Депутат - най-сладкият занаят

Дебела заплата, евтини кюфтета и други екстри за нищоправене

Един мандат стига да оправиш себе си, децата и внуците

Голямо натискане ще падне в неделя кой да затопли парламентарните банки. Защото святата обител на демокрацията е люпилня на милионери. Влизаш гол и бос, излизаш с копринен костюм и лачени чепици. Един мандат стига да оправиш себе си, децата и внуците. Депутат е най-сладкият занаят!

Над 50 милиона лева годишно струва на данъкоплатеца Народното събрание. Мъдрите глави на нацията вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарното братство е три нива над обикновения българин.
Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за сътрудници, приемни, венци и букети. Като се тегли чертата, излиза, че един депутат струва месечно около 5000 лева.

Това разхищение тръгва от зората на нашия парламентаризъм. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува: “Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”

Следната година, когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки за километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото, 100 лева е голяма заплата.

Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията. През 1893 г. вдигат ръка за 20 лева дневни. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден.” А след националната катастрофа камарата узаконява: “Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.”

По време на Втората световна народното представителство изпада в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов хроникира в дневника си: “Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”

Петнадесет хилядарки за нищоправене!

Понякога мързелът наляга ковачницата на закони от първия работен ден. Ето как е отворено Народното събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков.

“Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.” Думата на дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

По същото време Константин Иречек документира парламентарната ситуация: “Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.”

Кара се до днес...

С малки изключения камарата е населена от мераклии за дебели заплати, евтини кюфтета и други екстри. Които оправдават като разиграват театър на абсурда. Тази реалност е пресъздадена през 1928 г. в забележителната творба “Депутат”. Авторът е Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски. Поради нейната непреходна стойност я припомняме на читателите.

Тома Измирлиев

ДЕПУТАТ

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш - взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят...

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят -
чест, пари, имунитет,
в трена - без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш...

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни -
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи