Българската православна църква: “Свещените принципи на Отечествения фронт да станат плът и кръв в откритата ни от 9 септември насам летопис на нова България.”

Революцията изяжда своите деца и Стефан не е изключение. Употребен, през 1948 г. е свален от екзархийския престол и интерниран в карловското село Баня. Умира през 1957 г., погребан е в Бачковския манастир.

* Очевидно

Коментари

Задължително поле