Професор Весела Кънчева от София: Доктор Емилова е истински природен лекар Да си здрав е естествено състояние, забравено от модерния човек

Движението за тирове е ограничено на ГКПП „Калотина“ от сръбска страна заради срив

Българин нахлу с мачете в ресторант в Истанбул, полицията го уби (ВИДЕО)

Фандъкова: При най-малък дисбаланс в София, спираме водоподаването към Перник

Бурак Йозчивит стана значим исторически герой

Скенер ще изследва дали армировката на взривения блок във Варна не се е деформирала

Арестуваха мюфтията на „Ислямска държава“

Бум на хепатит в областите Стара Загора и Хасково, повечето болни са деца

Иран ще предостави на Украйна черните кутии на сваления самолет

Министър Танева : Продължаваме да търсим подкрепа от държавите за запазване на Националната преходна помощ

Арбанашката църква „Св. Атанас” прие първата си служба от десетилетия насам Кметът на Велико Търново Даниел Панов уважи богослужението

Неизвестни обраха митницата в Благоевград

Свищов и две села остават без вода заради авария Екипи на ВиК работят по отстраняването й

5 хитри начина да свалите „празничното“ тегло Без строги режими и изтощителни тренировки

Мъж се е самозапалил в колата си по пътя над Асенова крепост

Война на световете Подиграва ли се поетът Петър Чухов с литературната памет на Вапцаров?

И двете страни я представят така: Война на световете. За всяка от тях неговият си е добрият, а другият – лошият. Война между ръководствата на Съюза на българските писатели и Сдружението на българските писатели. На обявена тема – литературната награда на името на Иван Пейчев, давана от община Шумен. В хода й се размахват принципи и вкусове. А всъщност е война за: влияние в обществото – това кой и как да разпределя недопустимо многото литературни награди у нас.

Първият в страната паметник на поета Иван Пейчев бе открит през 2016 г. в Шумен.
Първият в страната паметник на поета Иван Пейчев бе открит през 2016 г. в Шумен.

Но да оставим това. Интересува ме един недотам дребничък факт, чийто анализ ще освети най-пълноценно същината на войната. Не го подминавам и затова, че се отнася до Никола Вапцаров. Наградата „Иван Пейчев” беше спечелена от Петър Чухов за негова поетична книга. Представителите на Съюза на БП отричат правото му да спечели наградата, тъй като в книгата имало стихотворение, в което се гаврел с Вапцаров, с недосегаема за каквото и да е светиня. На отсрещния фронт нищо ново – нямало такова нещо, не само се подигравал, но е и запазил респекта. Двете позиции не мърдат от общи приказки и от съпътстващи ги лични нападки и остават непримирими.
Всъщност какво се е случило? Ето го стихотворението на Петър Чухов:

ЛОГИЧНО

Тъмно е
стрелбището на лунапарка

спи Зайо-Байо
вечния си сън
спи Кума-Лиса
до локума
спи и
бутилката с шампанско
до пирамидата
от кофички

спят също
клечките кибритени
като войничета
под строй
дълбоко спят
обесените орехи
не спят обаче
червейчетата във тях
те движат челюсти
и рецитират:
разстрел
преди разстрела
червеи
това е толкоз просто
и логично

Несъмнено е едно той е използвал двустишие от стихотворението на Вапцаров „Борбата е безмилостно жестока”, означено с курсив при него, като е извършил замяна на „а след” (в оригинала) с „преди”. Вапцаров пише „Борбата е безмилостно жестока” като арестант и подсъдим, знаещ участта си: първата строфа през април 1942 г.; втората – след прочитането на присъдата му на 23 юли 1942 г., часове преди изпълнението й.

До „Борбата…” тази предполагаемост, макар и желана, все пак не е на дневен ред. А сега е. Затворен, уличен от властта, с предвидима присъда, самотен, недореализиран творец – немалко основания Вапцаров да изпитва колебания и съмнения, да желае да отложи смъртта. Та нали и Исус в предсмъртното си време беше заявил: Господи, не може ли да ме отмине тази чаша. Дори и знаещият своята мисия, свикналият с мисълта за ранна смърт може да възроптае срещу предначертаната участ. Вапцаровото възроптаване е търсене на основания за саможертвата. Достатъчно силни и убедителни и най-вече – произлизащи от неговата същност и действия. Така „Борбата…” става диалог с големите думи, с жестокостта на времето, с позорното на пръв поглед несъотвествие на думите за величие на подвига с реалното физическо унищожение и с изчезването от видимия свят. Нечетните стихове: Борбата е безмилостно жестока!; Аз паднах. Друг ще ме смени и … толкоз.; Разстрел и след разстрела червеи, звучат цялостно, като репортаж на очакваното действие. Репортаж, на пръв поглед, безпристрастен. Но жестоко безпристрастен, оголващ до най-отблъскващото – червеите след смъртта, една човешка съдба. Репортаж на прогледналия отстрани участта си, прикрил отчаянието си, банализирайки ставащото, без да разкрива предисторията – саможертвата.

Стихът „Какво тук значи някаква си личност!” е двузначен и двугласен. Наличието на „както казват” е заложило двугласието. Произнася го и първият глас, който тръби за епичност, без да зачита личностите. Ей така, с досада, като риторичен въпрос с безусловния отговор: нищо не значат. Вторият глас пък пита първия – на „забравилия” личностите и животите. Парадоксално и той е риторичен, но с противоположен готов отговор: личностите значат всичко. И вече тук този втори глас е надделял, изместил е с посланието си първия.

Финалният стих на шестстиховия диалог – Това е толкоз просто и логично, е в подобна позиция като „Какво тук значи някаква си личност!” Отново се различават два гласа. Но първият е очевидно обезсилен, предварително победен.

Няма да влизам в дрехите на самообявилите се за единствени пазители на Вапцаровата святост. Вижда ми се пресилено книжното днешно геройство да браниш поета от истински, перфидни и мними посегателства. Най-малкото, защото това подценява гения му и любовта му към народа, отдавна получила и ответната обич.

Не знам дали Петър Чухов е осъзнавал докрай с какво се заема, когато гради стихотворението „Логично” върху цитата от „Борбата е безмилостно жестока”. При това променен – вместо „а след” слага „преди”. Трудността идва от двузначността/двузнаковостта на привлечения цитат. А при него е използван и като поанта. Докато у Вапцаров, както обясних, той е заключителен в шесттиховия диалог, смислово решен още в предходните два стиха. (То и друго в неговото стихотворение не е обмислено – орехите, на които предстои разстрел, вече са обесени. Разбирам сеятелите на постмодерни предизвикателство, но тяхната провокативност е добре да се озаптява в рамките на конструктивната логичност.) И така коментарийният двугласов стих в контекста на Петър Чуховото стихотворение става категорично пояснителен с някакви белези на ирония. При това обслужва една идея-наблюдение, която е достатъчно обсъждана и превърната в обществена договореност – в днешния ни ден опустошително са се настанили червеи. Или пък всичко е една самоцелна ирония и игра? Дано не е така. Дотолкова, че това да изглежда вече просто и логично. Нищо против, но защо трябва да се паразитира в чисто формален план върху два стиха на върховно себеизпитание, на вътрешно сложна двугласова драматичност?! А и защо е това ненужно надпяване с Вапцаров, загубено по презумция и текстуално. За да се стигне до наблюдение, до казване на нещо широко известно, при това и неубедително ангажиращо. Не съм догматик и приемам, че за литературата няма табуирани пространства и предходности. Но отделям талантливото органично докосване от уж оригиналното, при това не пародийно, а парадиращо да извършва откривателства. С цитатничество, което освен че не достига литературна убедителност, променя дълбок първоначален смисъл в чужд контекст?!

Всъщност в това, в смислите, е истинската война в днешната литература. За тези, които я разбират – и войната, и литературата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Слабоумници и идиоти винаги е имало… но трябва да си два пъти по голям идиот да дадеш награда за това.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.