Вкарват общественици във Висшия съдебен съвет

Идеите на ППДБ предвиждат намаляване правомощията на президента и на главния прокурор

Прокурорският съвет поема методическото ръководство

Намаляване правомощията на президента и на главния прокурор, орязване на мандатите на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на ВСС. Това предвиждат основните идеи за промени в Конституцията на ППДБ, подкрепени и от “Правосъдие за всеки”. Намеренията на коалицията за изменение на основния закон бяха представени пред журналисти вчера, като от ПП подчертаха, че за вторник е насрочено първото заседание на парламентарната комисия за промени в Конституцията. На него са поканени десетина професори и бивши конституционни съдии. Миналата седмица от ГЕРБ обявиха, че ще има общ проект, но от ППДБ за пореден път решиха да избързат в битката за авторски права.

Юристи коментираха пред “Труд news”, че отново има само нахвърлени идеи, а не реални предложения за промени в основния закон на държавата. Казаха и че голяма част от намеренията изискват Велико народно събрание, както и че някои от предложенията са безсмислени, а други са политически.

Различно мнение изразиха от ППДБ и от “Правосъдие за всеки”.

“Убедени сме, че предложените от нас промени могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание и това да стане по бързата процедура със 180 гласа”, обяви министърът на правосъдието Атанас Славов. “Твърдата ни цел е до 31 юли да имаме внесен проект”, добави съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

От ППДБ предлагат Висшият съдебен съвет да се раздели на две съвета - съдийски и прокурорски. Съдийският ще е от 15 членове, сред които председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).

Предложението е 8 от останалите 13 членове на ВСС да се избират пряко от съдиите, а само петима да бъдат избирани от Народното събрание, като те не трябва да са магистрати. Членовете на съветите от професионалната квота ще продължат да работят и като магистрати с намалена натовареност.

Прокурорският съвет пък ще се състои от 10 членове, между които и главният прокурор. Тук ПП-ДБ предлагат мнозинството от шестима членове да се избира от парламента, двама да бъдат избирани пряко от прокурорите и един от следователите. И тук има изискването в парламентарната квота да няма действащи прокурори и следователи. Министърът на правосъдието ще председателства прокурорския съвет без право на глас.

Предвиждат се и промени в правомощията на главния прокурор. Основното в тях е да отпадне правото му да осъществява надзор за законност и методическо ръководство. А според Атанас Славов той ще е само “ръководител на върховната прокуратура”. Според идеите на ППДБ методическото ръководство на прокуратурите се възлага на Прокурорския съвет.

Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правосъдието, и от трима членове на прокурорския съвет.
От ППДБ ограничават и възможността обвинител №1 да сезира Конституционния съд (КС), наравно с ВКС и ВАС. Главният прокурор ще може да сезира КС само с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Председателите на върховните съдилища да бъдат назначавани от съдебния съвет, без указ на президента е друго предложение на коалицията.

Друга съществена промяна при избора на председатели на ВКС и ВАС е, че за постовете им могат да бъдат предложени и назначени само действащи в съответния съд съдии. За останалите председатели на съдилища и ръководителите на прокуратурите изрично се казва, че могат само веднъж да бъдат повторно избирани. Друго предложение е съдиите, прокурорите и следователите да добиват статут на несменяемост след тригодишен стаж, а не петгодишен, както е сега.

Какво предлагат от ППДБ в глава Съдебна власт

- Мандатите на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд да са пет години, вместо седем 

- Мандатът на ВСС да е четири, а не пет години 

- Процедурата по избор на председателите на върховните съдилища или главния прокурор да не завършва с указ от президента 

- Съветът на съдиите да се състои от осем души, избрани от съдиите, шестима - от Народното събрание, като те трябва да са представители на академичната и юридическата общност, няма да може да се избират действащи магистрати 

- Съветът на прокурорите да се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите 

- Главният прокурор да е само административен ръководител 

- Въвежда се индивидуална конституционна жалба

- Главният прокурор ще може да бъде предлаган от министъра на правосъдието, и от трима членове на прокурорския съвет 

- Всеки съд може да сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на закон

Предлагат 24 май да е националният празник на България

Държавният глава няма да назначава служебни правителства

Президентът да не назначава служебни правителства, предлагат от ППДБ. Идеята е правителството в оставка да остане да действа като служебно правителство.

Правосъдният министър Атанас Славов мотивира идеята с твърдението, че сегашният модел, при който президентът изцяло и по своя преценка назначава служебното правителство, влиза в колизия с основния закон, според който управлението е парламентарно. По думите му, практиката в повечето държави е правителството в оставка да става служебно до провеждането на новите избори, каквото е и предложението на ППДБ.

От ППДБ предлагат още кметовете да имат право на максимум два мандата, както и 24 май да стане национален празник на България, което вносителите подчертаха, че е идея на ГЕРБ.

За определянето на 24 май като национален празник, премиерът Николай Денков каза, че останалите празници остават официални, но идеята е българският национален празник да е в Конституцията, където са описани националните символи.

Позиция

ГЕРБ-СДС: Промените трябва да са одобрени от трите групи

В позиция до медиите ГЕРБ-СДС заявиха, че ще подкрепят проект за конституционни промени, който има одобрението и на трите парламентарни групи, участващи в преговорите - ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС.

“ПГ на ГЕРБ-СДС ясно е декларирала готовността си за участие в общ проект за промяна на Конституцията, заедно с ПП-ДБ и ДПС. Консултациите между политическите сили започнаха при формирането на 49-ото Народно събрание и логично ще завършат с общ проект за изменение на основния закон.

ПГ на ГЕРБ-СДС участва в общите законодателни инициативи и гарантира 69 гласа за необходимото мнозинство за приемането на промените в Конституцията, които са получили одобрението на трите парламентарни групи”, се казва в позицията.

Пламен Киров, професор по конституционно право в СУ, пред “Труд news”: Ще вкарат общественици, финансирани от Сорос и „Америка за България“

Това, което ППДБ представиха не са промени в Конституцията, а отново са идеи за промени. Част от тях са чисто политически, свързани промяна на националния празник, които ще предизвикат напрежение. Това напрежение ще повлияе върху професионалния и обществения дебат по измененията в конституцията. А що се отнася до идеите за ново трансформиране на ВСС и разделянето му на два съвета, промяна на мандата на отделните съвети и изключването на президента от финалната фаза на назначаване на тримата висши магистрати, тук става въпрос за изменения в темпоралния аспект на разделянето на властите. В същото време се премахва разминаването на мандата на Народното събрание и на ВСС, част от него излъчен от НС. Става въпрос за баланса между властите, както казва решение №3 на КС от 2003 година. По тези идеи би трябвало да се произнесе Конституционният съд доколко не се нарушава балансът на властите т. е. не се променя формата на държавно управление. Пък нека тогава да се дискутират и приемат. Променянето на Конституцията не е толкова просто, колкото си го представят момчетата.

Що се отнася до прокуратурата - те искат да назначават главния прокурор от парламента. Но това не е много коректно и затова предлагат да го назначава избраната от парламента квота на прокурорския съвет. Идеята от НС да не влизат магистрати, а общественици означава да влизат общественици поддържани и финансирани от Сорос и “Америка за България”.

Тогава да приемат закон за чуждестранните агенти и да бъдат излъчвани само национални агенти. Не могат да бъдат вкарвани в органи за управления, представители на НПО, които се финансират от други държави, или чуждестранни фондации. Нали говорим, че тази власт трябва да е политически неутрална. Коя държава ще си позволи подобно нещо?

Колкото до оставането на правителството в оставка като служебно, това е небивалица. Това правителство ще си е партийно правителство в оставка, което няма как да бъде служебно. То ще си изпълнява някаква програма, като няма да носи никаква отговорност през това време. Защото нищо не могат да направят на едно правителство, което е в оставка.

Румен Ненков, бивш конституционен съдия, пред “Труд news”: Промени в броя и мандата на членовете на ВСС не може да се прави от обикновено Народно събрание

- Намаляването на мандата на ВСС от пет години на четири, не може се направи с Обикновено народно събрание. Също така и мандатите на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен и административен съд да бъдат намалени на пет години, а не седем както е сега - също не може да стане без ВНС

- Процедурата по избор на председателите на върховните съдилища или главния прокурор да не завършва с указ от президента - това не знам дали могат да го направят, но е безумие, след като президентът няма думата, той има само едно отлагателно вето, което е ползвано един път, когато президентът Петър Стоянов отказа да подпише указа за Бойко Рашков за главен прокурор

- Промени в броя и мандата на членовете на ВСС не може да се въвеждат от обикновено Народно събрание. Това произтича от тълкуването, дадено от Конституционния съд по Решение №3 от 2003 г. Сега парламентът, без да се свиква Велико Народно събрание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се налага, защото съществуващото положение не отговаря на стандарта, установен за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии.

- Въвеждането на индивидуална конституционна жалба е един много сложен въпрос. Няма никаква готовност за това. Сега конституционните съдии гледат 20-30 дела годишно, тогава ще гледат 300-400. При това не е казано какъв ще бъде обхватът на тази конституционна жалба. В Германия от 5000 жалби се гледат сто. Това е една огромна цедка. А българинът както обича да пише и да се съди... Въвеждането на такава жалба не е безспорно.

Лично аз подкрепям идеята редовните правителства да стават служебни. След като царя дойде с идеята за разрушаване на двуполюсния модел, той така се разруши, че станахме неуправляема държава. Продължителните политически кризи доведоха до ситуация, при която държавата продължително време функционира без действащо Народно събрание, а управлението е поверено на служебно правителство, което не се намира под ефективен парламентарен контрол. Очевидно е, че и в тази насока промяната е наложителна, още повече, че още член първи на Конституцията обявява България за република с парламентарно управление.

- Предлага се 24 май да стане национален празник на България. За мен национален празник трябва да бъде Денят на съединението 6 септември - единственият акт на България, която сама го е направила, противно на цяла Европа, по политически причини само Англия е била с нас.

Екатерина Михайлова, професор по конституционно право, пред “Труд news”: Предлаганите промени са в правилна посока, по някои нюанси ще има дискусия

По принцип предлаганите промени са в правилна посока, някои нюанси подлежат на дискусия. Голяма част от предложените промени в Конституцията бяха предварително заявени, така че няма някаква голяма изненада. Разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия отдавна се смята за нещо добро, което трябва да бъде направено, за да има съдийско самоуправление.

Аз много отдавна съм привърженик на намаляването на мандатите на ВСС, на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС. Това сме го говорели и в предишни парламенти още когато аз бях депутат. Там възниква въпросът какво народно събрание може да направи това - Велико или Обикновено. Но по принцип са дълги мандатите и според мен е правилно да се намалят.

За въвеждането на индивидуална конституционна жалба също мисля, че няма да има съпротива. Въпросът е, че не е ясно как ще става, трябва да се види проектът. Може би ще се следва логиката на предишни промени в тази насока, когато право на такава жалба се въведе за омбудсмана и след това за Висшия адвокатски съвет. Но кой ще сезира и как ще става... Няма технология за това.

За това редовните правителства да стават служебни - там има и политически въпрос, оставям юридическия. Някои хора преди време ме питаха - ами какво правим, ако това ще е правителството на Жан Виденов? Но все още не съм видяла текста.

Може би най-коментираното е 24 май да стане национален празник на България. Хубаво е, че темата да се смени датата на националния празник се повдига. Въпросът е трябва ли това да се решава на конституционно ниво? Може би идеята е тази дата да не бъде променяна със закон. Въпрос е на политическа целесъобразност.