Да те показват никак не е зле!

Гледах с интерес последната поява на проф. Костов (Коро за приятелите му) редом до премиера. Началникът на Медицинския съвет трябваше да отчете какво са свършили до този момент. Той оцени много високо собствения им труд, опита се да разкрие съдържанието, но това беше разбираемо само за специалисти, между другото блесна с познанията си от историята на изобразителното изкуство и беше прекъснат. Разбра се, че фамозният съвет вероятно е изчерпал своето предназначение. Така и стана. Професор Костов сигурно спечели популярност от тази авантюра, но по-сигурно спечели Борисов- не си представям Коро вече в ролята на критик на статуквото в държавата. Този сюжет е известен в класическата литература.

Някои смятат, че извънредното положение е златно време за телевизиите, защото хората си стоят у дома и нямат никакво друго занимание и развлечение освен да гледат по цял ден телевизия. Разбира се това положение създава и проблеми пред телевизионните работници, които в този случай не могат да бъдат наричани господари на ефира. Как например да съчетават нуждата от повече филми и развлечения с напиращите за изява фактори, които залепват пред камерите с часове и никой не може да ги отмести.

Решението за продължаване на извънредното положение едва ли е зарадвало обществото. Трудно е вече да се издържи на напрежението, на което ни подлагат не толкова самите ограничения, а от заплахите, на които сме подложени от венчаните за малкия екран представители на властта, обладаните от суета специалисти, както и самозвани експерти от всякакъв вид. И не на последно място от престараващите се медии. Казвам това, въпреки че премиерът много ги похвали на брифинга в събота. Те би трябвало да знаят, че когато властта хвали медиите, това не е непременно повод за гордост. Всичките тези окупатори на скъпоценното време вместо да ни успокояват, да сочат някакъв добър изход, да вдъхват надежда, те ни заплашват, обиждат и унижават. Това естествено обезверява хората, поражда в тях атавистично желание за съпротива. Неистовият напън на кандидатите за бърза кариера- медицинска или политическа- води до пълно пресищане на зрителите от най-различни и често противоречиви версии и тълкувания на пандемията. Останали без никаква друга възможност зрителите изпадат в пълна апатия и обезвереност. Самите медии са загубили всякаква мярка за такт и наливат допълнително страх и ужас в невинните хора. Как иначе да си обясним какво толкова налага вечерта, след като са минали новините, да се появи като извънредна новина надпис по време на сериала за десета жертва на вируса. Какво пък налагаше новината, че депутатът Хасан Адемов е заразен от вируса, да се съобщава късно вечерта? Какво налагаше извънредното предаване на БТВ, посветено на икономическите аспекти, да върви един час динамично и с полезна информация, а след това да се пълни още половин час с репортажи и интервюта, останали от другите емисии?

Вече има вицове за пословичните въпроси, които задават репортерите на брифингите на Централния щаб. И ако говорещите експерти все пак вече се стараят да се ограничават с времето, то репортерите се насилват да задават едни и същи безсмислени въпроси. Наистина ли техните редакции ги оценяват по тази им „активност“? Това ми напомня времето, когато в изборната нощ в НДК партиите даваха по няколко пресконференции до ранна сутрин. Накрая ги закриха.

Решението за продължаване на извънредното положение не би срещнало особена съпротива от гледна точка на значението му за опазване на хората от заразяване. Но в опредени кръгове има опасения, че се ограничават правата на гражданите. Едва ли някой сериозно би приел твърденията, че премиерът е въвел извънредното положение с такава цел. Но в същото време, не може да се изключи подозрението, че управляващите ще се изкушат от възникналия шанс, за да си гарантират спокойствието. Поне спирането на работата на парламента води до подобни съмнения. Някои анализатори привеждат като възражение аргумента, че в България има „антиген“ срещу връщането на тоталитаризма. И той се казва Бойко Борисов, който държи на мнението на големите си приятели от чужбина... Мисля, че Борисов само би спечелил, ако сам даде на общественото мнение гаранции за съхранение на държавността.

Все по-тревожно за обществото звучат и острите сблъсъци между президента Радев и премиера Борисов. Това създава усещането в хората, че в толкова тревожно за нацията ни време, когато всички трябва да сме солидарни, са оставени сами на себе си, след като властта не е единна. Политическият диалог може да продължи, включително и с различия и непреодолими противоречия. Но общите цели, от които зависи оцеляването ни, да се решават заедно. Това е по-важно от всякакви лични емоции. Без нерви и гняв. Истинските мъже за това са силни, че могат да подчинят егото си на по-висши цели.

 

Внимателно с общественото мнение

Плашещо звучат предложения като това на мастит бизнесмен: „Да отделим хората над 65 г. сами в жилища, а младите да произвеждат.“ Нима не живеем в държава, в която всякаква дискриминация е забранена? Няма нужда да бъде опровергавана тази антихуманна идея като несъстоятелна и противоестествена в една правова държава като България.

А случаят с изтърваното от г-жа Караянчева за заплатите на депутатите от ГЕРБ също е добър урок да не се подценява общественото мнение.

Коментари

Задължително поле