Защо Тръмп иска да купи най-големия остров на земята

Пазарните оценки, хвърлени в медиите за 10 трилиона долара, нямат нищо общо с реалността

Според влиятелния американски ежедневник „Уолстрийт джърнъл“ (WSJ) Доналд Тръмп е поставил пред своите съветници задачата да работят по въпроса за закупуването на Гренландия. Достоверността на това послание в крайна сметка бе потвърдена от Лоурънс Кадлоу, икономически съветник на 45-ия президент на САЩ. Той заяви, че тази територия е стратегически важна и е богата на минерални ресурси и така предизвика истински взрив на възмущение в скандинавската страна, която вече трета година е последната екологична сила, защитаваща Европа от агресивните потоци руски газ, готови да заобиколят Украйна по трасето на Северен поток-2, близо до остров Борнхолм. Между другото, отказвайки се от възможността да получават десетки милиони долари от Кремъл годишно...

Очевидно, осъзнавайки тези мъки, които официалният Копенхаген стоически търпи в името на атлантическата и европейска солидарност, известният специалист по недвижимите имоти Тръмп реши да компенсира датските приятели за техните финансови загуби, замисляйки оригинална сделка с тяхната недвижимост. Най-големият остров в света с площ над два милиона квадратни километра стана част от Дания заедно с Норвегия в резултат на Калмарската уния от 1397 г. и остава там, дори и след като Норвегия попадна под властта на Швеция през 1814 г.

Както знаете, американците повдигнаха този аналогичен въпрос два пъти: през 1876 г. и веднага след Втората световна война, през 1946 г., но „Бог обича светата Троица“. Още повече, че днес, поради глобалното затопляне, Гренландия не изглежда като едно гигантско крайполярно хранилище за лед, а е доста перспективна за бъдещото усвояване и заселване на територията. Но важното тук не са вече проучените находища на нефт, газ, злато, желязна руда и други минерали, а „Голямата арктическа игра“, в която Дания, благодарение на своя суверенитет над Гренландия, е един от ключовите играчи. Преходът на „зелената страна“ към Съединените щати автоматично ще лиши официален Копенхаген от правото на глас при определянето на бъдещата съдба на Арктическия регион, като в същото време ще засили позициите на САЩ, които в добавка към „сектора Аляска“, закупен от Руската империя през 1867 г., ще получат и „сектора Гренландия“. В допълнение на това Дания, според Вашингтон, се отнася твърде благосклонно към инвестиционната активност на Китай в Гренландия. Всъщност тя почти беше продала бившата военноморска база, която днес е законсервирана, но е включена в стратегическия резерв на НАТО, и беше готова да позволи на китайски компании да построят три летища на острова. А ескимосите - инуити, които съставляват 88% от населението на острова, смятат, че сътрудничеството с Пекин е „добра перспектива“ за тяхната страна. Но днес, Гренландия е автономен регион, който ефективно управлява себе си, докато Дания е нейният суверенен собственик, който се грижи за отбраната и външната политика.

Но каква е точно причината да се направи това привлекателно предложение за едно от най-пустите места в света? За президента това е сделката с недвижими имоти за цял живот, която ще осигури поземлена маса с една четвърт от размера на САЩ и ще циментира мястото му в историята на САЩ заедно с президента Андрю Джонсън, който купи Аляска от Русия през 1867 г., и Томас Джеферсън, който осигури Луизиана от французите през 1803 г. В датското кралство информацията за намеренията на Тръмп предизвика буря от възмущение: моля ви се, нашият народ и нашата земя не са обект на сделки с никого, включително с Тръмп и с Америка като цяло! Както казват в такива случаи, отговорът е „наистина НЕ“.

Когато, през април миналата година, на изборите за парламента на Гренландия победиха привържениците на отделянето от Дания, заглавията на световните медии бяха пълни с съобщения, че сега такова отделяне е само въпрос на време, но за всичко е виновна... разбира се, Русия! Но кой ще помни какво се случи преди година и половина? Кой помни, че бюджетът на Гренландия се пълни в по-голямата си част от плащанията на САЩ за експлоатацията на базите на военновъздушните сили на САЩ в Туле? Макар че, тези пари не отиват директно в Гренландия, а минават през Копенхаген, където остава половината от тях. Но най-важното в случая, някой наистина ли мисли че в издание като WSJ, такава публикация може да се появи просто така, „от няма какво да се прави“?

Следователно, въпросът за закупуването на Гренландия, е решен някъде „горе“ в Съединените щати и не само сега е поставен, но вече е предварително разработен и, следователно, ще бъде решен по американския начин: с помощта на пари, добри думи и, ако е необходимо, и с пистолет. Най-вероятно, това ще стане, след преизбирането на Тръмп за нов президентски мандат през ноември 2020 г. Трябва да се разбере, че пазарните оценки, които бяха незабавно хвърлени в медийното пространство за 10 трилиона долара и повече, нямат нищо общо с реалността. Защото само за да се проведе референдум в Гренландия, по модела на Крим, но за това на кого му пука? - с гарантиран резултат, това ще струва максимум около 60 милиарда. И това ще е цената, ако обещаете на всеки местен жител по един милион долара. И Вашингтон, и Копенхаген са добре запознати с всичко това. Следователно публикацията в WSJ е от категорията предложение, което не може да бъде отказано. Всъщност, кралица Маргрет II е изправена пред избор: или Нейно Величество ще остане с празни ръце, или ще получи много кръгла сума от Съединените щати, част от която ще трябва да бъде върната на тези, които са организирали и провели тази транзакция. Във бизнес практика това се нарича „откат“...

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)