В изпепеляващата сърцевина на Слънцето съществува тунел, пространство с нормална температура, където живеят малцината слънчеви хора
Вселенската правда често не съвпада с човешката истина, според която разум и съзнание имат само хората и като че ли някои от животните
Доживях след двадесет и седем години да видя разсъждения по тема, за която съм разказала на любознателното човечество през далечната 1998 година в първата ми книга "Буквар на душата или как да чуем Гласа на Вселената". Дадох ви вселенско знание, а не идеи, фантазии, визионерство.
Човечеството, което общува с Разума във Вселената, ме чу и ускори развитието на своите държави. В България всичко, което разказах, беше подминато с оглушително мълчание, въпреки че книгата се изчерпа бързо. Става дума за Разума и Съзнанието извън човешкия мащаб, спрямо който сме свикнали да мерим всичко във Вселената.
На 6 април 2025 г. в „Труд онлайн/Наука“ се появи интересен материал на тема „Слънцето има съзнание и се намесва в живота на Земята - теорията, която променя това, което знаем за света“.
Както винаги, аргументите са „за“ и „против“, но в началото на 21 век учени, писатели и визионери започват да клонят към допускането, че Слънцето има съзнание, поради което може да общува с разум както в Слънчевата система, така и с разум в други звездни системи и галактики. Теорията е подкрепена и от Рупърт Шелдрейк, биолог и писател, през 2021 година.
Знанието е на траките, гърците го припознават
Всички физически обекти във Вселената - планети, звезди, галактики, имат разум, защото съзнанието присъства във всичко, което съществува - това е идея, която според материала води началото си от Древна Гърция. Приемам, че грешката не е съзнателна, сякаш всичко преди класическата Елада е интелектуален и еволюционен примитивизъм. Времето върви ръка за ръка със Забравата. Древните гърци са наследили от траките тяхното знание, съществувало близо 10 000 хиляди години преди появата на класическата Елада, за Всеобхватния живот в безкрая на Утробата вселенска. Знанието, че планетите, Дневният и Нощният Светлик и множеството като тях са живи същества, които общуват помежду си и с малцина сред хората. Тогава и сега. Малкото останало от траките на повърхността на земята е унищожено, огромната част от знанието им е под земята, все още неоткрито.
Толкоз за корена на това знание, което впоследствие е понижено до философска идея, отречена от материалистичното възприятие за живота.
Вселенските понятия
Вселенската правда често не съвпада с човешката истина, според която разум и съзнание имат само хората и като че ли някои от животните. Което е напълно погрешно съждение, веднъж, заради забравени и липсващи в настоящето знания. Втори път - заради егоцентризма на земляните, възприемащи се за единица мярка, спрямо която се класифицира всичко живо и неживо. Неживо според човешките възприятия, но всичко е Живот, дарен със съзнание и разум според вселенските канони. Всеки живот има своя разум. Всяко живо същество, всяка високо организирана материя има разум.
Разумът във Вселената е няколко разновидности.
СТАТИЧЕН - това са планетите, звездите, неподвижните тела.
ДИНАМИЧЕН – роботите и биороботите, каквито човечеството все още не е създало.
ДЕЙСТВАЩ - съзидателен, към който се числят всички разумни същества независимо от нивото на своето развитие и опаковката - тяло на техния разум.
Земните хора, нищо че засега са в началото на пътя на своята вселенска еволюция и по-често рушат, докато съзидават, също са действащ разум. Ако човечеството мутира в развитието си и тръгне по път, вреден за него и за Вселената, самоунищожението му може и да не бъде спряно.
Планетата Земя е разумно същество. Нейният разум е статичен, но това в никакъв случай не означава безпомощен. Майката Земя безкомпромисно наказва човеците за неразумните им действия според нейните представи за опасно и безопасно. Когато се научим да разбираме нейния език, ще бъдем неприятно изненадани колко голяма част от природните бедствия - унищожителна водна стихия, пожарища, цунами, земетресения, вулкани, зарази, убиващи милиони човешки същества, са предизвикани от действията на човека. Давам пример за разсъжденията на стационарния разум, който обитаваме. Всички ядрени опити на човечеството в земните недра и в океанските дълбини натоварват незабележимо планетата за разлика от дори малки по площ територии, но гъсто населени с хора, които се мразят. Енергията на омразата трови Земята, причинява и болка и тя наказва чрез унищожителни земетресения.
Разумът не се самозаражда
Вселената е Разумът и всяко същество, обитаващо нейната утроба, е негов носител. Разумът и неговото качествено проявление - Умът, са неразривно свързани в едно цяло.
Планетата е първичното творение на Създателя. Разумът, създаден, за да бъде тя негов дом, за който да се грижи, опазва и облагородява, е следствието, вторичното творение, пример за което е човечеството в настоящия му вид.
Земляните знаят много, но твърде малко и за родния си дом - Земята, и за Вселената.
Това, което ще споделя, земната наука ще открие след десетилетия и даже столетия.
- Планетата Земя е на възраст 72 милиарда години, последното човечество е една от многото форми на разум, която я е обитавало в зависимост от промяната на природните условия.
- Последното заселване на Земята е преди 80 000 години.
- Течното ядро на Земята не е кръгло, което ще стане ясно при откриването на неизвестни все още природни закони.
- Слънцето дарява топлина и живот, но Слънцето е и адът, който изгаря душите, осъдени на унищожение. Слънчевите протуберанси са последното мигновение на изпепеляваните души.
- В изпепеляващата сърцевина на Слънцето съществува тунел, пространство с нормална температура, където живеят малцината слънчеви хора. Понякога те са пратеници сред земляните, носители на ново знание и духовност.
- земляните са в постоянно общение и обмен с инопланетни цивилизации.
- Скоростта на светлината не отмерва най-бързото движение във вселената. Мисълта и телепортацията са мигновени. Който умее, може да води разговор без забавяне и на триста милиарда светлинни години от Земята. Да не кажа повече, че няма да повярвате.
- Скоростта на светлината не е константа, а може в определени пространствено-времеви условия да се забавя до скоростта на излитащ самолет.
- Всички планети, включително и неоткритите от Слънчевата система са населени, но с по-високо развит разум от земляните и не желаят да общуват с тях.
- За човечеството абсолютната нула е 273 градуса. В далечните вселенски простори температурата на абсолютната нула е повече от два пъти по-ниска, достатъчна да създаде студова преграда пред унищожителните зарази, които летят свободно из космоса и които, заради местоположението на Слънчевата система и Млечния път, не могат да ги достигнат.
- 10 милиарда и 100 милиона е критичната маса от хора, която може да понесе планетата Земя. Когато се прескочи границата, Земята, този стационарен разум, ще се погрижи чрез природни катаклизми и епидемии да облекчи товара върху себе си.