Бургазлийка с фрактура на ключицата след падане в автобус

Свалиха пътник-хулиган от автобуса София-Варна Гурбетчията закачал момичета

Ротари клуб дари на Община Велико Търново проект за възстановяване на емблематичната зала във Военния клуб Театралният салон изгоря при пожар преди 5 години и от тогава е неизползваем

Правителственият „Фалкон“ с премиера Борисов на борда приземен ръчно на летище София

Търговец на гласове наказан с 11 месеца затвор условно

Велико Търново влезе като дестинация в каталозите на най-големия румънски туроператор

Деси Слава откровено за следродилната депресия Трябваше да отмине по-бързо, признава певицата

7 водещи архитектурни бюра подадоха проекти за реконструкция на пл. „Св. Неделя“

Руски военни се разположиха в американска база в Сирия (ВИДЕО)

Вандали откраднаха бастуна на Пенчо Славейков от статуята в центъра на София

Стефан Данаилов излезе от комата

Задържаха крадец на бебешка количка от жилищен вход

Владислав Горанов: Проблемът с фалшивите болнични не е само в България

Невиждани снимки на Андреа без фотошоп

Съдът в Перник разпореди повторно броене на бюлетините за общински съветници

Вълко Червенков нямал брак с жена си На младини се готвел за актьор, като държавен глава пишел епиграми под псевдоним

Днес у нас съжителството „без подпис“ е нещо обикновено. Малцина обаче знаят, че вождът Димитров пръв е узаконил извънбрачния съюз. През 1926 г. в Москва той „венчава“ по-малката си сестра Елена за партийния си съратник Вълко Червенков. Младите си казват „да“ пред него и благословията му се оказва достатъчна – до края на живота си те не сключват граждански брак.

19-годишният Вълко и две години по-младата Елена се срещат в края на май 1919-а по време на Първия конгрес на БКП. Разбира се, тогава Червенков не знае, че това е по-малката сестра на Георги Димитров. С вожда той се запознава през следващата година, когато влиза в групата, отговаряща за охраната му. Тогава започва и връзката му с Елена. Шест години по-късно тъкмо тя му спасява живота. Като емигрант в СССР въпреки постовете му в Коминтерна и сътрудничеството на НКВД под

агентурното име Спартак

при една от поредните чистки идват и за него. За щастие вкъщи е само Елена – тя веднага тича при брат си, който звъни лично на Сталин и зет му отървава Сибир.

Червенков и маршал Ворошилов носят ковчега на Георги Димитров.

На младини Вълко Червенков искал да става актьор. През 1925 г., вече член на Специалната наказателна група към ЦК на БКП, координираща терористичната дейност на Военната организация, той се явява на прослушване в Народния театър. И успява – лично директорът Николай Лилиев парафира назначението му като стажант-актьор. Задочната смъртна присъда след атентата в „Св. Неделя“ обаче го кара да емигрира в Москва и да се откаже от актьорската кариера заради партийната.

Преданият червен воин е човек с лирично сърце – пише стихове и сатири, другарува със Смирненски, Разцветников, Каралийчев, Бешков и други творци. И когато вече е начело на Партията и държавата, Червенков не пропуска оперна или театрална премиера, нито пък новоизлязла книга. Младежката страст към перото не го е оставила и „на върха“ – първият човек в Партията и държавата тайно печата епиграми в „Стършел“ под псевдонимите Петров, Владимиров и Незван. Във вилата в Бояна, където е обичайното му седалище, често декламира както някога Смирненски и Маяковски или пък демонстрира актьорските си дарби, сполучливо имитирайки хора от обкръжението си. За домакинството се грижи лично Елена. Обстановката там съвсем не е строго официална –

вождът се държи с персонала свойски

Раздава пари на нуждаещите се даром, играе шах и домино с охраната, заспива на терасата, докато го бръснат, или в киносалона по време на прожекция.

Културните интереси и начетеност рязко отличават Вълко Червенков от масата безпросветни партийни функционери. Неслучайно неговата дума се оказва решаваща в защита на редица таланти, проявили „своеволия“ и погнати от партийната цензура. Тъкмо възторжената му оценка за „Тютюн“, изразена в лично писмо до Димитър Димов, спасява творбата от злополучните й критици. Червенков подкрепя и Багряна, одумвана като царски антураж, дава лични пари за закупуването на майсторска цигулка за Дина Шнайдерман. А когато Камен Зидаров като директор на Народния театър решава да уволни драматурга Николай Лилиев, защото не идвал на партийни събрания и не викал с всички „Ленин-Сталин-Димитров!“, Червенков кипва. „Да идеш да му кажеш на оня блюдолизец – казва той на своя сътрудник Васил Иванов, – че него ще го забравят веднага щом изхвърчи от Народния театър. А Николай Лилиев ще го помнят дори и тогава, когато и мене забравят! И още, че докато Червенков е на власт, Лилиев ще е драматург в Народния театър!“
В личния си живот

зетят на Димитров е скромен

Първият човек в държавата и Партията е известен меценат на изкуствата.

Секретарката му Надя Дончева свидетелства, че имал два-три костюма – един работен, един габардинен тип „сталинка“ и един официален. С обувките било същото – 1-2 чифта ежедневни и едни официални, „танцувални“, както ги наричал. И двамата му братя не се възползват от общественото му положение – единият си остава шофьор, а другият техник.
Червенков държи дъщеря му и синът му, учещи в Москва, да са на равна нога с другите български студенти. Веднъж сварва Елена да разговаря с щерка си от телефона на охранителя. „Да се разберем – казва и на двамата. – На месец – един колет и един разговор. В Москва не учат само нашите деца. Те няма да бъдат бели врани“.

При утвърждаване на единното щатно разписание най-голяма заплата Червенков отрежда на председателя на БАН и на директора на Народната банка – своята намалява чувствително. За конфуз, когато след Априлския пленум го свалят и правят вицепремиер, заплатата му се оказва по-голяма от тази на заместилия го начело на държавата Антон Югов…
На Априлския пленум членовете на ЦК послушно гласуват

инспирираните от Москва промени

Червенков остава вицепремиер още 5 години, но е в пълна изолация. През 1962 г. той е освободен от всички постове и изключен от БКП на пленум, за който въобще не знае – без да чуе обвиненията, без да бъде изслушан. Заедно с него от ЦК е отстранена и жена му. Двамата научават новината от вестниците едва на другия ден.

Година по-късно Елена Димитрова е блъсната от камион на Горнобански път и получава тежка контузия. Свидетелят на произшествието загадъчно изчезва. През 1965 г. 36-годишният син на Червенкови Владимир загива нелепо при неизяснени обстоятелства – пада от четвъртия етаж на сграда в центъра на София върху балкона на третия. Според едни причината е тежкото му пиянство, други пък намесват „дългата ръка“ на МВР и КГБ. Вълко Червенков, дотогава преглъщал всичко в името на любимата Партия, в края на живота си изохква: „Убиха го!“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.