Скандалът „Бачев“ и националните елити

Хората трябва да бъдат подхвърляни на публично обругание само в краен случай

Но като цяло случката е тъпа, а още по-тъпа е цялата тая злорада шумотевица около нея

Преди няколко дни политико-духовният елит на Родината беше леко разлюлян от скандал. Няколко души бяха арестувани – д-р Станимир Хасърджиев (НПО деец на тема „права и интереси на пациентите“, чест гост по либералните телевизии); режисьорът и актьор Росен Белов и някой си Симеон Дряновски, забележителен с това, че бил в Чуждестранния легион. Преди години познавах един, дето искаше да се запише там, за да не го вкарат в затвора в Германия. Тези тримата завлекли някакъв 20-годишен младеж в бърлогата на НПО-доктора, щедро го напоили с наркотици и след като по този начин го докарали в безпомощно състояние, се гаврили сексуално с него няколко часа. Забележителното в цялата тая работа е това, че никой нямаше да є обърне внимание (какво толкова - човещинка!), зорките медии щяха да я подминат без интерес, ако не се беше установила връзка между единия от героите - актьора-режисьор - и министъра на културата (в правителството дето уж е на Борисов, ама всъщност е на Пеевски, знаете). А връзката била тая, че актьорът-режисьор бил учител в някаква детска театрална школа, която се оказала собственост на актьора-министър и за помещението, в което се тя помещавала, последният плащал 100 лева наем на забравих вече коя община, ама той дори и това не знаел.

Бачев направи неубедителен опит да се разграничи от актьора-режисьор, но му изкараха задушевни снимки на тях двамата. Когато скандалът набра сила, ПП “Възраждане” поиска оставката на министъра. Поиска я ей така, колкото да влезе в лъча на прожектора. Искането на оставка, респективно вот на недоверие, е класически PR прийом, когато искаш да ти обръщат внимание и името ти да се споменава все едно по какъв повод. Виж, че Бачев трябваше сам да се сети да си подаде оставката - това е друго и извън всякакво съмнение, но пък оставка се подава, за да си запазиш честта - колкото повече чест имаш, толкова по-бързо подаваш оставка и обратно.

Но като цяло случката е тъпа, а още по-тъпа е цялата тая злорада шумотевица около нея. Ето ви един интересен въпрос: как трябва да бъдат наказвани престъпленията - публично или скрито, за всеобщо назидание или за назидание само на виновника? Казват, че когато оня “вечен кмет” на Галиче Ценко Чоков, връзвал крадците на стълба и ги пускал в шахтата за по няколко дни, е можело да си оставиш портфейла на улицата и никой нямало да посмее да го пипне. Едно време и за Кадафи разправяха такива неща, само той режел ръце, нещо като хан Крум. После самия Чоков го вкараха в затвора и наскоро го били пуснали, ама още му разследвали имотите.

Демек има полза от публичните наказания. Очевидно определена част от човечеството, порода хора, определено различни от нас, които пишем и четем за тези неща, не разбират от нищо друго. Очевидно всеки народ и всяка общност - етническа, религиозна, социална - си изисква определен подход, за да стои в коловозите на законността и уважението към останалите членове на своята, пък и на по-голямата общност. Но има ли статистика за това как се влияе общата престъпност от суровостта и публичността на наказанията?

И друго: ако сравнително лесно можем да приемем, че има полза от публичната разправа с престъпниците, то има ли полза от шумотевицата, преди да е доказано, че са престъпници, преди да е станало ясно какви точно престъпници са и преди евентуално да бъдат осъдени?

Моето лично, частно и никого неангажиращо мнение е, че хората трябва да бъдат подхвърляни на публично обругание само в краен случай. Едно, защото може и никога да не се узнае каква точно е вината им, друго, че може да се разкаят и поправят, и трето, че човекът, дори да извърши лоши неща, не значи, че непременно е лош - за едно може да е сгрешил, но за друго да е постъпил правилно и да е принесъл голяма полза. А ако го линчуваш публично, заличаваш представата за всяко добро у него и превръщаш образа му в стопроцентов злодей без капчица добро в душата си. И в крайна сметка го унищожаваш, нерядко човек се превръща в това, което е за общественото мнение, в това, в което се е превърнал в очите на другите.

Да не говорим, че когато хулиш някого, когато го клеймиш и бичуваш, когато го заклеймяваш гневно и с омраза, то повреждаш преди всичко на собствената си душа. И в този смисъл публичното обругание не е добро за никого, не изкоренява злото, а напротив - умножава го. Жадните за сензации медии обаче са на друго мнение, те са съвършени трупогризци по терминологията на Станислав Лем.

Но пък не можем, ставайки свидетели на такива събития като скандала, за който си говорим, да не се запитаме и още нещо: кои са елитите на нашата нация, кои са елитите на нашето общество? Защото щом лудориите на министрите са толкова интересни за общественото мнение, а самите министри са парекселанс представители на националния елит, то, аджеба, кой е тоя елит, що за елит е той?

Що е това елит и кой е елитът на България? И един ли е или са няколко?

Елитите на България, пък и не само нейните, биват:

- Интелектуален - тези, които са най-напред в познанието и световната цивилизация;

- Духовен - тези, които са най-напред в морала и, ако щете, мистиката. Тук са и дейците на културата и изкуството, защото изкуството работи със символи, а символите са моста между материалния и духовния свят;

- Икономически - плутокрацията;

- Политически - упражняващите властта формално.

Последните два често са в колаборация и дори в симбиоза, което се нарича “олигархия” или “мафия”.

Даден министър, ако не може да е и двете, трябва да е поне едно от тях:

- Топ експерт в областта;

- Тежък, отговорен политик.

Кое е Бачев? Министър Бачев от кой елит е? От политическия като партиец? От духовния като артист? И какво точно разбираме ние в момента под “духовен” елит? Какво за нас е “духовно”? Със сигурност обаче не са яловите постмодернистични и безпътни напъни на мейнстрийма.

Проблемът на министъра не е дали е гей или не и с кого се щипе, а това, че е нелеп на поста си, сякаш турен от немай къде, за да запълни договорената квота. Разпределянето на квоти между партийните централи и попълването по този начин на най-висшите етажи на изпълнителната власт е невъобразимо порочно. Заради него ключови постове заемат безлични мижитурки без власт, без компетентност и без свобода на инициатива и решения. При старите партии не е болезнено, защото те с времето са отгледали кадри и разполагат с политици-личности. Обаче при такива абсурди като ИТН е катастрофално. И при други от този порядък.

Някой беше казал, че когато елитите и масите са отдалечат достатъчно едни от други, то на хоризонта се задава гражданска война. И може би има нещо вярно - ситуацията е дотолкова изнервена, че вече за агитация, пропаганда и каузи се използват питиетата ни, които по принцип са създадени да разливат благост и разбирателство между хората. В Щатите вече продават бърбън “Сълзите на левицата” и водка “Сълзите на фашиста”, като приходите от тях се използват включително и за кампании. Какви елити, какви пет евро!

Коя обществена група ще се възприеме като елит на дадена нация много зависи от идеала, доктрината и целта на самата нация. А и от нравствено-културното є състояние. Елитът на едни са учените, на други - военните, на трети - бандитите и т. н. Но е хубаво понякога някои от елитите да съвпадат - например интелектуалният с икономическият или духовният с политическият, или пък всички заедно, но това вече е утопия.

А в конкретния случай не става дума за кой да е сектор, а за културата. Отдавна говоря, че не икономиката е стратегическият политически сектор, тя е тактическият. Стратегическите сектори са образованието и културата.

Каква е целта на културата - забавление, наслада, познание, индоктринация? Или от всичко по малко? Каква е ролята, каква е позицията на държавата? Трябва ли да подкрепя лигавите трубадури на либералния мейнстрийм, само защото е така в “Европата”? 

Ето това е проблемът, а не колко лева наем плащал тоя или оня за детска театрална школа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.