Двама души са арестувани заради трафик на 10 кг кокаин в София

Варненската среща ЕС-Турция е под въпрос

Д-р Куин Лечителката се снима за “Плейбой”

Албания и Македония ще започнат преговори за присъединяване към ЕС

Катастрофа на пътя между село Церово и Благоевград взе една жертва

Волен Сидеров: Нямаме претенции към поста енергиен министър

Антон Кутев: Тече процес по самосваляне на правителството

Радослав Янков: Не оправдах собствените си очаквания

“Ислямска държава” пое отговорност за самоубийствения атентат в Кабул

БЛС ще решава днес дали да бъде даден мандат за подписване на Националния рамков договор със НЗОК

Днес отбелязваме Тодоровден

Намалено водоподаване в Пловдив Причината е едновременна авария в половината от помпените станции

Цветан Цветанов в Брест: Цецо Луканов ще бъде кмет на всички жители на Брест

Гласуването в ООН на резолюцията за примирие в Сирия беше отложено за днес

Един човек загина, а шестима са ранени при самоубийствен атентат в Кабул

Вместо пир – мигрантски бунт по време на избори

Невижданите по своите размери миграционни движения на населението в Европа след Втората световна война вече няколко години се превръщат в препятствие пред досегашната общностна миграционна политика и тя все по-често се оценява като неефективна. Подобен извод, пораждащ негативни обществени настроения и разделение в Европа, се корени в самата миграционна статистика. От 2009 до началото на 2016 г. в ЕС са регистрирани 5,58 млн. случая на нелегални влизания и нелегален престой. В същото време едва 819 000 лица не са допуснати да влязат в ЕС, а броят на връщанията на незаконно пребиваващи е още по-малък – 805 000 души. Това показва, че към настоящия момент икономическият гигант и в същото време политическо джудже Европа не само че не успява да се справя ефективно с охраната на външните си граници, но и все още не е намерила механизми, с които да отговори на миграционните предизвикателства, засягащи нейното бъдеще.

Подобна слабост нямаше как да не се отрази върху авторитета на политиците, довели нещата до подобно състояние. Най-ясно това пролича в спадащата популярност на германския канцлер Ангела Меркел, възприемана като основен фактор за налагането на сегашната европейска миграционна политика на отворени врати. Този факт се забеляза дори и в България, където премиерът Борисов не без известна тревога заяви, че нейният рейтинг падна, защото приюти бежанците в Германия. Подобна констатация причини и известно раздвижване през последните месеци в иначе вялата и пасивна българска позиция по европейската мигрантска криза. За съжаление инерцията на незаинтересоваността и тичането след събитията си каза своята дума, поради което постигнатите напоследък частични успехи, като показване на реалната сила на все по-нарастващия миграционен натиск върху България или създаването на приемни бежански центрове извън ЕС, не можаха да измъкнат страната ни от миграционната хватка. Поради тази причина зададеният от премиера Борисов въпрос на срещата през септември във Виена какво ще правим, ако 200-300 хиляди души дойдат на нашата граница – „оставяме ги да умрат, стреляме или ги пускаме и като ги пуснем какво ще стане“ – остана без отговор, но за сметка на това последваха противоречиви европейски действия. България поиска и получи 160 млн. евро от фондовете “Вътрешна сигурност” и “Убежище, миграция и интеграция” за справяне с миграционния натиск. Според еврорегламента обаче с тези средства не може да се финансира изграждането на защитно съоръжение по границата, което поражда редица неясноти относно тяхната ефективност и целенасоченост. Защото закупуването на техника и изграждането на различни интегрирани системи не дава отговор на основния въпрос дали ЕС има за цел да не допускаме мигрантите да преминат държавната ни граница, или иска да ги задържаме на наша територия, за да не могат да продължат на Запад? Така, вместо да се насладят и консумират успеха, управляващите постигнаха точно обратния ефект, който повтаря случилото се с падналия рейтинг на Меркел. Подобен ход по време на избори е недалновиден, но резултатът бе неизбежен поради очевидно скъсаната връзка между миграциологията и миграционната практика на управленско ниво.

Тук лоша шега ни изигра и споменът от 2015 г., когато поради незаинтересоваността към европейските миграционни дебати неподготвените управляващи поискаха ЕС да създаде на наша територия приемен център за мигранти, т.нар. гореща точка. През 2015 г. подобни центрове бяха замислени като места, където мигрантите ще бъдат събирани и разпределяни за други държави от ЕС. Около 36 млн. евро от отпуснатата на България сума ще бъдат заделени за дейности, свързани с бежанците или нелегалните мигранти, които вече се намират у нас. Поне на думи българската държавна програма не предвижда изграждането на нови центрове за прием, а само на нови площадки с инфраструктура и ограда към тях, ако се засили мигрантският поток. Целта е да се настаняват мигрантите в разположени върху площадките фургони. Такива центрове може да се разгръщат за определен период, след което да бъдат закривани, поради което не би следвало да се промени ситуацията в населените места.

Българските държавници обаче не отговориха на въпроса каква ще бъде по-нататъшната съдба на тези мигранти, след като самият ЕС не е предприел действия те да бъдат спрени на външните граници, а е предпочел тяхното настаняване в такива буферни по своя характер центрове. Това е въпросът, който вълнува българското общество, защото повечето нелегални влизания са недокументирани и споразуменията за реадмисия със страните на произход в тези случаи са със съмнителна практическа стойност. Така например един нелегален мигрант в България може да влезне не само през Турция, но и през Гърция или Черно море. След като страната ни не може да докаже входа, подобен мигрант не може да бъде върнат поетапно назад. В същото време предвижданото доброволно връщане на 1000 бежанци в страните, от които са дошли, и за което са заделени 2 млн. евро, е твърде малко на фона на засилващия се миграционен натиск. Всъщност не е ясно това бежанци ли са, или са икономически мигранти, след като щом ще бъдат доброволно връщани в страните на произход, следователно няма непосредствена заплаха за живота им.

Изглежда въпросът е предрешен чрез дискусионната идея за превръщането на България в бежански хъб, съчетана с приетата от МС през август 2016 г. Наредба за сключване на споразумения за интеграция на чужденци с предоставено убежище или закрила. Известна форма на защита на обществените интереси представлява предвидената процедура Държавната агенция за бежанците да изготвя интеграционен профил на чужденеца по време на процедурата за предоставяне на убежище и едва след това да му бъде предложена възможността за интеграция в България. Статистическите данни сочат, че над 75% от лицата, потърсили закрила в България, са или без, или с начално и основно образование, което автоматически ги поставя в групата на потенциално маргинализираните общности.

На фона на тази ситуация бежанските бунтове в Харманли и в други центрове са съвсем логични и те показват, че у нас наистина има проблем. Центровете на Държавната агенция за бежанците са заети 120%, а на дирекция “Миграция” – около 200%, поради което условията на живот в тях не са от най-добрите. В същото време не са малко и случаите, когато мигрантите в тези центрове сами рушат оборудването в предоставените им жилища, за да имат аргументи да ги напуснат и да продължат към своята крайна цел. Това означава, че реалният проблем в момента не е толкова в броя на мигрантите, а в това, че техният път към привлекателната за тях част на Европа е блокиран. Този извод показва несъстоятелността на идеята за вътрешноевропейско разселване на бежанци, защото, когато един мигрант така или иначе е напуснал своя роден дом, логично е той да се запъти към страните с по-добри условия, а не да остане в непредпочитани от него страни, на които той гледа само като на транзитни. Затова и миграционният натиск върху нас е основно транзитен, а не краен. В това се състои и голямата заплаха за България, защото с оглед на фрагментирането на Шенгенското пространство все повече нараства опасността не просто Балканите, а България да се превърне в „тясното гърло на бутилката“ за мигрантите. В резултат на всичко това за търсещите убежище ще стане по-трудно да стигат до Западна Европа и някои от тях ще останат у нас, от което ще се увеличи вероятността от насилие, защото някои от мигрантите против волята си ще станат имигранти в страна, която и без това страда от ниски доходи и известна етническа пъстрота.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Вярна позиция на автора. Управляват ни предатели и майкопродавци, затова родината е в голяма опасност, ще добавя.

  2. ”Така например един нелегален мигрант в България може да влезне не само през Турция, но и през Гърция или Черно море. След като страната ни не може да докаже входа, подобен мигрант не може да бъде върнат поетапно назад.”
    Не сме съгласни с тази констатация. Може да бъде върнат директно от страната, от която идва и където се е родил. Лесно се установява, кой е полит. и кой икон. Единствената страна, в която има в момента война е Сирия. Значи от там са и полит. Другите се връщат. Има ли желание има начини. Но интермафията е положила толкоз труд да ги докара в европа, България, та сега нема лесно да се съгласи да си ги върне по места. А и нашите политиханци, алчни предатели са усвоили хмм ”траншеите”$$$. Как сега да ги връщат бе?:) ще требва и паретата да връщат, а може да бъдат лишени и от другите ”траншеи”..а Българията им е бащиния, правят си с нея каквото поискат, особено последните 26 г..

  3. 160 милиона евро – ами дайте да сметнем, ако ни налазят 100 – 200 000 мигранти, за колко време ще ги излапат. при това вече родните политически великани вече започнаха и те да лапат от тези пари, така че, лошо ни се пише, а бабата от германия кани още и още боклуци. бежанци са само сирийците – останалото е келепирджийски боклук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.