Труд
Автор:
Проф. Пламен Павлов
Книгата, която вече е на вниманието на широката публика, показва ключовото място на Габрово в Априлската епопея
Горното заглавие никак не е случайно. “Целият град е комита!” -такива са изпълнените със злост думи на бинбашията Тефик бей, дошъл от Търново с 800 войници, за да подсили турския гарнизон в Габрово. Казани са от вбесения османски полковник при срещата му с габровските първенци в дните след погрома над въстанието. Така е, защото четите в Първи Търновски революционен окръг, водени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон и Бачо Киро, и от Христо Патрев, са категоричен израз на решимостта на предците ни с оръжие в ръка да извоюват българската свобода. Бинбашията Тефик е изумен от масовото участие на жителите на Габрово в революцията, която само след година ще доведе до Руско-турската Освободителна война и възкресението на българската държава.
И ако привеждаме неговите думи, изпълнени с ненавист към габровци и българите изобщо, причината е една - защото са верни! Читателите ще се убедят сами в това от съдържанието на току-що излезлия сборник “Габровски свидетелства за Априлското въстание”. Нека благодарим на Росен Йосифов, директор на Регионалния исторически музей - Габрово, и неговите колеги, събрали в един том спомените на оцелелите през онези страшни дни участници в събитията. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата - държавната институция, която може и трябва да продължи подкрепата за такива издания. В току-що излезлия сборник са поместени и кратки материали на историци и общественици, изследвали публикуваните свидетелства за бунтовната 1876-а.
Мемоарите принадлежат на участници в знаменитата чета на Цанко Дюстабанов - на известния поборник Георги Бочаров (издадени през настоящата година и в самостоятелна книга под редакцията на Даниела Цонева) и на четника Петър Бумов. Нека да припомним, че четата на Дюстабанов е от около 300 въстаници, като в определен момент достига над 400 души! За войвода на четата, формирана в Габрово в условия на пълна конспирация, е избран младият високообразован търговец Цанко Дюстабанов. Наричат я “Габровска западна въстаническа дружина”, а според замисъла на въстанието “Източна” е четата, водена от Христо Патрев, Станьо Гъдев и Тодор Кирков.
Знаем имената на 273-ма от хората на Дюстабанов - в преобладаващата си част млади българи от Габрово и Габровско, преди всичко занаятчии и търговци, предприемчиви и образовани хора. В редовете на “Западната дружина” има и момчета от Севлиевско, Троянско и други места. Сред по-известните участници са Георги Бочаров (секретар на четата, командир на едно от нейните седем отделения, автор на цитираните спомени), Цанко Кавалов (знаменосец на четата), командирите на отделения (на практика взводове) Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. Четата потегля от Габрово към Балкана, след което действа в подкрепа на въстаналия район на Кръвеник, Батошево и Ново село (дн. гр. Априлци), в онези години в околията (каазата) на Севлиево. В разгара на сраженията броят на въстаниците надхвърля две хиляди души! В известен смисъл това е най-голямата военна формация по време на Априлското въстание изобщо.
След сраженията, продължили цяла седмица, при смазващото превъзходство на противника в хора и оръжие въстанието е потушено. Цанко Дюстабанов с част от хората си се изтегля в Балкана, където четата е разпръсната от потерите. Войводата е пленен, осъден на смърт и обесен в Търново. Както е известно, в дръзка реч пред наказателния съд Дюстабанов заявява, че със своите зверства османската власт се е компрометирала „... пред целия образован свят... Бъдете следователно известени, че ние победихме!”
Особен интерес будят спомените на съвсем младия в онези дни Продан Тишков, останал в историята с участието си в Съединението през 1885 г. и прозвището “Чардафон Велики”. Записките на Чардафон, чийто горещ темперамент прозира от всеки ред, ни потапят в неповторимата атмосфера на онези бунтовни дни. Обществото в будния възрожденски град, особено най-младите, са обхванати от онзи дух, който Вазов нарича “пиянството на един народ”. Въодушевлението в Габрово, Севлиево, Кръвеник, Батошево, Ново село, габровската Нова махала, Трявна, Бяла Черква, Мусина, Михалци и други селища, не се отличава от онова в Панагюрище, Копривщица, Брацигово, Перущица, Батак...
Спомените на тримата габровци представят от първо лице бойните действията на четата на Цанко Дюстабанов, нещо повече - позволяват да усетим високата бунтовна “температура” в дните на Априлската епопея. Както стана дума, съставителите са включили в изданието и други материали - биографичния очерк за войводата, дело на заслужилия габровски историк Петър Цончев, ценния труд на Петър Гъбенски от 1903 г., предговори към предишни издания с автори проф. Николай Жечев, Радка Стоянова, Ангел Ангелов и Даниела Цонева. Читателят ще се убеди в правотата на съвременниците, които наричат събитията “Габровското въстание”! Свидетелствата в книгата показват важното място на Габрово в подготовката и хода на Априлското въстание - място, съизмеримо с онова на въстаналите градчета и селища в Четвърти революционен окръг.
Такава оценка заслужават и българите в Севлиево и Трявна, чиито най-будни синове проливат кръвта си в боевете с вековния поробител в Кръвеник, Батошево и Ново село, в Новата махала и в дебрите на Балкана... При това участието на патриотите от Габрово, Севлиево, Дряново и околните селища не се изчерпва с четите на Цанко Дюстабанов и останалите в Първи революционен окръг - такива има в редовете на Ботевата чета, десетки са онези в Сръбско-турската война през 1876 г., да не говорим за Българското Опълчение в Руско-турската война... Опълченците само от Габрово са над 190, а заедно с онези от околните села, Севлиево, Трявна и Дряново - над 600 души!
Събраните в настоящия сборник мемоарни източници през годините са публикувани и анализирани от специалистите. И все пак, научното изследване на тези безценни свидетелства е правено до голяма степен “поединично” - с оглед на конкретния автор и неговите лични спомени. Затова идеята на Росен Йосифов и неговите колеги да съберат в един том съхранените свидетелства и други публикации е повече от сполучлива и навременна. Днешните габровските историци оставят достоен знак за отбелязването на 150-та годишнина от Априлското въстание, дават възможност на своите съграждани, а и на цялата нация да се запознае със свидетелства “от първа ръка”. Събрани в едно, те рисуват цялата картина с едни или други детайли и нюанси - обстоятелство, което заслужава високата оценка и благодарността на читателите.
