Двете Америки пред избор

Джо Байдън олицетворява Америка на политическата коректност, джендър идеологията, климатичната паника и безконтролната „свободна“ търговия. Доналд Тръмп с острия си и екстравагантен език успя да обърне течението, по което се движи информационната мъгла на статуквото.

Коя ще победи от тях - ляво-либералната на Байдън или тази в защита на националния интерес на Тръмп

Изборите в САЩ са много динамични и често се обръщат в последната минута

Америка е огромна страна. Най-богатата и най-мощна държава в човешката история. От зората на времето никога не е имало страна, която да е толкова могъща във всеки един смисъл на тази дума. И тези оценки не са бравурни, а обективни. Америка доминира в културно, икономическо, политическо и военно отношение света. Това неминуемо прави САЩ държава, която изкушава всеки - едни я коментират с благоговение, други с омраза, трети с любопитство, но общото между тях е, че всички я обсъждат. Повечето хора едва ли биха могли да назоват всички съдии в българския конституционен съд, но трудно ще се намери човек, който да не е чул за избора на съдия Ейми Кони Барет в американския Върховен съд. Толкова е всепроникваща американската информационна хегемония. Проблемът обаче е, че именно поради всеобщия интерес към САЩ и поради демократизацията на информацията чрез (американските) социални мрежи, това води до профанизация на разбирането за Америка.

За да коментираш САЩ съдържателно, не е достатъчно да си бил два пъти на екскурзия в Ню Йорк или Чикаго. Не стига и да си бил там на бригада за няколко месеца, какво остава да се информираш от препечатваните масово в Европа стожери на ляво-либералната пропаганда като „Ню Йорк Таймс“ или „Вашингтън Поуст“.

Необходим е по-задълбочен поглед и по-внимателен анализ на събитията, за да се ориентира човек що-годе добре в пъстрия американски обществено-политически пейзаж. Мнозина седят у нас, четат сводки и избирателни препечатки на подбрани американски медии и въз основа на това рисуват публични и медийни образи за Америка, които далеч не отговарят на обективната действителност.

Например, широко се тиражира фалшивата теза, че видите ли Америка никога не е била толкова разделена. Едва ли не след предстоящите избори, който и да спечели, САЩ щяла да се разпадне. Това, разбира се, е пожелателно мислене от страна на критиците на Америка, а не е някакъв съдържателно обективен анализ на ситуацията. САЩ винаги е била разделена държава. В нея съществуват множество групи по интереси, които по естествен път са се групирали в двете големи идейни течения, които за удобство наричаме „Демократическа партия“ и „Републиканска партия“. Тези партии не са партии в европейския и българския смисъл на думата - структурирани, йерархизирани политически субекти, които имат ясен идеен и организационен профил. Американските партии са именно идейни течения - сбор от множество коалиции, събрани по сходство в интересите си. Тези аморфни политически субекти са колективни изразители на ясно очертаните профили на „двете Америки“ - двата възгледа за развитието на САЩ (а от там и на света), които се борят за надмощие във всеки един важен избор отвъд океана.

Едната Америка, образно казано, се представлява днес от Джо Байдън. Това е ляво-либералната Америка, чийто електорат е групиран основно в метрополитън зоните по двете крайбрежия. Това е Америка на неолибералния глобализъм. Америка, която не просто иска, но и смята за свой дълг да се намесва във вътрешните работи на всички останали държави по света. Това е онази Америка, която произведе множество конфликти по целия свят - в Либия, Сирия, Ирак, Афганистан, бивша Югославия и къде ли още не. Това е Америка на политическата коректност, чувствителните милениълски снежинки, джендър идеологията, климатичната паника и безконтролната „свободна“ търговия. По стечение на редица обстоятелства тази Америка беше на власт от Рейгън до Обама. Сменяха се формалните носители на властта в Белия дом, но политиката им беше сходна, ако не и идентична, както на вътрешната, така и на международната политическа арена. Днес това е естаблишмънтът, това е статуквото, което брани ролята си на глобален жандарм със зъби и нокти.

От другата страна е Америка, която днес се олицетворява от Доналд Тръмп. Това е Америка на защитата на националния интерес, Америка, която отрича интервенционализма на неоконите. Тя е ситуирана в безкрайните южни и средни щати, нейните изразители са основно умерени и консервативни хора, които не искат държавата им да командва света, а искат просто по-добро бъдеще за себе си и близките си. За тази Америка е важно да има работни места и просперитет, да се запази и развие американската мечта.

Тази половина от САЩ беше извадена от големите процеси в последните три десетилетия, нейните говорители нямаха достъп нито до медиите, нито имаха запазено място на масата за взимане на важните решения. Те бяха безгласни, невидими и нечути. Това се промени с идването на Доналд Тръмп, който с острия си и дори на моменти екстравагантен език успя да обърне течението, по което се движи информационната мъгла на статуквото. Той обеща и изпълни нещо простичко, но ключово за своя първи мандат - направи така, че забравените мъже и жени на Америка да не бъдат вече забравени. Затова митингите му са изпълнени с толкова много и толкова енергични хора. Те просто усещат, че властта е в ръцете им чрез управлението на президента.

Никой не разполага с кристална топка и броени дни преди изборите все още не може да се каже със сигурност коя Америка ще победи - тази на Байдън или тази на Тръмп. Ясното към момента е какво ще се случи при единия и при другия сценарий. При победа на Байдън ще настъпи ревизионизъм на политиките, които Америка води от 2016 г. насам. Ще се възобнови климатичната истерия, САЩ ще спре с мощния добив на петрол, който виждаме в момента, което ще генерира „военна обстановка“ в някоя поредна богата на петрол страна. Дрънкането на оръжия край руската граница ще се възобнови, а Китай ще продължи да завзема плавно света. Политическата коректност ще се върне на бял кон като форма на световна религия. При победа на Тръмп, обратно, Америка ще продължи по пътя на своята енергийна независимост, американската икономика ще преживее разцвет, а войските на САЩ дислоцирани по света ще продължат да се прибират у дома с ускорен темп.

Ако трябва да се направи прогноза, за мен към момента победата на Тръмп изглежда много вероятна. С уговорката, все пак, че американските избори са много динамични и често се обръщат в последната минута. Още повече, че всички центрове на власт в САЩ - технологичните гиганти, голяма част от разузнавателните служби, мейнстрийм медиите и др. - са се подредили в шпалир срещу президента. Но въпреки колективните им усилия, за момента изглежда, че Тръмп ще успее да отбележи победи в повечето щати „бойни полета“, които често решават изборите. Инкасира ли се победа във Флорида, Пенсилвания, Мичиган и на още едно-две ключови места, победата на Тръмп ще е сигурна. Но предстои да видим, изборната нощ ще е напрегната не само за Америка, но и за света.

Коментари

Задължително поле