Световни поп и джаз хитове огласиха достолепната сграда на БАН в центъра на София. Ако има понятие „академично шоу”, то неговото лице беше видяно от публиката по време на премиерата на книгата на член-кор. проф. Владко Панайотов „Срещата на две хилядолетия през моя поглед” – част втора. Събитието се състоя в Големия салон на БАН на 16 април и привлече десетки академици, член-кореспонденти, професори, писатели, журналисти, музиканти, бивши депутати и министри.

Авторът е известен с прозвищата „водородният професор” и „най-добрият саксофонист” в Европарламента, където е депутат два мандата (2007-2014). Преди две години излезе първата част на неговата меморна книга, но поради големия интерес към изданието, Владко Панайотов беше притиснат от издателя си Иван Гранитски да напише втора част. Тази негова белетристична изява получи адмирации не от кой да е, а от самия академик Антон Дончев, който не се поколеба да напише: „Тази книга сякаш не е писана, а изговорена на глас. Това е успял да създаде Владко Панайотов. Той е роден разказвач”.

За акцентите и заложените послания в двете части говори акад. Георги Марков: „Владко Панайотов е преди всичко човек на науката и тъкмо поради нея навлиза в политиката. Интелектуалецът обаче не позволява на политиката да вземе надмощия при отстояването на осмисления с годините светоглед. От тази книга ние разбираме, че всяка система се нуждае от кадърни хора. Това е история на две епохи и авторът е успял да запази равновесието. Владко има чувство за историзъм – описва и съпреживява срещата на тримата големи в Ялта. Има качества на историк, давайки собствена преценка на знакови събития... Що се отнася до саксофона – да ме извинява Бил Клинтън, но той не може да се мери с Владко Панайотов”.

„Втората книга е не само спомени – тя е един песимистичен поглед на един мислещ човек. С разума той е песимист, но волята му е оптимистична. Той е знаков евродепутат, който работи за България, а не за себе си... Той е виден саксофонист, свирил с десетки видни музиканти на европейските сцени” – каза Иван Гранитски.

Поздравителни адреси до Владко Панайотов бяха изпратени от Ивелина Василева – председател на Комисията по околна среда и водите в 44-тото Народно събрание, и от Любомир Левчев и Дора Бонева, с които професорът е дългогодишен приятел.

„Благодаря на екипа на издателство „Захарий Стоянов”, който превърна моите хаотични мисли в строен мемоарен текст. А думите на акад. Дончев и акад. Марков са златни, те наистина тежат и аз съм им безкрайно признателен. Нека бъдем един към друг по-добри. Никой в този широк свят няма да подкрепи един българин в тежък момент. Само друг българин ще му подаде ръка. Днес борбата е на интелектуално ниво – който владее технологиите, той управлява всички нас” – каза в заключение Владко Панайотов, след което сцената на БАН се разтресе от поп и джаз изпълнения от 60-те години: песни, изпълнявани от Чък Бери, Ний Седака, Тони Далара, Елвис Пресли, Васил Найденов, Емил Димитров и др. В края на концерта цялата зала беше на крака, аплодирайки златните хитове на 60-те и неуморния саксофонист Владко Панайотов.

Да си призван да работиш в изследователското поле на химическата кибернетика и минното дело, а в същото време да се изявяваш професионално като саксофонист, това не е по-силите на който и да е евродепутат. „Владко Панайотов Бенд” е съставен от виртуозните музиканти Иво Иванов, Пепи Попов, Михаил Желев, Ники Томов, Гити Гитев, Борис Яначков. „За мен саксофонът не е само инструмент, с който можеш да утолиш вътрешната си жажда за красота, нежност и да зарадваш околните. Саксофонът е много повече – любовта и мъката, взети заедно. Благодаря на съдбата, че ме срещна с едни от най-добрите музиканти у нас и в Европа, с които изнесох концерти” – каза професорът.