Внучката на Багряна представи „Клонка от мирта”

Елисавета Шапкарева

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” продължи литературните срещи в традиционния клуб „Писмена” с премиера на четвъртата стихосбирка на Елисавета Шапкарева, озаглавена „Клонка от мирта” (Издателство „Факел”, 2020). 

Елисавета Шапкарева е изящна на вид дама, която е извор на невероятни спомени за великата си баба Елисавета Багряна. Но ценителите на изкуството я познават отдавна като стойностен автор. Тя е знаково име в хайку поезията у нас – с две книги в този жанр („Тихо”, „По здрач”) и една книга с лирика („Око на птица”). Нейни стихове са публикувани в десетки наши и чуждестранни антологии на хайку поезията. Тя е лауреат на български и международни награди. Сега обаче Лиза (както я наричат всички приятели) представя на ценителите на изящното слово нещо различно: едно томче с фрески от пейзажите на въображаемото, където клонче от мирта е символ на благослов.

За стила й и акцентите в книгата говори проф. Людмил Димитров: „В тази стихосбирка се говори за любов. Но без да се споменава думата „любов”. Текстът почти винаги е по-мъдър от своя автор. Има две важни неща, които са интимно преживяване: те са Бог и Поезията, а това, което ги свързва, е Любовта. Поезията е текст, който е жив организъм – или те допуска, или не те допуска до себе си. И читателят, и текстът се нуждаят от взаимно доверие. В „Клонка от мирта” липсва традиционното съдържание – това дава възможност да се чете хаотично, избирателно – така се влюбваме в една творба, после – в друга. Важно е колко дълго се задържаме в нея. Характерна за стила на Елисавета Шапкарева е краткостта – така поезията не се възприема като разказ, а като послание. Книгата е монолитна: към познатия формат хайку Шапкарева дописва, прави коментари и създава Пътя, който тя не иска да извърви сама, а се опитва да разкаже себе си.”
Неизбежни са паралелите с поезията на Багряна, но в края на експозето си проф. Димитров предупреди: „Прочетете тази поезия самостоятелно и ако ви напомня нещо, върнете се към Багряна, но не преднамерено”.
Рецитал по стиховете изнесе актьорът Велизар Данаилов. Музикалните интермедии, украсили поезията, бяха дело на трубадура Кристиян Симеонов (блокфлейта).

Из „Клонка от мирта”:

Елисавета Шапкарева

***
на другия бряг
вечно на другия бряг
на реката на времето

разминаваме се
срещаме се
спъваме се
падаме

две точки
в кривата на времето
две прашинки на вятъра
две слънчеви зайчета
танцуващи заедно
танцуващи поотделно

търсещи се
горещо и искрено
на другия бряг

Коментари

Задължително поле