Гл. комисар Спиридонов за ТЕЛК аферата във Варна: Най-големи суми взимали посредници с българско и сирийско гражданство

Захарова: НАТО иронизираше новите видове въоръжения на Русия, но сега реагира изнервено на намеренията ни

Емил Хърсев за кражбата от банка в Нова Загора: Има нарушение на технологичната дисциплина на повече от един служител

Арестуваха служител на бреговата охрана на САЩ, подготвял мащабно терористично нападение

Под наблюдение остава момчето, което се простреля с газов пистолет в Бургас Малко вероятна е версията оръжието да е намерен случайно, коментира шефът на ГДБОП

Тръмп очаква още срещи с Ким Чен-ун

Жители на Джерман излизат на протест срещу изграждането на депо за отпадъци

Макрон: Франция е изправена пред безпрецедентна вълна на антисемитизъм

Британски мозъчен тръст предупреди за нарастване на влиянието на Китай

Петро Порошенко поиска от ООН да разположи сини каски в източната част на Украйна

Народното събрание ще гледа процедурните правила за избор на нов състав на ЦИК

Спецсъдът гледа мярката за неотклонение на Митьо Очите

Държавният глава Румен Радев е на посещение в Швейцария

ТИР горя на пътя Русе-Бяла, движението е ограничено

Пожар уби 70 души в бангладешката столица Дака

Въпросите, от които Гебрев бяга като дявол от тамян Три опита да превземе "Дунарит", точи го в полза на Цветан Василев и Малофеев

Милиони левове печалба, зарината под купчина спорове за собствеността, и опити за овладяване на един от най-големите военни заводи у нас. Така накратко може да бъде описана историята на могъщия „Дунарит“ – една от основните перли в короната от заграбено имущество в разпадналата се вече империя на банкера беглец Цветан Василев.

Сухият разказ за този актив – един от малкото реално работещи и струващи нещо придобивки на мустакатия аферист, би съобщил, че активът е обект на многократни набези от страна на пионките на Българския Мадоф. Като се започне от доверените му Асен Бабаски, Никола Киров и Иван Езерски, мине се през руските благодетели на Василев – Пиер Луврие, Дмитрий Косарев и Константин Малофеев, и се стигне до оръжейния бос с червено досие Емилиян Гебрев.

Подставени под запор

Всички те (с изключение на руския православен олигарх Малофеев – б.а.) обаче имат една основна обща черта – никой от тях не би могъл да бъде реален собственик на ценния оръжеен завод. И затова се задоволяват с ролята си на подставени сламени предприемачи, които уж имат за цел да върнат дълговете на „Дунарит“ към КТБ, а в действителност точат гиганта към олигарсите, които реално го притежават. А всичко това се случва, докато акциите на русенския завод, както и дяловете на прекия му мажоритарен собственик – „Кемира“, са обект на 4 запора. Те са наложени по искания от комисия „Антимафия“ КПКОНПИ, НАП, синдиците на фалираната КТБ и „Топлофикация София“.

Тези възбрани, които имат за цел да пазят интересите на държавата, обаче явно не са проблем за трупата на Василев. Още в началото на своето бягство от българското правосъдие банкерът показа, че все още реално държи „златните кокошки“, купени с крадените от КТБ милиарди. Така на медийната сцена пръв се появи белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие, който обяви, че „Дунарит“ е сред активите, които е придобил от Василев за 1 евро срещу ангажимент да разплати задълженията към банката (за руските опити за превземане на „Дунарит“ четете вдясно -б.р.).

Пионки

След като номерът му не мина, на сцената изгряха пионките на Василев Бабански и Езерски. На 9 януари 2016 г. Иван Езерски в качеството си на управител на неизвестното в бранша дружество ТМН заявява пред управителя на „Кемира“ Асен Бабански желание неговата компания да участва в увеличение на капитала на „Кемира“ с 50 хил. лв. Изрично е уточнено, че има готовност 35 хил. лв. да бъдат внесени веднага, а още 15 хил. лв. – в срок до една година. Тъй като капиталът на „Кемира“ преди тази операция е 5 хил. лв., това ефективно означава смяна на контрола над дружество, а с това и над „Дунарит“, тъй като то притежава 92% от акциите на русенския завод. На 22 януари Асен Бабански, този път в качеството си на изпълнителен директор на „Хедж инвестмънт България“ – едноличния собственик на „Кемира“, приема молбата. И така на 5 февруари парите за увеличението на капитала са преведени (от сметката на ТМН в Инвестбанк към тази на „Кемира“ в Пощенска банка) и се сключва нов дружествен договор, с който срещу 35 хил. лв. ТМН придобива контрола над „Дунарит“. Целта на това увеличение е проста – да се заобикалят досега наложените запори, чрез които държавата и синдиците на КТБ са направили опити да се блокират смени в собствеността на „Дунарит“. Съдът обаче ги порязва.

Хеттрик

Всъщност операцията на Бабански и Езерски е първият опит в завода като собственик да бъде вкаран Емилиян Гебрев. Следват още два неуспешни юридически щурма на оръжейницата, но и към днешна дата Гебрев не е успял да се впише като негов официален собственик. Втората атака е проведена през 2016 г., когато в Търговския регистър е заявено вписване на нов залог на търговското предприятие на „Дунарит“. То е, за да се обезпечи вземане фирмата на Гебрев – ЕМКО ЕООД. Според документите тя е дала на „Дунарит“ заем в размер на 10 млн. евро, по договор от 6.06.2016 г. между същите дружества. Вписването е спряно от съда поради наличие на съдебен спор.

Веднага след това обаче в Търговския регистър е заявено вписване на увеличение на капитала на „Дунарит“ АД от 8 млн. лева на 68 млн. лева, като акциите от увеличението, въз основа на решение на извънредно общо събрание на акционерите от 29.01.2016 г., е предвидено да бъдат записани и заплатени от ЕМКО. В документите било посочено, че досегашните акционери в дружеството – „Кемира“ и Асен Бабански (който е и изпълнителен директор на „Хедж инвестмънт България“ АД), са се отказали от правата си да запишат акциите от увеличението в полза на ЕМКО ЕООД, което е внесло част от стойността на записаните акции в размер на 15 млн. лева (или 25% от стойността им). След постановен отказ от Търговския регистър, същото вписване се пробват да бъде легализирано и през октомври същата година. Търговският регистър отново отказва, а решението му е обжалвано пред Окръжен съд – Русе, като и съдът е потвърдил отказа.

В доклад на синдиците на КТБ изрично е посочено, че ако това вписване на увеличението на капитала на „Дунарит” „биха се засегнали интересите на КТБ АД (н), тъй като в резултат от това участието на досегашния мажоритарен акционер „Кемира” ООД в капитала на „Дунарит“ АД ще бъде намалено десетократно“.

Помощ

Въпреки всички тези откази състав на Русенския окръжен съд помага на Цветан Василев и Емилиан Гебрев да сменят борда на „Дунарит“ със свои хора, въпреки че оръжейният бос вече години не успява да докаже, че е собственик на завода. Магистратите разрешават вписванията и въпреки наложените 4 запора върху фирмата, държаща основния дял в „Дунарит“ – „Кемира“. Русенските магистрати позволяват на Гебрев да смени борда на „Дунарит“, въпреки че не се води негов собственик. Мотивът им е сълзлив – дружеството е оставено без ръководство, чийто мандат е изтекъл, и така работниците можело да останат без препитание. Не става ясно как и въз основа на какви документи съдът е решил, че именно Гебрев има право да посочи новите управници на оръжейната. Факт е обаче, че след влизането му в завода, той е започнал да се разпорежда с парите на „Дунарит“. Това призна и самият той пред bTV, като заяви, че е платил дълг на завода към Държавната консолидационна компания. Премълчавайки, че парите за това са дошли именно от касата на „Дунарит“.

Дългове

Самият „Дунарит“ има сериозни дългове към КТБ. Фалитът на банката заварва военният завод с около 95 млн. лева преки кредити към банката, които впоследствие са изцяло погасени, но не чрез реално плащане, а чрез цесии и прихващания, които сега синдиците на банката оспорват пред съда. „Хедж инвестмънт България“, която държи непряко собствеността на завода през дъщерната си „Кемира“, от своя страна също е щедро финансиран от КТБ, като е получил повече от 50 млн. евро кредити, дължими и към момента. Или цялата невърната кредитна експозиция на дружествата по веригата на собствеността на „Дунарит“ доближава 200 млн. лева. Според данни на самите синдици, изнесени в публичен доклад, „Дунарит“ е бил длъжник на КТБ пряко по 4 договора за банкови кредити в размер на 86 млн. лева, погасени изцяло с прихващания. Тези сделки са извършени и осчетоводени в периода на квестурата на банката и сега се оспорват от синдиците пред съда, защото чрез тях дълговете са зачислени на хартия, без в банката да е постъпил и лев.

Касичка

Защо обаче е нужна цялата тази документна война за овладяването на „Дунарит“?Отговорът е прост – защото с отстраняването на банкера фараон от контрола върху оръжейния завод, спира и кранчето на парите за Василев и приближената му кохорта от журналисти, медии, адвокати и лобисти. Пресъхва и пороят от манипулации, лъжи, внушения и фалшиви новини, с които страниците или ефира на финансираните от Василев медии заливат ежедневно обществото. Години наред военният завод „Дунарит“ работи без ясен краен собственик, въпреки публичната тайна, че заводът, закупен и финансиран години наред с пари на КТБ, принадлежи на Василев. Той е от онези „активи“, за които в първите месеци след фалита на банката Василев твърдеше, че бил на КТБ, но не съвсем. После твърдеше, че бил негов, но не точно, а на специално създадено дружество от рода на тези на неговите секретарки и шофьори, без дейност, но пък щедро финансирано от КТБ с десетки милиони. Чрез открити сметки на „Дунарит“ в Румъния, от които подставени лица теглят суми в брой и ги превозват до Белград и чрез преводи към фиктивни контрагенти на завода, от които парите се превеждат към свързани с Василев фирми. Така банкерът беглец получава необходимите му средства за осигуряване на живота си в Белград и за финансиране на медийни кампании във вестници, сайтове и телевизии, плащане към журналисти, адвокати и скъпоплатени лобисти в страната и чужбина.

Медийна плетеница от лъжи

Истинска медийна плетеница от лъжи забърка оръжейният бос Емилиян Гебрев, след като даде интервю пред bTV, а на следващия ден и пред придворната журналистка на Цветан Василев Люба Кулезич. В двете тв изяви Гебрев е представен от водещите като „собственик на оръжейните заводи ЕМКО и „Дунарит“, въпреки че това изобщо не е така. Това далеч обаче не е единствената лъжа, изречена от Гебрев в ефира на двете медии.

Една от най-често повтаряните мантри на оръжейния търговец е, че нямало как да има пране на пари от завода.

„Всички пари, които постъпват в нашата фирма, са от съответните министерства на отбраната на чужди страни, с които ние имаме директни договори или през основния държавен посредник. Това означава, че след като ние перем пари, тогава и основният държавен посредник се скъсва да пере пари и министерствата на отбраната на дадените страни имат незаконни пари. Няма как един цент да е дошъл при нас без да е 1000% по закона“, твърди Гебрев. Той обаче удобно пропуска да обясни излизащите от предприятието потоци от пари. Според информация на „Телеграф“ именно чрез различни плащания на „Дунарит“ той успява да препере големи суми в полза на олигарсите Цветан Василев и Константин Малофеев. Схемата е сложна и в нея не участва само военният завод, но и свързани с него дружества, както и адвокатски кантори. Това е и причината прокуратурата да повдигне обвинения на доста от пионките на олигарсите.

„Обвинението за пране на пари срещу мен е със съвсем друга цел – то е следващият удар, който беше нанесен на нашата фирма, и персонално на мен като физическо лице, когато аз реших да пристъпя към придобиването на „Дунарит“, заявява Гебрев в ефира на bTV и само след секунди се опровергава: „Към днешна дата – 15.1. – срещу вас стои собственикът на „Дунарит“ – като физическо лице с един малък процент и като собственик на фирма ЕМКО, която е с основния процент собственик на „Дунарит“. В опит да убеди аудиторията, той заявява и друга полулъжа – че е сменил борда на оръжейния завод и това било доказателство за собствеността му там. Проверка в регистрите показва, че бордът на „Дунарит“ наистина е овладян от Гебрев, но това се случва въпреки липсата на доказателства за собствеността му и с помощта на благосклонен съдия.

В ефира на bTV Гебрев разви и тезата, че иззетите от адвокатските кантори документи и електронни подписи можели да бъдат използвани с тъмни цели от прокуратурата. Едва ли не че държавното обвинение ще използва документи и подписи, иззети като доказателства по разследване, с цел да облагодетелства чужди интереси. Но в опит да придаде достоверност на тази теза Гебрев изпусна много важно признание – че адвокатите са имали достъп до сметките на „Дунарит“. „Тези подписи на никой за нищо не са нужни освен за такова действие – да се прехвърлят всички пари от сметките на „Дунарит“ в някоя друга сметка“, твърди Гебрев. И ако това е така, защо тези устройства стоят у адвокатите на Цветан Василев. Само можем да предположим, че целта е свързана с едно обвинение за пране на пари в посока Сърбия и Белград.

И тук идва ред за най-циничната от всички лъжи на оръжейния бос:

„Абсолютно всички знаят, че ние нямаме каквито и да било отношения с г-н Цветан Василев. Нямаме“, кълне се Гебрев в ефир, за да се наложи с половин уста само пет минути по-късно да си признае истината: „През 2015 г. мен ме поканиха да помогна в стабилизирането на дружеството, с тези огромни дългове, които стоят пред него. Тогава мен ме покани г-н Бабански (Асен Бабански, един от най-верните хора на Цветан Василев – б.р.), който е бил в този момент представител на мажоритарния собственик на „Дунарит“. Който е бил в този момент – „Кемира“, дружеството“. Изричайки само името на дружеството, явно Гебрев се надява, че хората няма да се сетят кой е неговият краен собственик – същият онзи мустакат аферист Цветан Василев. Който няколко години по-рано собственоръчно подписа документ на приятеля си Пиер Луврие, че той е действителният собственик на офшорката, държаща „златните кокошки“ на КТБ. На лъжата мустаците, пардон – краката са къси.

Въпросите, от които Гебрев бяга като дявол от тамян

И никога няма да отговори при дефилетата си из телевизионните студиа

1. Как е станал „собственик“ на „Дунарит“, при положение че и досега не е показал нито акциите, които твърди, че притежава, нито книгата на акционерите, в която „собствеността“ му да е вписана?

Истината: Акциите са под запор на КПКОНПИ, така че всякакво прехвърляне е невъзможно, а ако са били изфабрикувани нови временни удостоверения или нова книга на акционерите, това е абсолютно незаконно. Гебрев пробва през 2016 г. едновременно три неуспешни схеми за придобиване на „Дунарит“: увеличение на капитала, вписване на особен залог върху предприятието и директно влизане в собствеността. Първото не е факт, защото се води съдебно дело, второто също се провали, а доказателство за третото няма как да има, предвид запора.

2. Защо фирмата ЕМКО дава заем на „Дунарит“ от 10 милиона евро през 2016 г., при положение че заводът няма нужда от парични средства и е стабилна фирма по думите на самия Гебрев?

Истината: Чрез този ненужен и напълно фиктивен заем Гебрев се опитва да впише в своя полза залог върху цялото търговско предприятие на „Дунарит“ и така да прехвърли активите му, ако придобиването чрез покупка на запорираните „акции“ се окаже неуспешна.

3. От кого Гебрев „купи“ „Дунарит“?

Истината: Цветан Василев винаги е контролирал веригата на собствеността на „Дунарит“ чрез офшорната си компания EFV. През 2015 г. фараонът пробва да прехвърли за 1 евро „Дунарит“ в комплект с още няколко предприятия на подставеното лице на руския олигарх Константин Малофеев – Пиер Луврие. Опитът му се провали, но веднага започна реализация на следващата схема, която доведе до там да бъде скъсана връзката между „Дунарит“ и „Хедж Инвестмънт България“ (което дружество на свой ред се контролира от ЕFV и дължи над 100 милиона лева на КТБ). В прекия собственик на „Дунарит“ по веригата – „Кемира“, беше вкарана с 90% фирма ТМН, на свързания с Цветан Василев Иван Езерски (и то само срещу 50 хиляди лева), като по този начин участието на „Хедж Инвестмънт България“ в „Кемира“ се сведе само до 10%, а на държавата беше отнета възможността да изпълнява контрол върху активите на „Дунарит“. От изявление на Асен Бабански през 2017 г. – изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ и подставено лице на Цветан Василев, стана ясно, че акциите на „Кемира“ в „Дунарит“ първо са били „продадени“ на ТМН, а оттам на Гебрев. Разбира се, вече без дълга на „Хедж Инвестмънт България“ от 100 милиона лева.

4. Каква сума е платил Гебрев, за да „придобие“ „Дунарит“, след като предприятието е със собствен капитал от близо 110 милиона лева, а пазарната му цена е многократно по-висока? И ако е платил нещо, на кого е платил и къде са отишли тези пари?

Истината: Нито в счетоводния отчет на ТМН, нито в този на „Кемира“ фигурират суми, отговарящи на реална сделка с акциите на „Дунарит“ през 2016 г. Тоест, ако има плащане, то не е било по пазарни цени и със сигурност е заминало в офшорни фирми под контрола на Василев или на негови кредитори, а Гебрев се явява поредната пионка в схемата на банкера беглец за контрол върху „Дунарит“. И по-точно, ако ЕМКО на Гебрев е платил нещо на ТМН (както самият Гебрев твърди), защо ТМН нищо не е платил на първоначалния собственик на акциите „Кемира“ и къде са преведени реално тези пари – не са ли преведени на офшорни компании (Гебрев много добре знае, нищо че се прави на „света вода ненапита“).

5. След като е „собственик“, чувал ли е Гебрев за сметките на „Дунарит“ в румънска банка и къде отиват парите от тях?

Истината: Гебрев повтаря, че нито една стотинка от „Дунарит“ не била отклонена. Още през 2016 г. обаче стана ясно, че „Дунарит“ има банкови сметки в Румъния, по които постъпват различни плащания, а оттам парите на завода заминават „кеш“ по направлението Василев-Белград с подставени лица (т.нар. мулета).

6. Как ще бъдат платени дълговете от 90 милиона лева на „Дунарит“ към КТБ?

Истината: „Дунарит“ преди 2014 г. е бил използван като касичка от Цветан Василев, като усвоените от предприятието кредити са били раздавани като заеми на други кухи дружества бушони. След затварянето на банката тези дългове са „погасени“ чрез фиктивни цесии и прихващания, като синдиците на КТБ водят съдебни дела за развалянето им. Разбира се, Гебрев няма никакво намерение да плати нито тези пари на изгорелите вложители, нито дълговете на „Хедж Инвестмънт България“ от 100 милиона лева. Тогава как стана „собственик“ – сигурно, защото е симпатичен или „Дунарит“ му е „наследство“ от родителите. Как?

7. Защо Гебрев и Василев имат интерес от контрола върху „Дунарит“?

Истината: „Дунарит“ е работещо предприятие, което може да осигури както издръжката на Цветан Василев, така и на Емилиян Гебрев за години напред. Без и двамата да са платили реалната му цена и без да са погасили дълговете към КТБ (а с това и на държавата).

8. Защо Гебрев заплашва постоянно с протести на работниците от фирмите му и се изкарва жертва на прокуратурата?

Истината: Когато участваш в подобни незаконни схеми за овладяване на работещо предприятие, очевидно най-добрата тактика е да се представяш за „добър бизнесмен“ и „жертва“ на правоохранителните органи. Подобно поведение за съжаление се превърна в правило в последните години, а медиите, контролирани от престъпно забогателите по време на Прехода олигарси, с удоволствие осигуряват нужната трибуна. Използването обаче на обикновените работници, превиващи гръб на машините от сутрин до вечер, за извиване ръцете на държавните институции и за оправдаване на собствените ти прегрешения, е абсолютно неморално. Но явно има ефект, след като Гебрев многократно заплаши държавата с протест на работниците при гостуването си при Кулезич в „Евроком“.

И каква става тя – крадецът, който си е присвоил завод въпреки запорите на КПКОНПИ (държавата) и без да плати нищо, възползвайки се от конюнктурата и слабостта на държавата, се изкарва „жертва“ и реве с цяло гърло, че някой го притиска и иска да му го вземе. Кой е този „някой“ – освен държавата, защото тя плати 3 милиарда през Фонда за гарантиране на влоговете и сега синдиците на КТБ полагат усилия чрез съдебни дела да върнат разграбените от Василевци и Гебревци активи. Няма друг – „Дунарит“ трябва да е на държавата и да бъде продаден на реалната му цена, за да се възстановят поне част от платените милиарди.

Всичко друго са фантасмагориите на един крадец, който се опитва да вика „дръжте крадеца“.

Барутни руски връзки: паричните потоци заминават за Сърбия и Русия

Барутни руски връзки изплуват покрай опитите на банкера беглец Цветан Василев да заграби „Дунарит“. Началото на сагата започна с името на Пиер Луврие, управителя на фирмата LIC33. Фирмата се обяви за купувач на шест от „златните кокошки“ – БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, „Фърст диджитъл“ и ГАРБ. За да се случи сделката за 1 евро, двамата с Василев съчиниха легенда, според която Луврие бил „крупен инвеститор“.

Измамата им обаче бързо беше разкрита, защото Луврие се оказа изключително близък до руския православен олигарх Константин Малофеев, намиращ се в забранителния списък на САЩ, както и до военния министър на самопровъзгласилата се Донецка народна република Игор Гиркин – Стрелков. Нещо повече, Луврие дори беше публикувал снимка в интернет, на която изразяваше радостта си от анексирането на Крим.

Въпреки това Луврие успя да се впише за няколко месеца и като управител на фирмата „Кемира“, която е мажоритарен акционер в „Дунарит“.След като схемата беше осветена, Луврие „върна“ обратно предприятията, а Василев набързо пак ги „продаде“, но на друго подставено лице – отново руснак – Дмитрий Косарев (също близък до Малофеев), който и досега продължава да твърди, че бил „собственик“ на най-големия български телеком. И тук сценарият на Василев се пропука, защото в медиите се появи договор, според който Косарев всъщност трябва да охранява Василев и семейството му срещу 20% от „Виваком“, НУРТС, ГАРБ, „Дунарит“ и „Авионамс“, ако двамата успеят да ги отмъкнат от КТБ.

Точно заради това никой не трябва да се учудва от факта, че „Дунарит“ се източва от подставени лица на Цветан Василев, а отмъкнатите пари се разпределят по две направления – Сърбия и Русия. Именно тези финансови машинации стоят в дъното на образуваното от прокуратурата досъдебно производство за пране на пари срещу организирана престъпна група. Според държавното обвинение тя се ръководи от оръжейния бос Емилиян Гебрев, а в нея участват още двама от шефовете на „Дунарит“ – Никола Киров и Кръстьо Кръстев, синът на Гебрев – Христо, и един от най-доверените адвокати на банкера беглец – Лазар Карадалиев. Първите се сдобиха с обвиненията си още през 2017 г., а Карадалиев – преди няколко седмици. Тогава стана ясно също, че през кантората му е минавала схема, свързана с пране на пари на руския олигарх Константин Малофеев.

Част от тези пари са били изнасяни през мулета, които редовно ходели на „гости“ в Сърбия при своя мустакат шеф. Преди няколко дни Никола Киров и четирима от пътуващите служители на банкера беглец бяха закопчани по друго обвинение за пране на пари – чрез „коледни бонуси“, изнесени в подаръчни торбички от касата на фалираната КТБ. В ареста се озоваха Васил Шуманов, Венцислав Тодоров, Иван Стойков, Красимир Зарев и Никола Киров.

Самият Гебрев също има проблеми зад граница. Оръжейната фирма ЕМКО на скандално известния бизнесмен и авер на забегналия в чужбина ексбанкер Цветан Василев – Емилиян Гебрев, фигурира в списък (бюлетин) на Държавния департамент на САЩ, в който са включени компании от Китай, Русия, Северна Корея, Судан, Сирия, Турция и други държави, на които е забранено да търгуват с американски дружества. ЕМКО е единствената фирма от България, която е попаднала в забраната, съобщи през 2017 г. вестник „Труд“.

На практика това означава, че Гебрев е обявен за „персона нон грата“ при сделките за оръжие, сключвани с дружества от САЩ. Още през 2015 г. американски фирми, търгуващи на българския пазар, са разпространили списъка на Държавния департамент, като са поставили на българските производители и търговци на оръжие въпроса – дали закупуват материали и комплектовки или ползват услугите при производството на оръжие от посочените в списъка фирми, като в разпространените писма изрично се сочи, че фирмите в списъка имат забрана за търговия със САЩ. Това несъмнено е силен удар по и без това силно компрометираното и лишено от лиценз дружество ЕМКО, като не е единственият случай, при който Гебрев попада в полезрението на американските власти.

Лазар Карадалиев води окупацията от офиса на банкера беглец

Адвокатът Лазар Карадалиев е една от най-явните публични връзки между банкера беглец Цветан Василев и оръжейния бос Емилиян Гебрев.

Юристът е личен защитник и на двамата по търговските дела, свързани с „Дунарит“ и КТБ. Яви се и като персонален бранител на Василев в процеса по искане за отпадане на заповедта му за арест, с която Интерпол го търси зад граница. Преди Коледата на 2018 г. пък юристът се сдоби с обвинение за участие в организирана престъпна група за пране на пари заедно с Гебрев.

Името на Крадалиев изплува и в списъците с гости на мустакатия аферист, които той е посрещал в офиса си в бизнес сградата на столичния булевард „Борис III” №159. Любопитна подробност е, че след бягството на Василев в Сърбия, в луксозния кабинет на 12-ия етаж се настанява именно Карадалиев. От там в продължение на няколко години – преди сградата да бъде продадена на търг, юристът ръководи окупацията на бизнеси в полза на ментора си Цветан Василев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Този дали има връзка с една жена Гебрева, която беше залята с киселина по времето на Костов и после почина ? Или може би са от един джинс?

  2. Ха ха абсолютно тьпа статия за КТБ е ясно на всички здравомислещи хора че беше разорена по типичен рейдьрски захват с участие и на БГ политици щото да ни питаме кво тьрсят дьржавни пари в частсна банка а

  3. Първоначалното натрупване на капитали винаги е свързано с престъпления. Без изключение.

  4. ХАХА труд, монитор, телеграф явно използват едни човек да им пише материалите щом си ги приписват един от друг.

  5. Странно, в забранителен списък били, а свободно си търгуват с държавен лиценз и си менкат ЕСМСи с премиера? А фирмите с които търгуват от къде да знаят, кой в какъв списък фигурира, че да се пазят от това да не се озоват и те там. На кого да пратят ЕСеМЕС, освен на някой поп, че да не ги завлекат в тяхното не знание. Ми щом са в този списък, да си затварят заводите и да си пускат работниците по-живо по-здраво и да бягат при Меркел, то какво им остава на горките, подведени от собствените си работодатели.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.