Член-кореспондент Евелина Славчева, председател на БАН, пред „Труд news“: Подкрепяме инициативата 1400 години България

Водородът е енергията на бъдещето, но не трябва да се отказваме и от другите източници

Фотосоларните панели променят състава на почвата и фауната

Проектобюджетът за следващата година разбуни духовете и в БАН. Учените бяха недоволни от недостатъчното финансиране за поредна година. Каква е ползата от научните им разработки и търси ли бизнесът контакти със специалистите, разговаряме с първата жена председател на академията - чл. кор. Евелина Славчева.

- Г-жо Славчева, историци, археолози и изследователи твърдят, че през 2032 г. трябва да честваме 1400 г. от създаването на българската държава. Колко древна е България, какво казват учените от БАН?

- БАН е подкрепил със свои учени и изследвания мнението, че българската държава е основана по-рано от 681 г. Имената, които са подписали апела, са сериозни историци. Досега не ми е известно в академията да има противно становище, изразено писмено, така че не сме имали съмнения и вътрешни спорове, когато взимахме това решение. Инициативата за честването е на трите национални медии - БТА, БНТ и БНР, но БАН я подкрепи още в предишния мандат в лицето на акад. Ревалски и сега препотвърдихме това. Между историците има спорове относно това, дали България е по-стара, отколкото се смяташе. Няма да навлизам в дебрите на историческите спорове, но смятам, че една такава инициатива трябва да надмогне фактологичните спорове и да бъде използвана като една общонационална кауза, която да повдигне смачкания дух на българите. Това е моята лична мотивация за участие. Разбира се, ние в БАН сме привърженици на приемствеността и в този смисъл академията препотвърди участието си в инициативата.

- Да ви попитам като специалист по темата дали водородът е горивото на бъдещето и дали той ще замени бензина и другите енергийни източници?

- Въпросът ви е труден, защото се смята, че в дългосрочна перспектива това със сигурност ще стане, но аз смятам, че тези източници дълго време ще съществуват паралелно. Вижда се, че темповете, с които водородът навлиза в транспорта и в индустрията са доста по-бавни не само в България, но и в Европа, от това, което е записано в стратегическите документи. Така че, аз съм напълно привърженик на всички прекрасни свойства, които водородът като енергиен носител има, но реалистично смятам, че не трябва да залагаме, че през 2030-та или 2050-та година всичко ще се задвижва с водород и електричество. Трябва да сме по-разумни, да не задраскваме единият тип енергия и с цената на всичко да се стремим да наложим по-скъпата, засега, технология, а двете да се развиват паралелно. Едната трябва да подкрепя, докато другата не докаже, че при масово внедряване може да бъде и икономически оправдана.

- Коя от двете технологии е по-екологична?

- Със сигурност водородната, защото при положение, че се произвежда от електричество чрез електролиза на вода и това електричество се получава от възобновяеми източници, то цената на добива на водород се определя от инвестициите за внедряване на тези съоръжения. Освен това, когато става превръщането на водорода в електричество, коефициентът на полезно действие, не е 100%, а средно между 40 и 60%, но имайки предвид, че е получен с безплатна енергия, това е един голям плюс. Особено важно е, че при това няма вредни емисии, те са нулеви. България работи много активно с научните организации и със съвместното европейско предприятие „Чист водород“. Това е една голяма европейска организация, която се състои от две части. В едната влизат бизнес организации, които са заинтересовани от въвеждането на тези технологии, има инвестиции и от Европейската комисия. Втората част е насочена изцяло към научни изследвания, тя се казва „Водород рисърч“. БАН е член на научно-изследователската част на това голямо сдружение. България като наука участва в международни проекти, финансирани по линия на ЕК от 1990 г.

- Имаме даже водородна лаборатория.

- Да, тя е изградена в центровете по компетентност, където финансирането е 85% от европейските структурни фондове. И се оказа, че ние имаме много по-голямо основание за самочувствие, отколкото досега сме демонстрирали, защото в региона - Гърция, Македония, Сърбия, Хърватска, дори в Унгария, нашата водородна зарядна станция, която е мобилна, е първа такава по рода си и се захранва с водород, произвеждан на място. В това отношение амбицията на академията и екипа на този център е да се инициира един голям европейски проект, който да покаже ползата от водорода, като се изградят водородни зарядни станции от границата с Турция до Германия, като те да бъдат за зареждане на тежкотоварни автомобили. Това изисква много голяма инвестиция и участие на частни компании и европейско финансиране. Но ние работим по въпроса и искаме България да стане инициатор на нещо съществено, голямо и да докаже, че има капацитет да го направи.

- Като заговорихме за екология - вие за или против сте соларните станции, които растат като гъби у нас?

- Аз съм за това да се избират много внимателно местата, където те се разполагат и когато площта е огромна, дори тя да е недостъпна, да не е земеделска земя, това може да доведе до промени във флората и фауната. Знаете, че България е богата с това, че на нейната територия има най-разнообразни видове - както растителни, така и животински и то в микроживотинския свят. И това е много важно да се запази, а когато едно огромно пространство е покрито с фотосоларни панели, това променя и състава на почвата и фауната, която е там. Затова трябва да бъдем много внимателни, предпазливи и наистина да държим сметка не само за ползите, но и за потенциалните опасности за природата ни.

- БАН се занимава и с прогнозиране на бедствия. Доколко успешно могат да бъдат предвидени наводнения и земетресения, например?

- Да има институти, които са свързани с това. Ние изпълняваме и национално възложени дейности за мониторинг на морето и крайбрежната ивица. Тази част от работата ни е много отговорна и тя ни е възложена по закон. Но земетресенията, например, не могат все още да бъдат на 100% предсказани, но изследванията, които учените правят, насочват вниманието към зони, където това може да се случи и дават препоръки по отношение на това къде и какво може да се строи. А ако става дума за катастрофалното наводнение на „Елените“, то това беше широко дискутирано заедно с колеги от СУ. Направени са такива изчисления и е доказано, че този район изобщо не е подходящ за строителство. Но строителни разрешителни са издадени и доколкото аз успях да проследя, не е ясно кой, кога, как и защо ги е издал.

- Имате ли съвместни проекти с българския бизнес, който да поръчва на БАН разработки и да подпомага изследванията ви?

- Отделните институти на БАН сключват договори с бизнеса по конкретни тематики. Например, институтът, в който аз дълги години работих и все още съм част от него, има доста сериозни контакти и договори с фирмите от батерийната индустрия в страната, с предприятия, които имат интерес в разработването на високо-температурни горивни клетки, с фирми, включително и в чужбина, пак в този бранш. Всеки наш институт е много специфичен. Например Институтът по микробиология работи много с фирми, които произвеждат различни средства за борба с вредителите в земеделието. Има доста контакти и общи проекти, включително и регистрирани съвместни патенти. Но, като цяло, бих казала че бизнесът е много предпазлив да инвестира в научни разработки, защото е известно, че това са рискови инвестиции. Не винаги има гаранция за успешен резултат, който да бъде внедрен бързо и да получи печалба. Трябва да бъде насърчаван бизнесът в това отношение, защото в страни като Германия и Франция има специални бизнес организации, които правят своите вноски и те определят тематиките, по които да работи науката, разбира се на конкурентен принцип. А това нещо в България все още не е развито.

- Доколко държавните институции са заинтересовани от работата ви и ви помагат?

- Труден въпрос, защото държавните институции все казват - вие трябва да сте по-активни, обществото да научава за вас, да привличате бизнеса. Но това е двустранен процес. Хубаво е, че в Министерството на иновациите и растежа инициираха една програма, която е за малки и средни предприятия, които кандидатстват за ваучери на определена стойност, като това е на базата на малък проект какво им е нужно. И тези ваучери са предназначени за използване в центровете за върхови постижения и лабораториите на научните организации. Тоест - те могат да ги използват само за научни изследвания или за анализи на неща, от които имат нужда. И това е една много добра инициатива, защото идвайки в лабораториите целево с определен проблем, те ще се запознаят много добре и с други възможности на съответния научен център. Това вече е една конкретна стъпка, свързана и с финансиране. По този начин се надявам да станат по-смели и по-често да ни търсят. Това за нас пък е една отговорност и начин да покажем, че можем да изпълним исканията им и да помогнем практически за решаване на даден проблем. В момента има и една друга програма, която е за по-сериозно финансиране на фирми и участието на научни екипи като по-малкия партньор, който подпомага изпълнението на проекта.

- Вие бяхте недоволни от проектобюджета, подценявана ли е БАН от години?

- Ако гледаме бюджетите - да, подценявана е. Обаче, ако направим един преглед на това как и кога се обръщат към БАН от държавните институции, то не - не е подценявана, нейните възможности се знаят, възлагат ни се задачи, включително и по конкретни спешни теми и проблеми. Имаме си и национално възложени задачи по мониторинг на различни неща. Аз мисля, че те имат съзнание за капацитета и възможностите на академията, но когато се стигне до бюджет... Ние не сме много хора, не сме шумни, рядко протестираме и като че ли е по-лесно да останем назад в класацията на нуждаещите се. След като проведохме като ръководство разговори на всички възможни нива и Общото събрание на БАН излезе с декларация, в коригираната версия на бюджета ние получаваме онези средства, които не ни достигаха да повишим заплатите и на по-високите академични длъжности с 10%, а не само на асистентите. Ако тези цифри бъдат приети в зала и станат финални, ще ни дадат възможността да балансираме и да смекчим напрежението, което беше започнало да се поражда. Ние имаме проблеми със специалистите с висше образование и администрацията, защото за да функционира академията основна задача са научните изследвания и имаме нужда от голям брой специалисти, които поддържат техниката, с която учените работят. Администрацията също има сериозна работа, защото обслужването на проектите изисква юридическа компетенция, счетоводна, спазваме Закона за обществените поръчки, а той е доста специфичен.

- Скромните заплати отблъскват ли младите специалисти от БАН?

- Това е най-големият проблем - привличането и задържането на млади хора в академията. Науката е привлекателна като дейност, но и най-любопитните млади хора, които са мотивирани да се занимават с това, ако в рамките на 4-те години, в които са назначени като асистенти или в рамките на докторантурата си не виждат ясна перспектива за професионално развитие, съпроводено със съответно финансово изражение, те търсят друга реализация. Затова е важна не само грижата за младите, но те трябва да видят как след 20 години упорит труд и преминаване през всички стъпала на академичната кариера, докъде ще стигнат не само като репутация, познания и удовлетворение, но и като финансово изражение.

- Институтът по механика разработва дрон, за какви цели ще служи той?

- Функцията на дроновете да пренасят товари в отдалечени места би могла да се превърне в една социална услуга. Колегите от Института по механика работят върху няколко неща. Първо - материалите от които се изработват дроновете трябва да бъдат все по-комплексни като функционалност, да бъдат олекотени, устойчиви на атмосферни и механични въздействия. И второ - софтуерното управление контролът на полетите. Целта е да се увеличи товароподемността, което е свързано със задвижването. Идеята, която те имат в последния проект е задвижването да става чрез горивна клетка с водород. Това изисква комплекси знания. И тука е едно от най важните предимства на БАН - изключителното разнообразие на тематики и области от науката, които обхващаме и при едни такива проекти много бързо се сформират колективи от хора, които се допълват в своите знания и това е гаранция за успех.

Нашият гост

Член-кореспондент Евелина Славчева е първата жена председател на БАН. Тя е завършила Висшия химико-технологичен институт. Основател и ръководител е на секция “Водородни системи с полимерен електролит” в Института по електрохимия и енергийни системи, осем години е и негов директор. От 2016 г. два мандата е председател на Общото събрание на БАН, а точнто преди една година - през декември 2024 г. бе избрана и за председател на академията.