Нова криза, нова среща на върха на МВФ, но за разлика от 2008 г. делегатите са разединени

Анализът е на Хедър Стюарт за The Guardian.

Когато световните финансови министри и управителите на централните банки се съберат в Международния валутен фонд във Вашингтон тази седмица, това може да върне спомените за друга среща, проведена също на фона на глобална икономическа криза през есента на 2008 г.

През онези години, когато вторичните трусове от колапса на Lehman Brothers разкъсаха финансовите пазари, централните банки координираха драстични спешни намаления на лихвените проценти, а британският канцлер Алистър Дарлинг призова своите колеги от Г-7 да подражават на подхода на Обединеното кралство и да подкрепят засегнатите банки.

Грешките в политиката, включително хлабавото финансово регулиране, бяха отчасти виновни през 2008 г. – но тъй като тази седмица се свикват пролетните срещи на МВФ и Световната банка, хаосът, пред който са изправени ключови лица, вземащи решения в глобалната икономика, е изцяло произведен от Белия дом.

Произволните „реципрочни“ мита на Доналд Тръмп бяха спрени за 90 дни, като много правителства се надяват те никога да не бъдат възстановени. Но всеобщата тарифа от 10%, която остава в сила – заедно със зашеметяващите мита за големия геополитически съперник на САЩ, Китай – все още представлява исторически шок за глобалната търговска система.

МВФ, както почти всеки друг надежден икономически прогнозист, вероятно ще използва последната си световна икономическа перспектива във вторник, за да предупреди за удара върху растежа. Управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева вече предположи, че политиката представлява „значителен риск за глобалната перспектива“.

Предвид естеството на кризата обаче единен фронт, подобен на събрания през 2008 г., ще бъде невъзможен.

Вместо това различните икономики от Г-7 се опитват да управляват администрацията на Тръмп по свой начин. Правителството на Обединеното кралство отказа открито да критикува Белия дом и се вкопчи в остатъците от „специалните отношения“. То преговаря яростно с надеждата, че митата ще бъдат премахнати.

ЕС, изправен пред тарифа от 20%, ако пълните мита бъдат въведени отново, планира да отмъсти. Марк Карни, бившият управител на Bank of England, който сега е премиер на Канада, реши да предприеме агресивен подход с „вдигнати лакти“, както той го нарича, предупреждавайки избирателите в предстоящите избори, че отношенията между двете нации са безвъзвратно увредени.

Този какофоничен отговор е част от хаоса, който Тръмп изглежда искаше да отприщи, когато размаха таблицата си с тарифите в розовата градина на Белия дом по-рано този месец.

Трудно е да си представим нещо друго освен най-безвредното изявление, съгласувано от финансовите министри на Г-7, група, която ще включва министъра на финансите на Тръмп, бившия мениджър на хедж фондове Скот Бесент. Като намек за вероятния подход на Бесент към неговите колеги, можем да използваме среща му с испанския министър на икономиката Карлос Куерпо, по време на която той атакува Мадрид, че не е похарчил достатъчно за отбрана.

И докато централните банкери обмислят перспективите за колебливите пазари на облигации и потенциалните рискове за финансовата стабилност, междувременно независимостта на председателя на Федералния резерв Джей Пауъл, отдавна обект на критиките на Тръмп, изглежда не е толкова сигурна. Като се има предвид важността на ролята на долара, Фед преди това беше в основата на усилията за защита на глобалната финансова система. Не е ясно до каква степен те биха били готови да играят същата роля в бъдеща криза.

Гордън Браун, който беше в центъра на глобалния отговор на катастрофата от 2008 г., призова за „коалиция на желаещите“ за задълбочаване на търговските връзки между страните извън САЩ и за защита на най-бедните страни в света от въздействието на политиката.

В миналото Г-7 понякога е била мястото за подобни колективни действия. Но срещата тази седмица се провежда на по-малко от миля от Белия дом, където търговската политика на Тръмп продължава да се развива.

Многостранните институции, като МВФ и неговата фокусирана върху развитието сестра Световната банка, вероятно ще бъдат и мишена на решимостта на администрацията на Тръмп да разруши настоящия световен ред и да намали финансирането за всяка институция, която не успее да постави „Америка на първо място“.

Остава да видим дали някой от глобалните политици, събрали се във Вашингтон, желае да изложи алтернативна визия на тази на Тръмп – но дори и да не го направят, сблъсъкът между САЩ и останалия свят ще бъде ясен. А както през 2008 г., поличбите за световната икономика изглеждат мрачни.