Поне 150 хил. евро за луксозен апартамент 60% от сделките стават на етап “в строеж”

Службите в няколко града се мобилизират за учение, включващо авария в АЕЦ „Козлодуй“ Учението ще наблюдават представители на МАЕ, Беларус, Украйна, Русия и Япония

Поет блъсна с кола човек на пешеходна пътека Недялко Йорданов опитва да избегне правосъдието

Търсят още 9 съдебни заседатели в Търговище

Арестуваха предполагаемия посредник в убийството на журналистката Дафне Галиция

И медия в Малта гръмна за скандала с Efbet

Бургазлии с подаръци за деца и възрастни в неравностойно положение Кампанията „Подари от сърце“ на Община Бургас насърчава благотворителността

Синдикатите не са отказват от общия национален протест заради болничните

Вицепремиерът Каракачанов подаде сигнал до главния прокурор за опити за създаване на македонско малцинство в България

Изграждат бази за собствено ползване Автомобилната индустрия е активна

Противниците на Гешев във ВСС три пъти се отрекоха от тезата, че избор с един кандидат не е избор

Вижте кадри от ареста на разбитата група за фалшиви документи (СНИМКИ и ВИДЕО)

АПИ: От утре се въвежда зимното поддържане на пътищата Пътната агенция мобилизира 3000 снегопочистващи машини

Шофьорка се преобърна с колата си в канавка

Ердоган: Ще търсим алтернативи, ако САЩ упорстват с условията за Ф-35

Дения Пенчева: За малко да стана милионерка в Австралия Новият ми албум "Българско момиче" е зареден с лунна светлина, издава младата фолклорна певица и дизайнер

– Дения, честваш 10-годишен юбилей на музикалната сцена с появата на втория ти албум „Българско момиче“. Какво съдържа новият ти проект?
– Исках да включа популярни песни, които са обичани от хората, а не просто да издам албум. В диска намериха място „Микс 2011“, „Лиляно, моме“, „Българско момиче“, с която спечелих наградата на журналистите на фестивала „Пирин фолк“, и още парчета. Имам и един интересен дует с рок банда. Дискът е имиджов продукт и е подарък и уважение към моята публика. Все още има хора, които си купуват албуми. Аз и авторите сме вложили много интелектуален труд и смятам, че трябва да се купуват албуми, а не да се теглят от интернет.

– Славиш се като доста нетрадиционна фолклорна певица и доказателство за това е, че една от песните ти е направена заедно с рок група „Порок“.
– Смятам, че съм един по-различен фолклорен изпълнител. Рокаджийка съм по душа. Завършила съм поп и джаз пеене. Група „Порок“ е обичана и харесвана млада банда. С тях направих и дипломния ми спектакъл за дипломирането ми по актьорско майсторство. Направихме мюзикъл, съчетаващ различни стилове музика. Оттам се роди идеята да сътворим нещо нетрадиционно – фолклор с рок.

– А самата песен фолклорна ли е?
– Тя е една много обичана народна песен, която чух в Австралия, почитана от македонската общност там. Момчетата от „Порок“ й направиха рок аранжимент и я пресъздадохме по наш си начин.

– Как тръгна пътят ти към музиката?
– От малка, още на 6 години бях солистка към БНР, в „Бон-Бон“, после пях в различни фолклорни читалищни формации. В годините школувах гласа си в различни хорове и музикални формации. Станах солистка на младежката формация на ансамбъл „Чинари“ с художествен ръководител Асен Павлов. От 2001 г. до 2006 г. мой персонален вокален педагог стана народната певица Гуна Иванова, с която направихме и турне през 2015 г. в Австралия.

– Нямаш ли чувството, че фолклорът ни се цени много повече в чужбина?
– Да, за съжаление, е точно така. И то не само от българите, живеещи там, а и от местните хора. Фолклорът е отражение на паметни събития от българската история. И не само… Смятам, че младите хора не трябва да го пренебрегват, а да слушат, да обичат народната музика.

– През 2015-а беше на турне в Австралия заедно с Гуна Иванова. Как дойде поканата?
– Станах ученичка на Гуна, когато бях на 14 години, и постепенно започнахме да работим заедно. Поканата за турне в Австралия дойде от човек, тясно свързан с македонската общност, живееща там. С Гуна Иванова имахме три концерта, всеки един продължаваше повече от 4 часа, хората плакаха, танцуваха и пееха с нас непрестанно. Беше неописуемо преживяване, Австралия е прекрасно място. Бяхме в три града – Сидни, Уолонгонг и Пърт, като в Уолонгонг ни направиха почетни граждани. Това е предпоследната крайна точка на света, след това е Нова Зеландия. В Австралия с Гуна за малко да станем милионерки. Джакпотът в тотото там е страшно много – 35 милиона. Пуснахме фиш и накрая две цифри ни деляха от голямата награда. Ако само още едно число бяхме познали – 2 или 3 милиона печелехме.

– Активно се включи и в каузата за развитие на читалищната дейност.
– Да, преди години започнахме тази дейност с Антония Първанова, но някак си нещата не се доразвиха докрай. Затова сега съм решила да направя майсторски клас с най-добрите преподаватели по народно пеене и танци и с лектори за нашите традиции и обичаи. Мисля да го направя през септември и на този курс ще могат да се запишат хора от 6 до 25 години.

– Как реши да учиш актьорско майсторство?
– Пеенето и актьорството са сценични изкуства и имат неразривна връзка помежду си. Актьорството ми даде знания как по убедителен начин да изградя и представя една песен на сцената.

– Имаш перфектна визия, мислиш ли за актьорска кариера? Получавала ли си предложения в тази насока?
– Понеже много обичам Италия и често пътувам до там, започнах да уча италиански. Случи се така, че получих предложение да се снимам в една тяхна историческа продукция, но отказах, защото италианският ми все още не е на нужното ниво.

 

Стефан Димитров:

Никога няма да харесам нещо като „Яката дупара“

Писах „Сънят на Пилат“ цели четири години, признава композиторът преди световната премиера на симфоничното му произведение

– Г-н Димитров, нарочно ли датата на представянето на „Сънят на Пилат“ е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре желание да се измъкнете от Сатурновата дупка.
– В повечето случаи, когато някой умира, като че ли е преди рождения му ден. Факт! Но това едва ли важи за мен. Просто така се случи, че изпълнението ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е хубав знак.

– Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?
– Този път ще ги пропуснем, за да бъдем всички във форма за премиерата. Ще празнувам на 29 май.

– Съзнавам, че е глупаво да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, но при вас как се случи? Какво ви „бъзна“?
– Писах произведението в продължение на четири години, а пък книгата „Майстора и Маргарита“ съм я чел преди 40. Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как тълкуваш книгата и какво разбираш, защото тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта. Ако я тълкуваме по този начин.

– Няма ли някаква житейска случка, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете отново романа и да започнете да пишете?
– Не, няма. Аз съм така устроен, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които изведнъж започват да ми говорят нещо. И явно, че такъв е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „Майстора и Маргарита“ засядат в мозъка ми, извършва се творчески процес и в един момент дава зелена светлина и се получава музика.

– По онова време сте били административен началник – директор на програма „Христо Ботев“ в БНР. Да не би писането на този балет, защото произведението е замислено като такъв, да е било форма на бягство от чиновничеството?
– Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, така ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам пример с Бах. Той е имал 17 деца от две жени и му е било най-хубаво да работи, когато около него е било шумно, има движение, детска глъч. Някак си мозъкът ми разделя музиката от преките проблеми. А и аз никога не съм се правил на голям началник. Моята позиция като шеф винаги е била, че такъв пост е временен. Няма доживотен началник. И по-важното е, когато си началник, да не пречиш на хората да си вършат работата. Ако не можеш да им помогнеш, поне не пречи.

– Четири години писане не е ли твърде дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?
– Не мога да кажа. Все пак не мисля да умирам на 29 май в зала „България“. Или поне до представянето в Античния театър в Пловдив на 13 юни трябва да устискам… Може би ще имам възможност да направя и още нещо (смее се). Не знам, но написването на симфонична музика е сериозна работа, която я върша с един много добър музикант – Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да завърша по този начин „Сънят на Пилат“. Той е много отворен по компютърни неща и различните звуци. Мислехме си, че начинът, по който работим, е „мързелив“, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на електрониката. Обработваме го и така работим заедно – метър по метър, както се строи магистрала.

 

· Евтим Милошев се подмлади с присадена коса

· Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос
В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

· Венци Стефанов – от приятел до враг на „Левски“
Босът на „Славия“ се върти около кръга на Гриша Ганчев

· Д-р Валентин Иванов: Ново изследване открива рак на гърдата
Препоръчва се за жени с висок риск от заболяването

· Хазал от „Черната перла“ не крие новата си любов
Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 23 МАЙ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.