Джамията, Ердоган и паралелното турско общество

Президентът на Турция си има преден пост в Германия

Получи се едно закрито тържество с един централен гост - автократа Ердоган

Mожем да поздравим отговорните в Турско-ислямският съюз по религиозните въпроси (ДИТИБ): лошо планиране, лоша комуникация, организационен хаос и публика от тяхното си, затворено общество. Честито, скъпи ДИТИБ: вие напълно сте се интегрирали в Кьолн!

Сега сериозно: можем да сме благодарни на хората от ръководството на най-големия ислямистки съюз в Германия. На официалната церемония по откриването на централната джамия в Кьолн те много ясно показаха кои са. А именно - преден пост в Германия на турския президент. Затова беше повече от логично именно на него да се падне честта да открие джамията, изградена обаче не и без помощта на германската политика и германското гражданско общество. Да, германските политици също биха могли да се отбият за кратко на церемонията. Но трябваше да се задоволят само с поддържащата роля - главната беше запазена за турския президент.

Така вместо празник за всички се получи едно закрито тържество с един централен гост - автократа Ердоган. Повече символика от това за истинската същност на този непрозрачен съюз - здраве му кажи.

Така по един наистина впечатляващ начин ДИТИБ - доскоро получаващ също и пари на германския данъкоплатец - си вкара чуден автогол. Именно в Кьолн, известен със своята толерантност и откритост към света, отговорните лица от ДИТИБ сътвориха нещо забележително: със своята некомпетентност, непрофесионализъм и задкулисия те успяха да отблъснат от себе си и последните благоразположени към тях представители на германската политика и гражданско общество.

Сегашното ръководство на ДИТИБ, отговарящо за 900 джамии и 800 хиляди души членска маса, не работи за интеграцията в Германия. В сегашния си вид тази организация, чийто турски имами до един получават заплатите си от турската държава, е точно обратното - институционална пречка пред интеграцията и пазител на турското паралелно общество в тази страна, за което си мислехме, че сме го победили.

Превод: „Дойче Веле“, със съкращения

Коментари

Задължително поле