Даниел Боримиров: Смело сърце

 

България има много поводи за гордост във футбола, но повечето от тях са с черно-бял оттенък от позабравените вече славни времена. Сред най-паметните мигове за българския запалянко безспорно си остава славното лято на 1994 г., когато Пеневата чета сплоти народа с великолепното си представяне. Сред избраниците на Димитър Пенев личаха фигури като Христо Стоичков, Красимир Балъков и Йордан Лечков – все утвърдени имена в европейския футбол. А сред тях, тепърва прохождащ на голямата сцена, беше и Даниел Боримиров. Едно младо момче тогава, превърнало се по-късно в легенда.

През последните 30 години много футболисти преминаха през „Георги Аспарухов“, но шепа са тези, които оставиха истинска следа в историята на клуба. Малцина са и тези, проправили си път към капризните сърца на фенове на „сините“. Един от тях е Даниел Боримиров – легенда, икона, маестро, боец. Петкратен шампион със софийския гранд и основна фигура в две отделни епохи на „Герена“. За разлика от много други играчи на „Левски“ полузащитникът и настоящ съсобственик и шеф в клуба успя да направи и солидна кариера зад граница. По този начин смелото „синьо“ сърце развали прокобата, а и впечатлението, че за разлика от кръвния враг ЦСКА левскарите не могат да виреят в чужбина.

Роден край Дунав, Даниел Боримиров започва своята футболна кариера в родния „Бдин“ (Видин). За 3 сезона в периода между 1987 и 1990 г. се превръща в основна фигура в състава на тима от „Б“ група и бързо привлича вниманието на големите отбори у нас. Най-настоятелен се оказва „Левски“ и така талантът се озовава на „Аспарухов“ – ход, който ще се окаже решителен за цялостната кариера не само на футболиста, но и на личността Даниел Боримиров. В първите си години на „Герена“ носи №7 и участва в емблематични мачове за „сините“, сред които тези с „Рейнджърс“ за 2:1, ЦСКА (7:1), 8:0 над „Локо“ (Сф). В знаменития мач срещу „червените“ бележи 2 от попаденията и асистира за други две. В първия си престой на „Аспарухов“ здравият физически играч става шампион 3 пъти. Година преди последната титла е от героите на Мондиал’94. Бележи на Гърция при 4:0 в първата победа на България на световно, а на 1/8-финалите реализира хладнокръвно една от дузпите срещу Мексико. Още тогава затвърждава впечатлението, че е футболист с характер за трудни моменти.
Тези негови качества са забелязани и от германския „Мюнхен 1860“, където кариерата на Боримиров продължава вече на международно ниво. В Бундеслигата той записва над 200 мача в 8 сезона за „лъвовете“.

През това време играе и на Евро’96, а след това и на световното Франция’98, което до момента е и последно за „лъвовете“. За да затвърди впечатлението, че е необикновен футболист, Боримиров се появява в игра и на Евро 2004. И това го прави единствения български играч с участия на 2 световни и 2 европейски първенства. Последния си мач за България играе през 2005 г. като ас на „сините“. При втория си престой на „Герена“, вече с огромен опит, полузащитникът се превръща в основен стълб в халфовата линия на тима в отбора на Станимир Стоилов. Има безспорен принос за класирането за 1/4-финалите за Купата на УЕФА. Бележи срещу „Шалке“ (1:3) на „В. Левски“. Ликува с още два трофея в България и влиза в групите на Шампионската лига при историческото постижение на „сините“ през 2006 г.

И така Боримиров оформя бляскава кариера – 5 титли, 5 купи на България, 8 сезона в топ първенство от Европа, 2 световни, 2 европейски първенства, футболист №1 на България за 2005 г., участие в груповата фаза на най-комерсиалния клубен турнир и автор на паметни попадения с екипите на България и „Левски“.
Но голямото сърце на Боримиров не може да го задържи далеч от терена и след като спира с футбола, на 38-годишна възраст става спортен директор на „сините“ и на този пост триумфира като шампион през 2009 г. Това си остава и последната титла за тима. Разбира се, по неписаните закони на спорта и той има своите падения. Едно от най-болезнените идва през 2013 г., когато „Левски“ докосва 27-ата титла на България, но вместо да разбие „Славия“ насред препълнения „Аспарухов“, тимът чийто спортен директор за втори път е Боримиров, „сините“ правят 1:1 и сдават трофея на прохождащия по това време „Лудогорец“.

Сега, 4 години след този нелеп момент, той отново е най-важната фигура на „Герена“. Съсобственик, спортен директор и втори силен човек в клуба след Спас Русев, днес Даниел Боримиров има тежката задача да върне старата слава. Или поне част от онези славни времена, в които той взимаше дейно участие за „Левски“, но като футболист. И първите му медийни изяви показват – за „Левски“ е избрал стратегия, подчинена на максимата, че на дълъг път се върви с малки крачки.

___________________________________________________________________________________

От баща на син: Алекс Боримиров

aleks_borimirovsite

Казват, че любовта към даден отбор се предава от баща на син. Мнозина могат да оспорят тази теза, но има и такива, които ще я потвърдят. Алекс Боримиров, син на Даниел, е сред тези, които не само приема „синята“ идея, но и я защитава на терена.
Роденият през май 1998 г. младок, подобно на баща си, се подвизава в средата на терена, като изпълнява предимно офанзивни функции. Юношата на „сините“ може да се похвали и с дебют за първия отбор, дошъл през есента на 2016 г. срещу „Верея“ (4:0).
„За това съм си мечтал цял живот – признава Алекс след срещата. – Десет години в „Левски“ за това се боря. Чувството е уникално.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.