Очакванията износът да продължи да нараства "може да се окаже твърде благоприятен сценарий"

Икономиката на еврозоната все още е достатъчно силна

Някои от ръководителите на Европейската централна банка са загрижени, че глобалната търговска война ще има по-драстично въздействие върху растежа, отколкото предполагат собствените им икономически прогнози.

На заседанието на 13 септември членовете на Управителния съвет на институцията изтъкнаха, че досегашните прогнози на ЕЦБ са се базирали на предпоставката, че износът ще продължи да расте със същия темп и през следващите три години. Това, според протокола от срещата, "може да се окаже твърде благоприятен сценарий".

Прогнозите за растеж се понижиха

Последните тримесечни прогнози, представени от председателя на ЕЦБ Марио Драги след септемврийското заседание, понижиха прогнозите за растеж през тази и следващата година с една десета от процента, съответно до 2% и 1,8%. Но според част от членовете на съвета тези понижения не са достатъчни в условията на ескалиращо напрежение и размяна на санкции между Вашингтон и Пекин.

"Беше напомнено, че има вече две последователни низходящи корекции на растежа. В този контекст бе направена забележката, че някои от факторите, стоящи зад корекциите, може да не са преходни. Бе изказано още мнението, че слабото външно търсене може да даде силно отражение и върху вътрешното търсене. Макар въздействието върху инвестициите засега да е ограничено, не е сигурно, дали и за в бъдеще ще остане така", се казва в протокола.

Въпреки всичко от текста личи, че по-голямата част от ръководството все още вярва, че икономиката на еврозоната е достатъчно силна, за да поеме премахването на един от централните стимули на ЕЦБ от времето на кризата, въпреки изпитанията, налагани от нововъзникващите пазари и световната търговия.

Идва краят на програмата за количествените облекчения.

Институцията изглежда решена да спре разширяването на програмата си за количествени облекчения в размер на 2,5 трлн. евро до края на годината, като се позова основно на по-силния ценови натиск, устойчивото и дълбоко икономическо възстановяване и съживяването на ръста на заплатите.

Банката вярва също, че реинвестирането на постъпленията от облигациите, закупени по програмата, които вече падежират, както и намерението й да запази лихвените проценти на свръхниски нива включително и през лятото на 2019 г., ще позволят на фирмите и домакинствата да продължат да ползват евтини кредити.

Твърде ниската инфлация се оказва проблем

Еврозоната вече от години страда от твърде ниска инфлация, дължаща се на слабото търсене. Но от ЕЦБ изглеждат все по-уверени, че инфлацията ще се върне на нива, съвместими с целевото й ниво от малко под 2%.

Основната инфлация остава вяла, но все пак се вдига, а факторите за дългосрочното й развитие са налице. Според един от членовете обаче, макар да има вероятност повишението на заплатите да стимулира инфлацията на потребителските цени, пряката връзка между двете остава несигурна и подлежи на забавяния във времето.