Двуликият бог Янус е почитан в древноримската митология като създател на света. Бюстът му в Рим изобразява две лица – едното се смее, другото плаче. Ако се замислим в контекста на съвременната лирикосатира, ще се удивим колко много от нашите писатели по времето на социализма, а и днес, влагат в произведенията си самоирония до сълзи. Самият Радой Ралин наричаше творбите си комитрагедии. Сред съвременните ни сатирици той има верен последовател не къде да е, а точно в Рим. Писателят Румен Иванчев долетя в София, за да представи новата си стихосбирка „Дръвче” (Изд. „Жанет 45”, 2017). През миналата година по същото време приятелите му (сред които бяха Татяна Лолова, Йовчо Савов, Михаил Вешим, Надя Попова, Николай Дойнов и др.) аплодираха появата на сатиричната му книга „Дон Санчо и Кихот”. В нея той, макар че от 25 години наблюдава българската действителност от Италия, много точно е уловил уродливите симптоми на уж демокрацията, изричайки: „Стой, та гледай.../ как древната ни нация/ умира в демокрация!”

Сега в антологичната си лирическа сбирка, съдържаща избрано от 50 години творчество, Румен Иванчев стряска читателя със заглавия като „Аборт”, „Асма”, „Смъртта на капката”. Но това не е тъжна книга. „В текста откриваме постоянство в авторовия поглед към света. Не е лесно да запазиш свежия си, млад поглед – навътре и навън. Стиховете му са по един особен начин картиннно обагрени – с природни елементи, вградени в портрети – сякаш наблюдаваме диханието в платната на Владимир Димитров-Майстора. Ние проникваме интуитивно в неговите лирически картини, те изникват в съзнанието ни като нежни профили на фона на италианското небе” – отбеляза литературният критик Митко Новков по време на премиерата на томчето, състояла се в галерия „Кредо Бонум” на 15 ноември.

Румен Иванчев е сред известните поети в Италия, финалист за престижни италиански награди за поезия. Той призна, че пише и на италиански език, а в личната си библиотека е пренесъл книгите на родните класици. „Забелязвам, че в почти всички български емигрантски семейства (бил съм в десетки държави по света) стиховете на Вазов, Ботев, Смирненски, Вапцаров, както и на ред съвременни автори са на почит. Далеч от родината българското слово ни топли!”