В Плевен търсят хазната на Осман паша

Пашата пред руския император Александър II. Художник - Николай Дмитриев-Оренбургски

Заровена била при обсадата в Руско-турската освободителна война

Към войнишките пари пашата добавил и личното си имане: няколко везнета с жълтици, един медник с бели пари и още един с цванчове

Легендата за хазната на Осман паша е жива. В Плевен вярват, че лежи под града от обсадата през Руско-турската освободителна война. Няколко опита са правени да бъде изровена. Най-сериозният е пролетта на 1935 година.

Тогава щастливец попада на вехта карта, която отключвала тайната на съкровището. В Цариград късметлията срещнал беловлас турчин, някогашен аскер във войската на пашата. Онзи му показал парче заешка кожа, върху която бил изрисуван пътят към златото.

Старецът участвал в закопаването на парите и скришом начертал мястото. При отстъплението на османлиите покрил документа с „льох“ - яйце и восък, които пазят от влага. Заровил го, а след Освобождението прескочил до България и го пренесъл в Турско.

Осман Нури паша е завършил Военната академия в Цариград. Участва в Кримската война, в потушаването на Ливанските бунтове и Критското въстание. В Сръбско-турската война от 1876 г. командва Видинския гарнизон. През Руско-турската от 1877-1878 г. е начело на Западната армия.

Неговият аскер трябва да спре прехвърлянето на руснаците при Никопол. Братушките обаче първи завземат крепостта. Пашата тръгва на югоизток, влиза и се окопава в Плевен. Започва битката, която решава изходът на войната. Близо пет месеца талантливият пълководец отбива атаките на противника. За проявена храброст султанът го дарява с титлата Гаази, тоест Победител.

В навечерието на обсадата под командата на Осман са около 15 000 низами. В края нарастват на 50 000. Техните заплати били в походната хазна, разкрива авторът на драгоценната карта. От една страна аскерът нямал пари, а от друга страшна инфлация мъчела обсадените. Една лъжица ракия се продавала за 10 гроша.

Капитанът на турска служба Фредерик фон Хърбърт разказва: „През онези дни аз почувствах обезценението на парите: тайно аз плащах по 25 гроша за десетина грама сол; по-късно с пет лири стерлинги не можеше да се купи и 25 грама сол. Мнозина болни умряха от липса на силна храна, а биха оздравели при обикновени обстоятелства.“

С всеки ден положението се влошава. Дажбата хляб е намалена с две трети и допълнена от кочан царевица. Поради липсата на месо гаргите са деликатес. Няма захар и кафе, лозовите листа заместват тютюна. Дървата свършват, обсадените се греят на корени и бурени. Огън палят с пукане на патрони, защото кибритът е кът. Кучетата умират от глад, появяват се вълци.

Въпреки критичната ситуация турците се бият с див фанатизъм. Всеки ден влизат в Куршум джамия и вдигат ръце към всевишния със зов за победа. После хващат пушките и отиват в окопите. Така до края на ноември 1877 г., когато Осман паша свиква военен съвет. Дилемата е да останат ли в града до пълно изтощение и капитулират или да атакуват блокадата. Взето е решение за пробив на запад по долината на река Вит.

В навечерието на операцията Осман наредил да заровят хазната, твърди цариградският турчин. Към войнишките пари той добавил и личното си имане: няколко везнета с жълтици, един медник с бели пари и още един с цванчове. Всичко закопали под Куршум джамия, в която отеквали молитвите на правоверните.
Заешката карта омаяла плевенчанина и той настоял да я купи. Собственикът обаче му разрешил само да я откопира, и то срещу солидна сума пари. За да ги събере, нашенецът продал къщата си. Останал гол и бос, с последните няколко лева купил кирка и лопата. После сформирал бригада от съмишленици.

Според указанията трябвало да се копае на мястото на джамията, съборена предишната 1934 г. Търсачите първо ще разкрият стар зид, сочи документът. После ще продължат надолу по стената, докато попаднат на воденичен камък. Като го отместят, ще се открие вход със 7 стъпала. Те водят към 12-метров тунел, останал още от римско време.

В дъното на тунела има малка галерия, насред която лежи плоча от червен пясъчник. Върху нея е изсечена овнешка плешка с копитото нагоре. Сега посветените са длъжни да направят курбан, за да омилостивят злите сили. Ако не го сторят, златото ще се превърне в желязо. След обредната гощавка могат да вдигнат плочата, под която ги чакат грошовете. Те са насипани в голям войнишки казан, а имането на пашата е в отделно ковчеже.

С разрешение на властите търсенето започва на 1 май сутринта. Първата копка тържествено удря притежателят на новата кирка. Дружината копае цял ден и до вечерта разкрива стара турска гробница с два скелета.

На другия ден работниците попадат на камък, върху който като че ли е изобразена овнешка плешка. Мъжете внимателно разглеждат нишана. Прилича на плешка, но картата казва друго, заключават те. Първо е воденичният камък, сетне са стъпалата и тунелът и чак тогава ще се появи ключовият знак.

На 3 май вечерта търсачите се разколебават. Защо нищо не излиза, чудят се те. „Въпреки отчаяните им усилия иманярите откриха само два човешки скелета, една малка гробница и няколко турски монети без всякаква стойност“, съобщава местният вестник „Северно ехо“. „Сега оставам и без къща, и без пари!“, жалва се водачът пред репортер на столичния „Утро“.

В този драматичен момент се появява ясновидка, която връща вярата в успеха. Хазната е там, където се поти бригадата, пророчески вдига пръст тя. „Г-жа Евгения Страшимирова, тъй се нарича ясновидката, ни заяви, че след 4-5 дни ще излезнат на бял свят не само златото и среброто на Осман паша, но и ценни старини“, отбелязва „Утро“.

Плевенското гражданство настръхва в очакване. На 9 май след обяд копачите попадат на древна стена. Ето че първият белег се показа, прегръщат се предтечите на Индиана Джоунс. Работата продължава под ръководството на Евгения, която сочи къде точно да удрят кирките.

На 10 май към 5 часа подир пладне от лявата страна на ямата е извадена корона. Находката, издялана от камък, е висока около 40 сантиметра и вероятно е имала декоративни функции. Любопитно е дали местният музей се е сетил да я прибере и дали още се намира там.

Короната окуражава търсачите, с удвоена енергия продължават да ровят. Воденичният камък обаче се спотайва. Вместо него към 6 часа се показват куп животински кости. „Ясновидката г-жа Евгения Страшимирова ни заяви, че е уведомила властите, какво работниците ще продължат да копаят непрекъснато през цялата нощ“, хроникира „Утро“.

В крайна сметка подземие не е открито и командата пие по една студена вода. Най-голяма е глътката на бездомника с кирка и лопата. Осман паша умира през 1900 г. и отнася в гроба тайната за съкровището, чийто блясък продължава да смущава съня на заклетите иманяри.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи