Георги Константинов: Пътят на свидетеля

Георги Константинов, Йордан Калайков и Евгени Бенов

Да си 55 години на авансцената на родната литература не е дребен факт. Разбираме го, когато доайените на нашата словесност озвучат миналото чрез мемоарна хроника.

По традиция пред 24 май в Столичната библиотека се провеждат множество събития, посветени на писмеността, литературата, културата. Едно от тях събра десетки писатели и ценители на поезията, защото Георги Константинов представи своята нова книга „Поезията като свидетел” (Есета и стихове, изд. „Хайни”, 2019). Именно като „свидетел” от първо лице чрез поетическо изображение и есеистична портретност се разкрива пред нас авторът.

Както самият той определя тази амалгама от случили се срещи, откривателства, емоционални върхове и всичко човешко и мечтателно... – това са „лирическите крила и житейските райбери”.

Събитието се водеше от писателя проф. Йордан Калайков, който очерта тематичните кръгове в сборника: „Тази книга е апотеоз на духовността, на книжовността, симбиоза между история, поезия и публицистика. Нейната същност демонстрира най-високите постижения на изкуството, прониквайки в различни пластове на историята и културата”.

Ако разгърнете „Поезията като свидетел”, вниманието ви ще бъде погълнато от прелюбопитни факти, които са малко известни на широката публика: акценти от освободителната война – Шипченската епопея, героизма при Плевен; анализи и пътуване във времето с поезията на колоси като Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Дора Габе; ще разберем как всъщност талантът на Петя Дубарова оплоди легендата за нея; защо българската нация се присмива на думата „идеал”...

В експозето си Здравка Евтимова каза: „Георги Константинов беше първият човек, който ме посрещна в сп. „Родна реч” – бях ученичка. България нямаше да познава и Петя Дубарова, ако не беше Георги Константинов.

Преди месец в един университет в Китай имах среща със студенти и им рецитирах на английски език неговото стихотворение „Дърво и птица”. Така ми ръкопляскаха, станаха на крака, че бях като зашеметена. Те аплодираха Георги Константинов и България! Той успява да синтезира човешкото, вложено от хилядолетия в нас, и да ни го предаде по деликатен, метафоричен, категоричен начин. Неговата поезия печели територия за България по света!”

За многобройните преводи на книгите на Георги Константинов в чужбина – и по-специално в Белгия, говори поетесата Мая Панайотова. В авторския рецитал звучаха най-известните стихотворения на Георги Константинов, а композиторът Евгени Бенов изпълни няколко песни по негови стихове.

Георги Константинов

Дърво и птица

Две трептящи крила

върху тънкия връх на дървото.

Птицата сякаш лети,

а всъщност е кацнала там.

Несигурно място за отдих,

люлеещ се пристан,

но птицата чувства опора

в случайния танц.

Усеща под своите нокти

листата,

стеблото,

неспирния сок на земята,

дълбокия пулс на света…

Вълшебен миг,

когато птицата има корен,

а дървото – крила.

Коментари

Задължително поле