Има гледки, които можеш да видиш само от върха, не крие народната певица

- Гуна, радваш се на разнородна публика – от деца до старци. И всички затаяват дъх, когато запееш. Как успяваш да достигнеш до сърцата им?

- Имам някаква енергия, с която въздействам и на млади, и на стари. Самата аз много ги обичам. Преди време едно семейство ми изпрати снимка на тяхното детенце. Казва се Тервел, сега е на 6 годинки. Но когато беше на 8 месеца, го снимали как е застанал на крачета и на ръчички, главата му е изправена и гледа в телевизора. А на екрана съм аз. Родителите му ми казаха, че каквито и лудории да прави, в момента, в който запея, заставал по този начин и не откъсвал очи от екрана. Само заради едно такова нещо си заслужава...

- Покойният ти съпруг е казвал: „Като тебе друга нема!” Какво друго си спомняш за него?

- Той ме караше да се чувствам специална, обичана. Когато започнех да домакинствам, ми казваше: „Не, ти си артист, ти си певица, вземи децата и идете в другата стая да ги учиш да пеят. Аз ще свърша всичко”. Или пък като ме видеше, че съм напрегната, че не съм в кондиция, излизаше някъде. След половин час се връщаше с козметичката в колата, водеше я да ми прави масаж. Тя и до ден днешен се чуди: „За първи път видях мъж да дойде, да ме вземе и да ме заведе да правя масаж на жена му”.

- Наистина си била за завиждане...

- Посред нощите неизменно ме чакаше пред културния дом на ГУСВ с колата, изчистена, затоплена... И колегите се шегуваха: „Ей, тази Гуна, като кралица я посрещат!” Беше обич голяма, може би защото ни е била дадена за кратко. Бях само на 38, когато останах вдовица. Момичетата сега още не се омъжват на тези години, а аз останах сама с две деца.

- Останала си вдовица съвсем млада, но няма по-голяма болка за една майка, която като теб е загубила дете. Има ли нещо, което може да излекува тази рана?

- Нищо не може да излекува такава болка. Нито времето, нито многото изплакани сълзи.

- Не се ли страхуваш, че времето ни се изплъзва като пясък между пръстите?

- За миг свършва времето. На мен най-бавно ми е минавало то в страданията – години тежки като планини, сякаш са вечност... Зависи от каква позиция гледаш времето. Ако е от позицията на човек, който чака нещо да му се случи, дните му се струват години. Ако е човек, който се наслаждава на нещо, му се струва, че наистина изтича като вода между пръстите му.

- Имаш ли някаква тайна, която поддържа млади духа и тялото ти? Само генът достатъчен ли е?

- Ооо, разбира се, че не е. Това, че ходя в планината, ме зарежда. Жените правят терапии с кислород, а аз се зареждам по естествен път. Играя гимнастика, а тя, казват, извайва тялото. Макар че и тука дадох назад – ваеш, ваеш, ама не се получава. Започнах да се лишавам от разни храни, но явно е пренареждане на хормоните, натрупвания... Благодаря на Бога, че все още изглеждам прилично.

- Спазваш някакви диети, така ли?

- Не, никакви диети не спазвам, но си казвам – няма да ям хляб. Сутрин мога да щипна една филийчица, но по-нататък гледам да не ям. Е, организмът си го изисква. Понякога, като се появи пустата лакомия, и... всичко се сгромолясва. И все пак като се погледна в огледалото, се усмихвам – пък, не съм толкова отвратителна... (Смее се.) Дай Боже, достойно да остарявам. Щом още се поглеждам, сигурно се обичам такава, каквато съм. Бръчките не ме притесняват. Та всяка от тях е написала какво ми се е случило. Нямам и една, от която да се срамувам.

- Знам, че си запалена планинарка, още ли превземаш върхове?

- Ааа, върхове..., отдавна не... (Смее се.) Вчера като бях пак на Витоша и видях, че съм извървяла 10 км, си дадох сметка - изморявам се вече. А върхове отдавна не покорявам. Има хора на моите години, които го правят, но 70 са си възраст.

- Кое ти е било по-приятно, да се катериш нагоре или да стигнеш до най-високото?

- Това е тръпката – да погледнеш от високото. Защото като се качиш горе и погледнеш, ти идва да литнеш. Това е най-сладкото! Има гледки, които можеш да видиш само от върха. И в живота е така. Стъпка по стъпка... нагоре. Велислава ми е задавала въпроса – бабо, как хората така благоговеят пред теб, обгръщат те с внимание и те обичат? Казвам й – бабо, любовта на хората не е предмет да го намериш на улицата и да го сложиш на рамото си, нито пък идва като мълния. Няма такова нещо. Тя се гради стъпка по стъпка.

Теодора Титова: Българинът изпитва носталгия по домашните гозби

Туршията, суджуците и ракията са част от нашия бит и традиции, убедена е кулинарната блогърка

- Теди, днес имаш хиляди последователи във фейсбук. Разкажи ми обаче за първия си кулинарен провал.

- Трябва да ти призная, че когато се омъжих, не умеех да готвя почти нищо. Спомням се, че веднъж се наложи да изпека принцеси с кайма, които, ако щеш ми вярвай, не се получиха. Тогава съпругът ми на шега каза: „Леле, та ти не можеш и една принцеса да намажеш!” Но в последствие готвенето започна да ми харесва и в него намерих нещо много позитивно. То стана начин да изразя себе си и започнах да се справям все по-добре. Всичко е въпрос на желание и на страст. Имах провал и с прословутия сладкиш Кодрит кадир. Мисля, че от третия път успях да го направя. Първо го приготвих в силиконова форма и когато реших да го обърна, всичкото мляко, яйца и захар се разляха из цялата кухня. Беше ужасна ситуация, но аз не се предадох и на другия ден опитах отново, този път в стъклена форма, за да виждам какво се случва. Освен това реших да не следвам стриктно рецептата, а леко да импровизирам и по моя си начин от третия път успях да го направя както трябва. Няма да забравя и първия ми боб. Направих една огромна тенджера, от която ядохме цяла седмица и установих, че трябва по-прецизно да преценявам количествата.

- Как изглежда съвременната домакиня – с пантофи и пеньоар или с рокля, токчета и грим?

- В нашата фейсбук група има голямо присъствие на млади момичета и това много ме радва. Има и от двата типа, но преобладават младите, сред които забелязвам тендецията да готвят заедно с мъжете си или мъжете да готвят, когато дамите са ангажирани. Едновремешният патриархат отстъпва и вече не си делят работата на мъжка и женска. Иначе лично аз предпочитам да готвя в удобни дрехи – клин, спортен екип и равни обувки.

- Какво задължително трябва да има една домакиня в кухнята си?

- Преди всичко желание. Не смятам, че свръхмодерното оборудване е важно и определящо за качеството на храната. Когато аз започнах да се занимавам с готвене, нямах модерна кухня и разполагах със съдове от свекърва ми. Луксозната кухня не винаги предразполага към готвене и не е гарант за вкусна гозба.

- Каква е кулинарната тайна, която си научила от твоите баби?

- Едната ме научи да точа кори за баница. За Бъдни вечер винаги правеше тиквеник и ми позволяваше аз да пробвам. От другата ми баба пък научих да правя униклана пилешка яхния от домашна кокошка. Като дете обожавах, когато приготвяше тази гозба, да си топна директно от тенджерата с филийката. Този вкус се старая да го пресъздавам в моите гозби.

- Колко рецепти знаеш?

- В блога като постове вероятно са над хиляда. Някои от тях ги знам наизуст, други се налага да си ги припомням от старите тефтери. Трябва да призная, че много рядко повтарям рецепти, защото все искам нещо ново и различно да опитам.

- Понеже спомена блога, може ли блогърството да бъде професия?

- Може, да. Това е тенденция, която отскоро се забелязва у нас. Има бъдеще, но нещата не се получават отведнъж. Нужно е много време. Групата я направих през 2012 година, а блогът година по-късно. За това време имам над 10 милиона посещения на блога ми, но това е благодарание на много труд, постоянство и усилия дори и от страна на съпруга ми. Тази работа по нищо не отстъпва на обикновената. Често се налага дори денонощно да работим, да качваме снимки, да следим за спазване на правилата, да презентираме дадено ястие и т.н.

* Джуди Халваджиян получи "Златен скункс"

* Злокобният Тахсин Корлудаа е образ в развитие

След "Искрите на отмъщението" актьорът Тамер Левент се снима в "Истанбулска невеста"

* Пенка Кунева във виртуалната реалност на Холивуд

Близо 20 години талантливата дама композира музика за хитови филми и игри

* Бен Афлек проговори за алкохолната си зависимост

* Жените на милиардерите не стоят в сянката им

Лидерите в рейтинга на Forbes имат умни и мотивиращи ги съпруги, а не тунинговани и разточителни „трофеи”

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 10 ОКТОМВРИ!