Гробът на Левски отново намерен

Документи и карти, доказващи мястото на гроба на Васил Левски в София, представя писателят Николай Иванов в навечерието на 144-годишнината от обесването на Апостола. Иванов е работил 30 години по издирването на документи и факти от биографията на Левски. Документите, които показва, се публикуват за пръв път и са от архивите на Националния военноисторически музей от периода 1938-1947 г.

Авторът на  разследването  Николай Иванов
Авторът на
разследването Николай Иванов

“Гроботърсачите” на Левски са в спор за точното място на могилата му още от началото на ХХ век, когато е била подготовката за 100-годишнината от рождението му. Само през 1936 г. излизат около 40 съобщения със заглавие “Открит е гробът на Васил Левски”.

И в епохата на тоталитаризма въпросът за гроба на Левски на няколко пъти разбунва споровете между писатели, археолози и историци. Най-шумниятспор предизвиква писателят Николай Хайтов с версията, че гробът на Левски е църквата “Света Петка Самарджийска” (църквата в подлеза на ЦУМ), но за това и до днес няма категорично потвърждение от БАН. Най-популярните версии за гроба са, че Апостола е погребан до бесилото, че гробът е в църквата “Св. Петка Самарджийска”, а костите са скрити и после унищожени по идеологически съображения от активисти на БКП, че мощите на Апостола са в църквата “Св. Николай Чудотворец Мирликийски” (срещу Софийската митрополия). Зад тези хипотеза застават приближени до ясновидката Ванга. Има версии, които сочат, че Апостолае погребан в родния си град Карлово или в Сопот.

По повод продължаващата неяснота за мястото на гроба на Васил Левски Николай Иванов твърди, че през 20-те години на ХХ век е имало среди, които са пречели да излезе истината, защото по това време общината е раздавала места за строителство в района на Окръжната палата (днес Министерството на земеделието), т.нар. Офицерски квартал. Разкриването на истината за погребението на Апостола щяло да засегне имотни и строителни интереси.

В проучването си Иванов се опира на няколко документа. Два от тях са публикуваната за пръв път кадастрална карта на София, изготвена през 1894 г., и документалните спомени на Стоян Заимов за разговора с митрополит Мелетий, където се казва, че на 21 май 1876 г. свещеникът Христо Павлов погребва отрязаната глава на Георги Бенковски в новите гробища на София.

Третата и основна “опорна точка” за гроба са докладите на Ал. Запрянов от НВИМ, които също се публикуват за пръв път. Четвъртият документ са спомените на свидетеля на погребението на Левски – Стефан Маринов, от 4 август 1937 г., публикувани във в. “Мир”.

През август 1937 г. Александър Запрянов изпълнява заповед и е ръководител на разкопаването на участък от ул. “Бъкстон” до Окръжната палата (днес на ул. “Дамян Груев” до Министерството на земеделието). В близост до северозападния зид на някогашния параклис на християнското гробище в София той открива гроб с два черепа и докладва за находката на полк. Петър Куюмджиев, началник на отделението за военни музеи, паметници и гробове.

Докладите на военните точно описват как полк. Куюмджиев предава за изследване на 28 юли 1937 г. 29 чувалчета с кости на Института по анатомия на Държавния университет. В едно от чувалчетата има кости и два черепа, за които Запрянов настоява да се проверят дали са костите на Васил Левски и черепът на Георги Бенковски.

Костният материал трябвало да бъде изследван от проф. д-р Милко Балан, признат учен анатом. Балан имал опит с десетки предавани за изследване кости на предполагаеми погребения на Васил Левски, но нито едно не било доказано, че е на Левски. За жалост от 1939 до 1946 г. проф. Балан е назначен за завеждащ рентгенологията на общовойсковата болница в София и не е можел без нареждане да извършва анатомически изследвания. Началник на анатомията по време на предаването на костите е доц. Каданов, известен специалист и учен но от друга област – морфология на рецепторите. В продължение на няколко години Каданов не възлага на своите подчинени да изследват костите, защото е впрегнат в усилията да преместят института в нова сграда на бул. “Пенчо Славейков”, където се намира и сега.

С включването на България във Втората световна война медиците са евакуирани в провинцията, а над София започват бомбардировки. Унищожена е централната част на града, загиват над 3000 жители на града, безвъзвратно изчезва и огромно културно и материално наследство.

Учените от Медицинския факултет така и не успяват да проучат предадените с протокол кости на Апостола, а след 1945 г. се твърди, че са унищожени в бомбардировките.

Сега ако бъдат направени нови разкопки, твърди Николай Иванов, със сигурност ще бъдат намерени още костици от погребението на Апостола, защото при първите разкопки те са събрани от непрофесионалисти, и че все още имаме възможност да изпълним последното желание на Левски – да е погребан в България и да се знае къде е гробът му.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. От статията разбрах, че БАН е институцията, която казва къде са гробовете на историческите личности като Левски, Ботев, Богдан Филов. Как не се заинтересуваха къде е гробът на Димитър Общи например. Въобще въпросът с гробовете пред нашата историография все още стои открит. Аз например и досега не знам къде е гробът на Вълко Червенков. По този въпрос също се мълчи. Време е тези синодални старци да се поразмърдат. Само за заплати плачат.

    1. А за какво ни е да знаем гроба на Димитър Общи? Всъщност това е предателят на Левски. До момента, в който не го е посочил, никой не е бил сигурен, че хванатият е Левски. И това е документирано в турските архиви.

  2. В тези коментари се забелязва отново идеологизиране“…през тоталитаризма, активисти на БКП… “ простотии, простотии и тъпотии. През тоталитаризма апостола беше значително по уважавана персона от всички представители на революционно-освободителната общност. На кого е необходимо отново да се изкарат виновни някои , които поне към апостола са били най малкото толерантни. Или отново навлизаме в серпентината на измислени обвинения. Не казвам, че споменатите са напълно невинни, но за всичко да обвиняваме тях е просто нелепо. В нашата държава се случват уникални неща. Едни крадат-други забогатяват. Имам чувството, че след сто години, ако възникне някакъв спор, виновен ще е или Тодор Живко и неговата свита, или ДС.

  3. Г- н Димитров, откъде ви дойде на езика, че темата се идеологизира? Говорим за обективни обстоятелства, свързани с поставянетона паметника на Ленин и за кости в църквата „Св. Петка Самарджийска“, за които Хайтов съчини легендата, че са на Апостола. Фактите са ясни на историците, а именно, че от страх да няма опашкиот поклонници пред гроба на Левски, а не пред отсреща, пред паметника на Ленин някой „скрива“ намерените останки. В днешно време историците са спокойни, че това са били кости от средновековно погребение, но тогава никой не смееше да оспорва Хайтов… Това не е ли тоталитаризъм? Вие от коя епоха сте, не стели живял през тоталитаризма? Аз, да и го помня!

    1. Може би не паметника на Ленин е причината а мумията която е на 300 метра оттам.

    2. Не заради паметника на Ленин а заради мумията на Димитров която е на 200 300 метра отнам.

  4. Колко милиона лева потроши покойният полковник от ДС Николай Хайтов (с право на шофьор) и колко историци докара до инфаркт заради споровете си с тях по повод абсурдната си теза за препогребване на костите на Левски в „Св. Петка Самарджийска“!? То не бяха преиздания на книгата му, че и томове с полемики и т.н. Тия милиони са хвърлени нахалост, защото вместо да се четат заветите на Левски и да се изпълняват, некои долнопробни хитреци отвличат вниманието по кости, любовници и т.н. Това не се отнася до автора на новата книга, която не съм прочел още.

Отговорете