Въпреки обещанията, управляващите вбесяват народа с бездействие
Управляващата партия „Грузинска мечта“ начело с олигарха Бидзина Иванишвили се озова в крайно трудно положение – в Тбилиси не стихват директно насочени срещу нея митинги с искания за предсрочни парламентарни избори по чисто пропорционална система.
„Мечтателите“ сами насочиха огъня срещу себе си. През лятото, докато продължаваха митингите заради постъпката на руския депутат Сергей Гаврилов, седнал в „погрешното“ кресло на шефа на парламента, Иванишвили обеща следващите законодатели да бъдат избрани по пропорционалната система, и то с нулева (!) бариера. Но щом се стигна до гласуване за промени в конституцията, то бе провалено – някои депутати на „Мечтата“ се отрекоха от партията и нещата загрубяха.
Всичко това напомня прелюдията към „революцията на розите“ от ноември 2003-а. Тогава обаче за символ служеха главно цветя, а днес – катинари, с които опозицията заплашва „да заключи“ опонентите си.
Защо „Грузинска мечта“ се прости с някогашния си рейтинг и доверие? Първо, този политически субект бе поначало коалиционен, формиран от често пъти полярни сили, пълни с амбиция да доминират, но с обща задача за момента – да изтласкат Саакашвили и съратниците му от политическото поле. Не успяха напълно. Съвсем очаквано коалицията се разпадна.
Второ, което май е най-важният фактор: не бяха изпълнени много от социално-икономическите обещания пред избирателите.
Независимо от външната самоувереност и спокойствието на властите положението е незавидно за тях и най-важното – трагично за обикновените хора. „Когато атовете се ритат, магаретата теглят“. И „теглят“ вече 30 години. През това време Грузия, без да си създава кумири (включително външни), напълно можеше да стане нормална „средноевропейска“ държава – но не би. Месията всеки път е погрешен, всички „царе“ всъщност са голи, а страната се управлява „в ръчен режим“.
*От БТА, със съкращения.