Година условно за Владимира Янева по делото „Червей“

Снимка: Архив

Бившата шефка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е осъдена окончателно на една година затвор условно с тригодишен изпитателен срок по делото „Червей“.

Наложена й е и глоба в размер на 1000 лева. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като потвърди решението на Софийския апелативен съд (САС) и отхвърли искането на Янева да бъде оправдана или делото да бъде върнато на САС.

Обвиненията към Янева бяха за давани разрешения за използване на специални разузнавателни средства и за продължаване на експлоатацията им, като това се е случвало 4 пъти от есента на 2013 г. до март 2014 г. В обвинителния акт се казваше, че разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система „Централен полицейски регистър“ без тя да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления.

Янева беше призната за виновна още на първа инстанция по само едно от обвиненията – за това, че на 30 март 2014 г. е дала разрешение за ползване на СРС за системата на МВР за 120 дни, въпреки че преди това е давала други разрешения за същия обект. По този начин е бил надвишен максимално допустимият срок от 6 месеца за експлоатиране на специални разузнавателни средства. Тези мотиви бяха споделени и от САС.

В решението на ВКС пише: „Разбирането и на настоящия касационен съдебен състав е, че срокът, посочен в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, е максимално допустим, като чрез неговото фиксиране законодателят е отговорил на изискването за баланс между обществено значимите интереси, налагащи в определени случаи използване на СРС за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления и за защита на националната сигурност, от една страна, а от друга страна – конституционно признатите права, които това използване засяга, с оглед недопускане на възможността те да бъдат ограничени за неопределено време. Този срок не започва да тече отново при всяко направено отделно искане за разрешение за експлоатация на СРС, независимо от неговото прекъсване, щом се отнася за същите лица или обекти, подадено е от един и същ заявител, при едни и същи факти, служещи като основание да се иска прилагане на СРС“.

Върховните съдии са категорични, че съгласието с обратната теза означава заобикаляне на разпоредбата на чл. 21 от ЗСРС, което е недопустимо. При това, органът, който издава разрешението, в случая – подсъдимата, няма право на преценка, а е длъжен да откаже да даде ново разрешение или продължаване на срока на вече даденото такова за използване на СРС, след като констатира, че е изтекъл максималният законов срок от шест месеца, става ясно още от решението на върховните съдии.

В него се казва още, че основният аргумент на САС, а и на СГС е, че при третото искане от 28 януари 2014 г., което е било за първоначално разрешение за прилагане на СРС (поради прекъсването във времето между изтичане на срока на предишното разрешение на 15 януари 2014 г. и датата на новото искане), Янева е издала разрешение за продължаване на прилагането на СРС, а при четвъртото искане – от 25 март 2014 г., вместо продължение на разрешението (както е било поискано), тя издала ново разрешение за прилагане на СРС. „Обстоятелството, че на 25.03.2014 г. подсъдимата е издала ново (първоначално) разрешение за прилагане на СРС спрямо същия обект, е доказателство за това, че тя е съзнавала, че законовият срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСРС е изтекъл и не би могъл да бъде продължен. С даването на ново разрешение, тя съзнателно е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, с което умишлено е осъществила състава на чл. 284в от НК“, се казва още в мотивите на ВКС.

„Обстоятелството, че не се е съобразила с естеството на направените искания, е доказателство за това, че подсъдимата е била напълно наясно с всички факти, свързани с обекта на прилагане на СРС, издадените предходни разрешения и сроковете, определени за тяхното експлоатиране и най-вече това, че към 25.03.2014 год. е бил изтекъл максимално допустимият“, пишат върховните съдии Ружена Керанова-председател, Христина Михова-докладчик и Николай Дърмонски. Първоначално в състава на ВКС беше съдия Мина Топузова, но тя се отведе, като се мотивира, че през 2011 г. е изпълнявала функциите на председател на САС и е имала служебни и професионални контакти с Янева. „Не считам, че като член на съдебния състав мога да проява изискваната от закона безпристрастност при разглеждане на делото“, се казваше в разпореждането на съдия Топузова.

В хода на делото Владимира Янева даде и обяснения, в които призна, че е възможно да е имало пропуски в работата, но те не били умишлени. За сроковете в разрешенията за СРС тя беше казала, че е ползвала информация от справки на службите, а за случая, за който е осъдена обясни, че в справката нямало отбелязване за предишни искания и разрешения, за да може тя да установи, че са изтекли максималните срокове. В решението на апелативния съд обаче се подчертаваше, че това е защитна теза, защото по уникалните номера на обекта, в регистрите на СГС може да се направи проверка преди да се дават разрешения.

По този повод ВКС пише в мотивите си, че след като едно от задълженията на председателя на СГС е да прецени дали в искането се съдържа посочената в ЗСРС информация, както и да следи за спазването на сроковете по чл. 21, ал. 2, негово е и задължението да направи такава организация на Регистратурата за класифицирана информация, която да му позволява на него и заместниците му (определени със заповед да го заместват при изпълнение на тази му дейност) да извършват бърза проверка на тези данни.

Подсъдим по делото беше и бившият шеф на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов. Той беше оправдан на 2 инстанция за документни престъпления, които според прокуратурата се изразявали във вписване на неверни обстоятелства в справки по искания за СРС. Костадинов беше признат за виновен и глобен с 3000 лева само за компютърно престъпление – защото е ползвал акаунта на служителка, за да влезе в информационната системата на МВР и да провери дали е заличена полицейска регистрация на свидетел по дело. В решението на Софийския апелативен съд (САС) изрично се казваше, че е учудващо, че Костадинов няма обвинение за заличаването на полицейските регистрации на въпросния свидетел, което всъщност е и единственият резултат от прилагането на СРС по операцията „Червей“. Делото срещу Костадинов приключи още на втора инстанция, тъй като нито той обжалва присъдата, нито прокуратурата внесе протест.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете