На 28 юли да почерпят

Турист почина на бул. „Мария Луиза“ в столицата

Емил Радев: Хакването на базата данни на НАП е политическа поръчка

Къща на клошар изгоря до основи в Дичин Огнеборци спасили стопанина от пламъците

ЗК Лев Инс е готова да съдейства на институциите срещу киберпрестъпността Изявление на ЗК Лев Инс по повод кибератаката в НАП

Най-малко 32 жертви на мълнии в Индия, десетки са ранени

8 европейски държави създават механизъм за разпределение на спасени мигранти

25-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа в Русе

С 3% повече новородени в Шуменско

Мъж наръга 50-годишна жена в корема в Плевенско

Съдят надрусан шофьор без книжка, карал кола с фалшиви номера

66-годишен мотоциклетист е загинал при катастрофа край Кърджали

Сестрите Стоеви ще продължат да играят за България

Руското министерство на отбраната: Самолетите ни не са нарушавали въздушното пространство на Южна Корея

Дезинфекцират паркингите по магистрала „Тракия“ заради африканската чума

Димо Казасов: Вестници и вестникари

В гънките на журналистиката се спотайва

Шантавата българска периодика

Шантавата българска периодика още не е проучена. Специалистите пропускат, че около авторитетния “Мир” кръжат газети като “Иманярски глас” и “Табладжийски лист”. Никой не се наема да разтълкува явлението “Келнеро-готваро-кебапчийски глас”, което остава в сянката на меродавната “Зора”.

Вестниците чешити са потънали в забвение. На времето са пренебрегвани и сега липсват във фондовете на големите библиотеки. Тези параиздания дописват обаче историята на нашата журналистика.

Защото националната култура не се гради само от класици. В нея е оставил диря Иван Вазов, но и бащата на пустословието Нягул Семков. В аналите е Ботевият вестник “Знаме”, но и фамозната газета “К’во да е”.

Тя се печата “де да е”, появява се “кога да е” и струва “колко да е”. Вестникът е “Орган на българските масалджии, зевзеци и млади таланти”. Тук дебютира Христо Смирненски, бъдещият бард на пролетариата.

“Светлина и мрак” звучи стандартно, но впечатлението е измамно. В това периодично издание енциклопедистът Тодор Йончов излага съмненията си, че Земята се върти. След безсънни нощи, сложни експерименти и математически сметки той коригира хелеоцентричната теория: “Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!”

“Вестник на гениите” е територия на феномени като Йончов. Неговият първи брой излиза през януари 1936 г. “Орган на гениите в България и по цялото земно кълбо включително и на Канарските острови”, уточняват редакторите. Тяхната цел е да проникнат в тайнствената обител на свръхнадарените:

“Според изчислението на един американски учен общото число на мозъците на всички гении в света възлиза на 3 квинтала, докато мозъците на всички кокошки от щата Масачузетс възлиза на 20 квинтала. Тази разлика се дължи не само на климатичните условия, но предимно на априорните контрибуции на физикодинамичните клетки на мозъчното вещество.”

Издателите обещават, че вторият брой ще се появи след едно столетие – през януари 2036 година.

През 1905 г. в страната излизаха 174 вестника, от които 49 в София. През следващите две години – 1906 и 1907 – общият брой на вестниците стига цифрата 214, от които 60, издавани в столицата. И през периода процентът на излезлите в провинцията вестници е един и същ – 72%. Възоснова на тоя процент не трябва да се идва до заключението за някакъв превес на провинциалния печат над софийския.

Извънстоличните вестници имаха малък формат, нисък тираж, кратковременно съществуване и си бяха спечелили прозвището “приставни органи”. Те се пълнеха с обявления, в които се оповестяваше продажбата на имотите и покъщнината на многобройните селски и градски длъжници, вплетени в мрежите на алчните и непреследвани от никого лихвари. Тия обявления, публикувани за сметка на длъжниците, бяха доходно перо еднакво за стопаните на вестниците, както и за приставите, които получаваха съответния дял от стойността на публикациите.

За характера на провинциалните вестници говорят до известна степен и самите техни наименования: “Вироглавец” (Силистра), “Гъба” (Т. Пазарджик), “Реклама” (Търново Сеймен), “Свободно перо” (Никопол), “Оглед” (Видин), “Щит” (Кула), “Орлово” (Айтос), “Край” (Анхиало), “Таралеж” (Т. Пазарджик), “Осорлица” и др.

В София вестниците бяха по-добре организирани. Тук излизаха партийните органи и следните шест ежедневника: “Вечерна поща” (Ст. Шангов), “Вечерна поща” (Наумов), “Дневник”, “Балканска трибуна”, “Ден” и “Гражданин”.

Какво представляваше ежедневникът през годините, за които се отнасят настоящите редове?

Четири страници, от които 2 посветени на външни събития, една определена за обявления, и една страница, отделена за вътрешните въпроси, застъпвани най-често с няколко реда в хрониката. Това разпределение на печатното поле позволяваше на читателя да знае доста неща за всяка чужда страна, но много малко за собствената си земя.

Софийско вестникарче.

Тиражът на ежедневните вестници беше малък. Най-разпространеният ежедневник – “Вечерна поща”, имаше 8000 тираж, “Дневник” – 6000, “Балканска трибуна” – 4000, “Ден” – 2500.

Освен ежедневниците излизаха по 2-3 пъти седмично и партийните органи.

Както ежедневниците, тъй и партийните вестници от тая епоха бяха поставени изцяло в услуга на запълващите я политически борби. Пристрастни, раздразнителни и полемични, тия вестници се боричкаха помежду си със заслепение, което не щадеше стойността на фактите, с които борави, честта на противника, с когото спори, истината, която претендира да защитава.

Вестникът от тая епоха бе фанатик, чиято омраза към противника бе толкова голяма, колкото безрезервна бе привързаността му към приятеля. Той се бореше с всички позволени и непозволени средства за постигане на целите, които преследваше. Целта на ежедневния вестник беше печалбата, а на партийния – властта. Средствата на първия вестник бе сензацията, а на втория – клеветата и дезинформацията.

Вестник “Мир”, орган на Народната партия, за да уязви властващата тогава Народнолиберална партия, изнесе едно писмо, с което министърът на правосъдието д-р Панайодов бил искал от столичния кмет да отпусне по бедност дърва на сестра му. Знаеше се, че сестрата живее при министъра, който беше ерген, и че кубическият метър дърва по това време струваше 8 лева.

Месеци подред печатът се занимаваше с тая “крупна” афера. В съда се установи, че в. “Мир” си е послужил с фалшифицирано писмо, и редакторът му бе осъден, но д-р Панайодов, който завеща цялото си състояние на гимнастическия съюз “Юнак”, слезе в гроба с прозвището “Дървеният министър”.

За да се реваншира, печатът на властващата партия обвини пък шефа на Народната партия Иван Гешов, че бил станал наследник на милионите на Евлоги и Христо Георгиеви с фалшифицирано от него завещание. И печатът месеци подред посвещаваше цели страници на тая шумна афера. В съда се установи, че завещанието е безукоризнено, но и Иван Евстратиев Гешов чак до гроб се считаше за крадец на чужди милиони.

Братя Евлоги и Христо Георгиеви, букурещки милионери, бяха завещали огромната за времето сума от 6 милиона златни лева за построяване на университет. Като се вземе предвид, че за Народния театър, строен през 1905/1906 год., т. е. след завещанието, бяха израдходвани само 2 700 000 лева, че величественият и красив храм “Ал. Невски”, граден от 1904 до 1912 год., струваше 5 1/5 милиона, може с положителност да се твърди, че шестте милиона лева и с натрупаните към тях лихви можеше тогава да се построи сграда за университет, по-голяма и от сегашната. Изпълнителите на завещанието обаче отлагаха строежа, докато след Балканската и особено след Първата световна война левът бе обезценен и шестте милиона лева се стопиха.

Жълтият ежедневен вестник привличаше към себе си вниманието на читателя чрез сензацията, в която той не се колебаеше да заличава границата между реалното и фантастичното, между истината и измислицата. Скандалната хроника бе на особена почит в тоя вестник, който не се стесняваше да се вмъква в най-интимните връзки на хората, да разгъва пред хищническото любопитство на читателя най-съкровените и чисти преживявания на младежите, да влиза дори в спалните на гражданите, да се намесва в техните семейни отношения и с педантичността на следовател да описва най-бруталните отношения и най-вулгарните сцени.

“Вечерна поща” на Стоян Шангов (вляво) е най-тиражният вестник в началото на ХХ век.

Родоначалник и създател на българския сензационен вестник беше Стоян Шангов, който бе една много живописна фигура. Нисък, пълен, набит, той се обличаше с рядка за времето виенска елегантност: костюм от светъл английски плат, сиво бомбе с плоско дъно, цветна копринена жилетка, между джобовете на която висеше масивна златна верижка на часовник, бастун със сребърна дръжка, светли ръкавици. Шангов беше забавен и духовит човек.

Един ден бях заел маса пред тогавашното кафене “Панах” – най-луксозното по онова време. От изток, по булевард “Дондуков”, се зададе Шангов, който стъпваше бавно и до известна степен тромаво. Всички маси, разположени на тротоара, бяха заети. Със свойствената си, придружена с поклони учтивост Шангов поиска позволение да седне на моята маса. В разговора ни около събитията той вмъкна следната реплика:

– Знаете ли какво е измислил един голям американски притежател на вестник?

– Не, не знам.

– Искате ли да ви разкажа?

– Разбира се.

– Тоя събрат не печатал вече вестника си на обикновена хартия и с обикновено мастило. Измислил, дяволът, хартия не от целулоза, а от брашнена каша. И почнал да печата вестника си на тънки листове, изработени от такава каша. И го печатал не с обикновено мастило, а с мастило, направено от сироп. На първата страница на вестника поместил с едър шрифт следното предупреждение:

“Внимание, внимание, любезни читатели! Нашият вестник е приготвен от първокачествено брашно и от ароматичен сироп. Той е по-вкусен от съдържанието си! След като го прочетете, не пропущайте да го изядете. Ще ви достави рядко удоволствие.”
“Голяма сензация, голям успех ти казвам! Всички редакции изпаднали в голяма паника.”

(Със съкращения.)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.