Уредникът на природния музей Захари Стоянов подготвя за показ скелет на древна мечка

Експозицията разполага с 30 000 експоната

Единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка

Скелет на праисторическа пещерна мечка ще бъде показан в Природонаучния музей в Котел. Находката е намерена при изследване на спeлеолози в много красива, но и опасна пещера сред десетките в Котленската планина.

“Приказна” е една от най-дългите в България, но е пропастна и в нея могат да влизат само обучени хора. А костите на древната мецана се подготвят за експозиция едва сега, тъй като музеят е вторият по богатство на сбирката си след Софийския и е най-големият по площ на Балканите след Букурещкия в Румъния. Казано с други думи, в Котел разполагат с 30 000 експоната, като едва една десета от тях са показани в сегашната му експозиция, въпреки голямата изложбена площ от 1000 квадрата.

“Ще извадим някои неща от складовете си. Вероятно напролет ще оформим една Пещера на времето. Готвим и още две изложби: по минералогия и на природни феномени. Във втората ще има и препарирани експонати с различни генетични увреждания: змия с две глави, различни образувания на растения, агне-октопод - с осем крака, планински козел с четири рога и др. Ще сложим предупредителен надпис за посетителите, защото гледката може да е стряскаща. Но това, което ще видят, е резултат не само от случайна генетична грешка, а и от въздействието на човека към природата. Трябва да се види, за да не се допуска”, казва Захари Стоянов. Той е уредник на музея.

Създател на музея е Васил Георгиев. Името му е явление за естествознанието и българската наука, казват в Котел. Може да звучи пресилено, но ето какви са фактите: През 1924 година обикновеният котленски учител показал една необикновена изложба в Трета прогимназия в София - на препарирани от самия него “растения и животинки”, както той скромно наричал изследователската си работа. Изложбата предизвикала фурор. Учителят занесъл всичките си експонати и те до един били изкупени от Министерството на просвещението, Софийския природонаучен музей, училища и частни лица. По онова време Васил Георгиев бил почти на 50, впечатлил публиката и с житейските си воли и неволи.

Станал учител в началното училище в родния си град още като момче. Преподавал в Харманли, Тулча, Градец, Омуртаг. През цялото време изучавал природния свят. Впрочем, как да препарира животни, птици и влечуги, го научил негов колега от Омуртаг. Страстта му станала толкова известна, че от министерството направили жест: предложили му да държи изпит, който да се признае за завършен учителски институт.

Така, макар и на 31 години, Георгиев получил официална диплома за даскал. След това бил по бойните полета на трите освободителни войни в началото на 20 век, ранили го и в двата крака. Излекували го, ама го върнали на служба в 11-ти сливенски пехотен полк. Оцелял. Като се прибрал, героят-пехотинец намерил спасение отново в преподаването и в хобито си. И така, до изложбата в София, която била открита не от кого да е, а лично от акад. Иван Буреш. Този чех пък блести за българската зоология и ентомология така, както сънародниците му братята Шкорпил за археологията ни.

Буреш бил главен директор на всички Царски природонаучни институти, сред които Естественоисторическият музей, Ентомологичната станция, която академикът основал, ботаническата, зоологическата градина, неколкото дивечовъдни станции, дори Царската научна библиотека. На 9 септември 1944 г. бил арестуван с други служители на двореца. За щастие, животът му не приключил в лагерите на смъртта. Малко след задържането го освободили, а той продължил да прави наука.

През 1951 г. станал директор на новосъздадения Институт по зоология към БАН. През същата година съдбата отново го срещнала с учителя Васил Георгиев. Къщата на даскала в днешния център на Котел приличала не на дом, а на музей – навсякъде имало експонати. Толкова много, че стените щели да се пръснат. Учените от БАН, колеги на Буреш, били удивени. И взели решение: във възрожденското градче да бъде създадена сбирка. Така се родил първият извън София природонаучен музей, с труда на един-единствен учител. Впоследствие лепта към фонда дали много съмишленици или просто посетители, които били във възторг от видяното и решили да се включат. Като един летец-изпитател, благодарение на когото днес единствено в Котел можеш да се усмихнеш пред императорски пингвин от Южния полюс.

Сегашната сграда на музея е била открита през 1981 година послучай 1300 г. от основаването на българската държава. От общината в Котел подчертават приноса на арх. Мария Луканова, която е успяла да проектира тематичните зали така, че между тях да има връзка и удобен преход. Експонатите са подредени в раздели за безгръбначни животни, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.

“Представени са 52 от общо 96-те бозайници в България, има и от други географски ширини”, казва уредникът Илия Илиев. При това са аранжирани в условията на естествената среда на техните местообиталища, създадени са реални ситуации от света на животните: глутница сиви вълци са обградили в снега сърна, мангуста и кобра са се вкопчили в смъртоносна битка, язовец е захапал с челюстите си ловно куче…

“Язовецът е известен с това, че има много здрави челюсти и че пази пословична чистота в леговището си”, обяснява още Илиев. Сред единствените в страната експонати са кубинският крокодил и броненосецът от Южна Америка. В друга зала пеликани се готвят за улов, орли и лешояди са разперили крила, змии са протегнали глави, стадо диви прасета рови за жълъди, елен е разперил рога, стара мечка се е изправила в цял ръст, върху горска поляна растат ядливи гъби до опасните си двойници, под витрина са показани различни по големина яйца на различни пернати.

Любопитен факт е, че растенията не са изсушени плоско, както обикновено се прави, обясняват уредниците. Техните експонати са съхранени в естествения им обем. Светлината в залите е приглушена. И за да са пълни и още по-възнаградени сетивата, навсякъде се чуват звуци: птичи песнопой, ръмжене на диви животни. Това е езикът, с който си общуват пернатите и бозайниците.