В тениса хиляди сменят професия заради безпаричие

Хиляди хора, които са били ангажирани с тениса,  трескаво сменят професии заради пандемията от коронавирус и липсата на средства. Карантината в този аристократичен спорт ще продължи поне до месец август, така че турнири няма да има общо пет месеца. Засега. А след като състезателите спряха да печелят, същото се отнася за всички, ангажирани с тяхната игра на корта. 
Например, без пари останаха хиляди треньори. Сред тях е и Томас Друе, който работи с китайката Ван Цян, бивша №12 в света. Французинът признава, че сега разнася... пици. „Помолих Цян да ми плати част от заплатата, но тя отказа, защото и самата тя не печели – заяви наставникът. – Или ще намерим изход, или ще я помоля да скъсаме договора ни и да ми плати всичко дотук.”

Том Хил, треньор на 24-годишната гръцка тенисистка Мария Сакари, пък допълва, че повечето негови колеги дори нямат договори със състезателите. А съответно и финансови гаранции. „За съжаление повечето играчи и треньори ще се разделят, и то основно заради пари”, смята той.
По същите причини страдат съдии, физиотерапевти, лайнсмени, журналисти на свободна практика...
В интервю за „Ню Йорк Таймс” Рон Ю, който подготвя ракетите за игра на Новак Джокович и Роджър Федерер, пък разкрива, че докато върви карантината, се е хванал като оператор за въвеждане на данни на непълно работно време. 

„Имам много приятели, които идват на турнири от Големия шлем, и се занимават с техническата поддръжка на ракетите – разказва Ю. – Повечето имат магазини за тенис аксесоари или пък работят в тях. Сега тези магазини или са затворени, или губят печалба от порядъка на 80-90%. Дори при други обстоятелства не можеш да забогатееш с тази работа, но пък можеш да си осигуриш добър живот. Сегашната ситуация обаче е съкрушителна.”
Кризата покоси най-вече състезателите. Разбира се, най-добрите ще могат да устискат още някои и друг месец без доходи. Но най-потърпевши са играчите от средно ниво, както и тези, които са по-назад в ранглистата.  Още отпреди се тиражираше, че всичко, което тенисистите извън топ 100 в света заработят на корта, после го дават за разходи по пътувания, издръжка на отбора... И много рядко излизат на нула. „В тениса дори и да си 120-и в света трудно можеш да свържеш двата края”, признава аржентинецът Марко Трунхелити, който през 2019-а бе 112-и.

Затова и наскоро водещите организации в тениса – WTA, ATP, ITF и Големия шлем създадоха фонд за подпомагане на нерейтингови състезатели, като събраха сумата от 6 милиона долара. Паралелно с това тръгна и частна инициатива, подета от №1 в света Новак Джокович. В средата на април сърбинът  предложи да се създаде солидарен фонд, с участието на играчи от топ 100 поединично и топ 20 на двойки. Прогнозите бяха те да отделят между 5 и 30 000 долара от средствата си, а натрупаното да бъде разпределено между състезатели от №100 до №700. На пръв поглед идеята изглежда прекрасна: богатите помагат на бедните. Но тя не допадна на мнозина. Например, заради липса на точни граници и критерии. „Отнасям към това предложение негативтно, тъй като то е популистко – заяви рускнакът Михаил Южний. – И защо точно 100. Излиза, че 99-ият помага на 101-ия. И как да се определят сумите, които състезателите трябва да отделят за този фонд?”

Идеята не бе приета и от Лейтън Хюит, който смята, че рейтингът не е добър показател, за да получиш помощ. „Следя играчи, които работят страхотно – казва австралиецът. – Например, Джеймс Дъкуърт (№83). Той направи всичко възможно, за да се върне в топ 100. Сега обаче не работи, търпи само загуби. Но АTP иска той да отдели 5-10 000 долара за тези, които са малко след него или извън първите сто.”
Според австралиеца Доминик Тийм никой от топ играчите не е заработил парите си лесно. И всеки трябва да се бори за високи позиции. „Нито eдна професия не ти гарантира, че ще печелиш много”,  категоричен е той. И намекна, че не иска да помага на играчи, които си изкарват средства с уговорени срещи на по-ниско ниво.

Така че участието в доброволния фонд засега си остава пожелателно.
Любопитно сравнение направи авторитетното издание Financial Times, което констатира, че за миналата година Рафаел Надал е заработил 132 пъти повече от 250-та ракета в света, или $16,4 млн. срещу 124 000 долара. А в женския тенис австралийката Ашли Барти е натрупала 141 пъти повече пари от 250-а, или 11,3 млн. срещу 80. Освен това сред 500-те най-добри мъже в света, 45 процента от тях печелят по-малко от 100 000 долара. А при жените 41 процента заработват по-малко от $50 000. И всички тези суми са преди данъци и всякакви други разходи.
Затова мнозина играчи предлагат да се смени системата за разпределяне на наградните фондове. И да се започне от тези за Големия шлем, за да може повече състезатели да взимат прилични средства. Канадецът Вашек Поспишил и американката Слоун Стивънс дори направиха движение и ангажираха юридическа компания, която да ги представлява в преговорите с турнирните организатори. Според адвокатите за наградни фондове на състезания от шлема се отделят 12-17% от печалбата на домакините. И мнозина смятат, че това трябва да се промени. Но сред предложенията и има и много популизъм затова и спорещите страни засега не намерят единомислие по темата.

Дори австралиецът Джон Милман, който настоява за реформите и призоваваше тенисът да заимства разпределението на парите от голфа, обяви: „Не знам какво точно трябва да се направи, но трябва да имаме по-добра система от съществуващата.”
Всъщност голфът е един от спортовете, в който най-много се отделя от приходите на организаторите за наградни фондове на играчите. А именно 54,4%.
Но вероятно заради пандемията новата система ще стане необходимост. Защото засега е невъзможно  да се правят прогнози кога ще се върне свободното предвижване и пълноценното участие в големите състезания. Не е ясно и кога ще бъдат подновени турнирите с присъствието на зрители, без които домакините губят между 50 и 80 процента от приходите си. Или пък ще трябва да свикваме с карантината... 

Коментари

Задължително поле