Голата глава – част от имиджа на спортистите

Оплешивяването е вид заболяване, но много хора по света обърнаха проклятието в неразделна част от своя имидж. А най-разпознаваемото име е това на дългогодишния футболен съдия Пиерлуиджи Колина. 
Всъщност така наречената алопеция може да бъде частична, когато си в състояние да се бориш, и тежка – без никакви шансове. Тогава косата тотално опада и човек остава буквално с гол череп. После започват проблеми с психологията. Защото в ранна детска възраст, например, тръгват подигравки от връстниците, което не е изключение.

За щастие Колина губи окосмяването на главата и тялото си в зряла възраст – на 24 г. И в това отношение самият той казва, че му е провървяло, защото се е научил да приема нападките на околните. При него алопецията се появява внезапно и само след две седмици става напълно плешив. Италианецът се записва на съдийски курс на 17 г., а вече на 24 трябва да ръководи професионални мачове. По онова време, средата на 80-те години, подобна визия в страната била необичайна и дори смешна. Затова и първият мач на Колина минава в режим на социален експеримент. Съдийската комисия решава да види как играчите и феновете ще реагират при вида на плешивия арбитър, затова го пускат да свири  двубоя между „Латина” и „Спес” от серия Д. 

„Не помня много мачове от Шампионската лига, но специално този сякаш бе вчера – признава Колина в биографичната си книга. – Всичко мина превъзходно. Мисълта, че бъдещето може да зависи от външния ти вид, а не от качеството на работата, бе ужасна. За щастие футболистите се интересуваха повече от моите решения, отколкото от всичко останало. И затова винаги ще съм им признателен!”
Популярността на италианеца расте, а последствията от алопецията допълват строгия му поглед и безкомпромисния начин на работа. Колина се промъква на кориците на списанията и се нарежда до Тиери Анри и Франческо Тоти, започна да рекламира швейцарските часовници  Lorenz, както и турския мобилен оператор Аria, а негова карикатура се появи в клип на Джордж Майкъл... Пиерлуиджи се превръща в истинска звезда.

През 2015-а в Италия става скандал с 11-годишно момче от Бреша, което също губи косите си заради алопеция. По време на мач към него тръгват подигравки от страна на съперниците, а малчуганът се разплаква и избяга от стадиона. След двубоя обаче треньорът, в знак на солидарност, си обръсва нула номер главата. А Колина, разбирайки за инцидента, му изпраща писмо.
„Ти си твърде млад, за да знаеш кой съм, но аз имам същия проблем – пише реферът. –  Плешивостта никога не ми е пречила да постигам целите си, а ме направи по-разпознаваем и известен. И на мен неведнъж са ми казвали подобни неща... Не обръщай внимание! Те ти завиждат, защото нищо не те спира. Ти вървиш напред със или без коси... Много шампиони празнуват победите си, като се бръснат гола глава. А на теб дори и няма да ти се налага. Прегръщам те!”

Късметът на Колина обаче няма полузащитникът на „Нюкасъл” Джонджо Шелви, който губи косите си в детството. Момчето пада по стълбите, удря главата си и развива болестта. „Много се срамувах от плешивостта и до 10-годишна възраст рядко излизах без шапка на улицата”, признава футболистът. 
Връстниците му го подиграват и му дават различни прякори. А през 2000-а година баща му основава детска футболна школа и записва и двамата си синове. „Брат ми беше по-талантливият, но тръгна по нощни клубове и момичета – разкрива Джонджо. – А пък аз заради „прическата” почти нямах приятели, затова се концентрирах върху футбола.”

С времето Шелви свиква с болестта и се отнася към нея с ирония. През 2013-а, например, играе за „Ливърпул” срещу „Уест Хям”. Тогава в микс зоната феновете на гостите се провикват: „Хари Потър ще дойде да те вземе”. Футболистът обаче не се засяга, а отвръща с усмивка.  След мача пък отвръща: „Завиждат, че не играя за техния любим отбор.“ 

Същото заболяване има Чарли Вилануева, който играе 11 г. в НБА за отборите на „Торонто”, „Милуоки”, „Детройт”, „Далас”. И той заболява когато е на 10 г. „Постоянно носех шапка и не гледах хората в очите – казва той. – Моето спасение беше баскетболът. Той стана моята терапия. Там не се налагаше да нося каквото и да било на главата си. Постепенно започнах да свиквам, че хората ме оценяват как играя, а не как изглеждам.”
След края на кариерата си Чарли се захваща с благотворителност и помага на деца със същата диагноза да преодолеят психологическите травми.

Британката Джоана Роузъл пък избира колоезденето, за да прикрие плешивостта. На състезания винаги е с каска, а на награждаванията – с перука. Но това не й пречи да спечели две олимпийски титли и 5 световни, а на игрите Лондон 2012 да постави рекорд с тима на Великобритания!

Коментари

Задължително поле