Двойниците на Васил Левски

Автентичният Васил Левски и спорната Дяконска снимка

Българин и турчин били копия на Апостола

Васил Иванов от еленското село Беброво не само носел същото име, но външно бил като близнак на Дякона

Васил Левски е имал двойници, с които си приличал като две капки вода. Българин и турчин били копия на Апостола на свободата. Двата фалшификата заблуждават турската полиция, която се опитва да залови автентичния Левски.

Васил Иванов от еленското село Беброво не само носел същото име, но външно бил като близнак на Дякона. През 1870 г. Левски от Беброво е по търговски дела във Враца. Като го мяркат, заптиетата веднага го тикат в кауша.

Озаптеният се тръшка и настоява, че няма нищо общо с башкомитата от Карлово, но никой не му обръща внимание. През Видин двойникът е изпратен в Русчук, където решават да го съдят. Той успява да извести близките си в Елена за сполетялата го беда.

По същото време там се получава и запитване от властите дали познават такова и такова лице. Васил отървава въжето, понеже мюдюринът декларира, че „комити и бунтовници в Елена няма“.

След Арабаконашкия обир през септември 1872 г. Високата порта протестира пред Румънското правителство. От Влашко се дърпат конците на революционната организация, оплакват се османлиите. Любен Каравелов, председателят на БРЦК, е викнат в букурещката префектура, където му съобщават, че трябва да напусне страната.

„В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.“

Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски и за първи път виждат образа му. Дотогава поробителите имали само устни описания на Демона на империята. Мазхар паша издава заповед от кадрото да се извадят 1000 копия и да се пратят на всички агенти от двете страни на Балкана.

Саид паша пък нарежда портретът да бъде изложен по градове и села. По-първите люде са привиквани да съзерцават фотото. „Не сте ли виждали някога и някъде негова милост?“, питали ги чалмите.

Изневиделица Левски го разпознават в село Хърсово и веднага му слагат прангите. Арестантът е докаран в София, където се оказва, че приликата е само външна. Фалшивият Левски бил търговец на шаяци и терлици, а на всичкото отгоре и турчин - казвал се Осман.

Още един Левски се показа от отвъдното през 1987 г. Тогава в списание „Отечество“ внучката на Никола Обретенов помести непознат портрет на Апостола. Според дядо u това бил Васил Левски, обяви потомката на известния род.

Историкът Любомил Дойчев оспори реликвата: „В окото на обектива е влязъл по-малкият брат на Апостола. От същото стъкло (негатив) съм виждал снимка на Петър Иванов Кунчев. Фотографията беше направена в ателието на Онорио Марколеско в Тулча, а на гърба имаше автограф на Петър Левски.“

Братът на Апостола наистина се подписвал Петър Иванов Левски. Той се сражавал в четата на Христо Ботев и в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободтелна война. Умира през 1881 г., сразен от туберкулоза.

Петър Левски удивително наподобявал брат си. Бил с руси коси, светла кожа и сини очи. „Генетичните прилики го набеждават за двойник на истинския Васил Левски“, обясни Любомир Дойчев като се взираше във вехтото кадро.

В документалното наследство на Левски има и друго „фотографическо тайнство“. Така наречената Дяконска снимка, чиято автентичност още не е решена. Той ли е в окото на обектива или негов двойник?

През 1852 г. Васил става послушник на вуйчо си архимандрит Василий. Момъкът изкарва свещенически курс в Пловдивското епархийско училище, замонашва се в сопотския манастир „Св. Спас“, ръкоположен е в йеродяконски чин под името Игнатий.

Спорният образ е изваден от групова фотография, направена в училището. Популяризиран е в печата през 1937 г., когато се чества едно столетие от рождението на Апостола. Под снимката четем: „Единственият действителен портрет на дякон Игнатий - Васил Левски. Портретът ни е предаден от св. Пловдивския митрополит Максим.“

Левски с килимявката има привърженици и отрицатели. Антропологът проф. Йордан Йорданов е от първите. Той сравни образа с оня на знаменосеца Левски в четата на Панайот Хитов и заключи:

„Съпоставката с основните антропологични точки и размери (скулова ширина, долночелюстна ъглова ширина, височина на лицето и др.) показва почти пълно съвпадение на двете лица.“

Псевдоними и пароли пазят Дякона

За да опази революционната организация и себе си от „лоши очи и уши“, Васил Левски използва десетки псевдоними, пароли, шифри и тайнописи. По друмищата на империята Апостола е с различни имена, ня­кои от които използва само няколко дена.

В навечерието на 1872 г. Левски решава да свика Общо събрание на частните комитети. Дотогава той се подписва с псевдонима Аслан Дервишооглу. Се­га го допълва, като информира събранието: „Лицето, чрез което ще се разбирате с ЦК, е Аслан Дервишооглу Кърджалъ, по напред забелязаното вам В. Лъвскый. На същото лице името ще се променява според обстоятел­ствата, за които ще предизвести ЦК, щом види, че е нужно да ся промени.“

По-голямата част от документите, които не носят псевдонима Левски, са подписани тъкмо с това лъжеиме. Аслан на турски е Лъв, Дервиш е Дякон, а Кърджалъ маркира робството. Сред другите псевдоними на Апостола са Асланооглу Видинли, Вълчо Драгинов, Драгню Костов, Хаджи Ахмед, К. Н. Марков.

Паролите Васил Левски нарича „лозинки“. Те служат за връзка на дейците по места, като пазят тайната на кореспонден­цията и на приносителя. В първите месеци на 1871 г. Левски утвърждава Данаил Хр. Попов за посредник на революционната организация с външния свят. Ето как ще се осъществяват срещите: „Кога бъди да ви пратим пратеник ще ви напиши тия две главни букви (Д. Р.) и ще ви пита какво значи г-не това? (Отговор:) Добро и ръци; т. е. да живее републиката. И пратеникът ще каже: Да живее. И вия ще повторите да кажите: Нека живее.“

В кореспонденцията с Киряк Цанков е вграден друг шифър. Васил Левски изписва „Т. и А. С.“, което означава „Ти и аз сме същите“. Пак с Цанков е свързана още една лозинка. На лист хартия Апостола е документирал: „Знакът ми за Ячу (Киряк) Цанков, от нас пратеник със знак тоя: С. Ч. Р. О., на което трябва да му ся съобщи: Свобода Чрез Революция Обща. Приносящият тогава ще каже и отзива: Истина на сяко място, дето живее българинът.“

Коментари

Задължително поле