Не говорим за Лукойл, а за Нефтохим Бургас

Говорим за българска компания, изградена от българи, поддържана и развивана от българи

Последната седмица съм зает с множество събития, срещи и пътувания и едва успявам да следя новините, камо ли да ги коментирам. Днес най-сетне мога да споделя някои мисли по темата на деня. На първо място ми прави впечатление как масово се коментира какво се случва с “руската компания Лукойл” - все едно говорим за нещо огромно, далечно и лошо.

От гледна точка на България, реалността е напълно различна. В нашия случай иде реч преди всичко за съдбата на Нефтохим Бургас, която е едновременно:

- най-голямата компания (по приходи) и най-голямото индустриално предприятие в България

- най-големият платец на данъци (по цялата верига на стойност) и огромен работодател 

- най-голямата рафинерия на Балканите, която осигурява не само нашия пазар с всякакви горива, но и съседни страни.

Говорим за българска компания, изградена от българи, поддържана и развивана от българи, захранваща с енергия живота на абсолютно всеки българин на ежедневна база. Изобщо не коментирам останалите компании на Лукойл (търговци и бензиностанции) в България, защото тяхната работа е много по-лесно заменима, отколкото тази на рафинерията.

Последствията от потенциалното спиране на работата на Нефтохим Бургас - особено на фона на “авариите” в подобни рафинерии в съседни страни - варират от изключително неблагоприятни до катастрофа за икономиката на България и живота ни. Не говорим за това дали горивата рязко ще се оскъпят, а за това колко голям ще бъде дефицитът и кои икономически субекти ще пострадат най-тежко, тоест колко силна и дълга ще бъде парализата.

С две думи, няма друга производствена компания в България, от която икономиката и животът ни да зависят в толкова голяма степен. Ако например утре АЕЦ Козлодуй спре напълно, токът рязко ще се оскъпи, но ще го има. Ако Аурубис България (другият индустриален гигант в страната) спре, изобщо няма да разберем, защото той работи основно за износ...

На второ място не мога да пропусна изключително силното влияние, което САЩ притежава. С една заповед американското правителство може да унищожи която си пожелае компания по света и да вкара в тежка криза всяка страна. Контролът на Вашингтон върху финансовия свят - а оттам и върху реалната икономика - е забележителен. В сравнение със САЩ, санкциониращата сила на Европейския съюз (станаха ли вече 20 пакета?) изглежда смехотворна. Помислете за това като гледате какво се случва с цената на златото и какво прави Китай през последните години.

Смятам, че продажбата на международните активи на Лукойл на Gunvor е просто посредничество. Гигантските търговци на суровини и енергия - Gunvor е една от по-малко известните в този бранш, който е доминиран от Trafigura, Vitol, Glencore, Mercuria - винаги са най-големите печеливши от санкциите срещу конкретни страни или компании. Те отлично се възползват и винаги намират решение - срещу съответните огромни суми. В случая очаквам Gunvor да осигури достатъчно време и пространство, за да могат отделните активи на Лукойл да бъдат продадени на адекватни цени на крайни купувачи, а в това време да могат да функционират безпроблемно.

Големият въпрос за нас е: Кой ще получи накрая активите на Лукойл в България и особено Нефтохим Бургас? Вариантите са много.

Най-лошият за мен е държавата да реши да притежава и оперира рафинерията или тя да попадне в ръцете на “български бизнесмени” с добри политически връзки, които да се упражняват с нея.

Най-добрият е да се намери международна компания, която да оцени стратегическата роля и пазарния потенциал на Нефтохим Бургас и да развива рафинерията.

Ще видим какво ще стане. Засега най-важно за всички ни е съоръженията да продължат да работят...