Безпрецедентно обединение на всички влиятелни асоциации, клъстери и компании, представляващи високотехнологичната икономика на България, в рамките на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) е факт и се бори за място в тристранния съвет. Разговаряме с председателя на Управителния съвет на организацията Доброслав Димитров за това как България може да бъде лидер, а не да изостава в технологичната трансформация.

Страната ни има правилните постановки, има бизнесите и те са лидери в Югоизточна Европа и не само, казва Димитров пред „Труд“ news и категоричен, че можем да направим първи качествен скок в производителността, така че да изпреварим други държави. За това ни трябва достъп до таланти, върховенство на закона и подобряването на средата за развитие.

- Господин Димитров, при представянето на обединението на хай-тек организациите, посочихте, че глобалната икономика претърпява колосална технологична трансформация и на този фон България е заплашена да изостане необратимо, ако не внедрява високи технологии на всички нива в икономиката и публичния сектор – как виждате да започнем да работим в тази посока, но на държавно ниво?
- Виждаме го като общо единно усилие на цялото на общество и когато казвам общество, имам предвид всеки един от нас. За да сe случи това, трябва да имаме разбирането, че сме в такава ситуация. Мога да кажа смело, че има чуваемост. По-скоро това, което няма, е достатъчно разговор по темата и разбиране. Темата е нова, странна, на никой не му иска да има толкова голяма промяна толкова бързо. 

- Но каква е стъпката, която трябва да бъде направена сега? Вие заявихте, че като организация сте готови да дадете своя принос, за да подпомогнете цялата останала част от българската икономика да премине през новите технологични предизвикателства и сте готови да влезете в новия състав на Национален съвет за тристранно сътрудничество.
- Това от прагматична гледна точка е стъпката, защото тази година изтича мандатът на предишния съвет и ще бъде сформиран новият. Това е първата задача, но със сигурност не е най-важната. Най-важната е осъзнаването на тези, които се занимават с политика, с бизнес и самите хора като професионалисти, че предстои много голяма промяна и трябва да сме готови за нея. За да се прескочи голямо технологично предизвикателство, има само един начин и това е да си увеличат шансовете чрез възможно най-голямо количество критична маса от човешки талант - хора, които разбират от тази тема, които са готови да се адаптират, да се променят, да влизат в новите технологии. Това означава образование, преквалификация, привличане на талант отвън. Второто нещо е средата, в която живеем всички ние, тъй като за да привлечем тези хора, те трябва да искат да живеят тук. Това означава и средата, в която се прави бизнес да е привлекателна – и тук идват въпросите какви са данъчните ни закони, промотираме ли високотехнологичност или не и пр. Със сигурност няма как да имаме модерна демократична държава без ясната вярва във върховенството на закона. Това са три големи теми, които могат да бъдат разделени на конкретни политики, които трябва да налагаме. Трябва да се работи за разбирането, че технологичността не е сектор, а хоризонтално явление, което значи, че всеки един от нас трябва да има умения в тази посока. Самите училища трябва да разглеждат по този начин темата. Това значи, че трябва да създаваме такива училища, които по-задълбочено обучават нашите деца.

- Споменахте образованието като ключов приоритет на високотехнологичните бизнеси, и работите за това училищата у нас да бъдат ориентирани в посока на технологичността – какви конкретно предлагате?
- В България често казваме, че имаме проблем с кадрите – теза, която аз смятам за правилна. Всъщност имаме структурна безработица, което означава, че имаме едновременно хора, които нямат работа и в същото време предприемачите, бизнесите, икономиката нямат достатъчно служители. Хората без работа нямат умения, за да заемат новите работни места, които се появяват. Това само ще се задълбочи, затова и преквалификацията, не просто образованието, би била ключова. На нас ни трябват хора, които постоянно развиват своите таланти и умения, не просто хора. 

- Но когато говорим за достъп до талант на каква основа стъпваме?
- Няколко са посоките тук. Първо, професиите на бъдещето не са ясни и ако някой твърди, че знае какви са те, или спекулира, или се самозаблуждава. Това, което знаем със сигурност, е, че в бъдещето умението бързо да се учиш и да мислиш ще е фундаментално. Който има тези умения, ще се оправи в бъдеще. На сегашното поколение, както и на нашето - всички хора, които сме активни в момента - ще ни се налага да се преоткриваме на всеки 3-4 години. Концепцията на цялата ни образователна система е на близо 4 столетия, когато познанието е имало единен източник и е било по-важно да имаш информация, която някой да ти предаде. В момента това бих казал, че дори е вредно, тъй като данни около нас има, колкото не можем да обработим. Оттам идват проблемите с фалшивите новини. Ние трябва да имаме умението на критично мислене, да се оправяме в това наводнение от информация, която в голямата си степен е излишна. Когато говоря за талант, имам предвид умението да вършиш едно или друго нещо - дали си занаятчия или писател, това е талант. Ако за едни професии са нужни 10 години в университет като медицината, има други, с които можеш да започнеш много по-отрано, и те по-скоро се случват на работното място, не толкова в училище, в университета. Неслучайно и в БАСКОМ, и в БРАИТ апелираме за създаване на технологични училища, защото нашите деца се раждат с технологиите, те са с тях още от ранно детство. Нормално е технологиите да влязат  в гимназиите, а не да чакаме децата да стигат до университет, за да развият професионални умения, които после да дообогатяват на работното място. 

- Това означава ли, че продължавате да поддържате идеята практици да влязат да преподават в нашите университети и ще я предложите ли като решение на бъдещ редовен кабинет?
- Разбира се. В училищата също е така. След гимназиалния период, когато става дума за практични умения, е по-важно човек, който работи дадена професия, да я обясни, а не някой, който е чел за нея. Ние не сме спирали да предлагаме това решение. Това е силата на БРАИТ, наистина сме много голям набор от различни асоциации и клъстери, които имат познания в една или друга област с нейните специфики и инвестираме не малко време в това да я разясняваме. Така че дали има редовно правителство или не, тези разговори продължават. И в момента има служебни министри, има с кого да се говори. Разбира се, би било по-успешно, ако има редовно правителство с пълен мандат, което си е поставило такива приоритети.

- Има ли нужда от нови учебни програми, които да позволяват практическата промяна в преподаването в училищата, така че да има повече ефективност и на СТЕМ системата?
- Първата задача е да се разтоварят учебните програми. Времето на децата трябва да бъде инвестирано в това да могат да разсъждават над една или друга тема, тъй като не знаем утре какво ще им е необходимо. Съдържание има навсякъде, отваряш телефона и вътре има всичко – Гугъл, Уикипедия, ChatGPT, информация да искаш. На нас ни трябват хора, които могат да анализират информация, които могат да се ориентират в непознати обстановки, защото не знам утрешният ден какъв ще бъде. Да им даваме наготово решения, с това по-скоро им пречим, отколкото им помагаме. Силата на човешкия разум е да пренася решения от една среда в напълно непозната нова, като ги адаптира. Това е учението, което трябва да се развива в училище, като правя уговорката, че все пак има науки, които няма как да не бъдат линейни като математиката, например, в които не може да прескачаш теми.

- Има ли тенденция ИТ таланти да мигрират от София към други по-малки градове у нас и може ли да се работи по-ефективно с общините, така че такива процеси да бъдат подкрепени и насърчени?
- Задължително е да се работи с общините, няма как да се реализира децентрализация на обществото ни, без да има местни лидери, които да осъществят това. Имам предвид хора с визия. А дали има такава миграция – има малко. Това е свързано със средата. Хората идват в София не само и единствено заради кариерно развитие, а и заради средата. Те търсят добри училища децата си, достъп до здравеопазване. След това идва културният живот, както и инфраструктурата. Ако всичко това не се развива по смислен начин в регионите извън София, няма как млад професионалист да избере този регион.

- Има ли общини, които виждат такъв потенциал и биха работили в посока на това да привличат млади професионалисти?
- Има, но точно затова диалогът между общините и високотехнологичния бизнес е толкова важен. Кметовете трябва да могат да си представят техния град в новата икономическа реалност и да я претворят в съответните политики. Работа на централно и на местно ниво е еднакво важна. Аз обиколих по покана на Сдружението на общините техни събития и реално съм говорил пред всички кметове на общини в България именно за технологичните промени, които предстоят и които те би било добре добре да посрещнат с проактивност и смелост.

- Може ли България да стане лидер в областите, в които има потенциал, така че да не се налага да догонваме, а да бъдем първи, и как?
- Да гледаме другите какво оправят е полезно, за да си сверяваме часовника, но със сигурност не следва да се опитваме да копираме някого, да го настигаме. Това е тънка разлика, но е доста съществена. Ние трябва да гледаме какво правят другите, но можем да намерим собствен път. Технологичната промяна, която се случва, петата индустриална революция, която прекрачва прага, ще промени изцяло парадигмата на икономиката във всяко едно звено. Когато една икономика е изключително задлъжняла, има две решения. Едното е това, което на нас ни се случи през 1997 година – пълен фалит. Второто решение е качествен скок в продуктивността. Така че икономиката, когато порасне, този дълг вече процентно да е много по-малък, отколкото реално е в момента. Разказвам това нещо, за да стане ясно какво ще направят другите държави, с които се сравняваме. Те ще направят качествен скок в своята производителност, защото това е единственото положително решение на тази задача.

- А ние можем ли да извършим такъв скок?
- Можем. Реално съревнованието с другите започва сега, относително наравно. Ако ние скочим първи, можем да сме от лидерите, тъй като всички ще скочат. И това е важното послание. Когато става дума за технологичност, тя се води най-вече от хората, които я правят. България има правилните постановки, има бизнесите, които реално ръководят своята дейност високотехнологично и те са лидери в Югоизточна Европа. Тук не става дума само за IT, има такива компании и в транспорта, и в производството. Те се справят много, много по-добре от своите конкуренти в района. Но в общия план, останалата част от икономиката ни е на последна място по дигитализация. Това е пропастта, която трябва по някакъв начин да свием. Целта е да направим мост над нея и да свържем двата свята. Имаме много работа както ние като хора, които представляват предприемаческата среда, така и като общество. Разликата в стандартите на живот на хората е крещяща и трябва да бъде намалена, но не, както някои си мислят, като вдигнат данъците, а напротив – като помогнат на тези, които не са успели, също да се справят по-добре. Трябва да преразгледаме всичко в светлината на това, че утре хората и държавите, с които се съревноваваме, ще са 3-4 пъти по-продуктивни и по-ефективни от днес.

Нашият гост
Доброслав Димитров е роден на 4 февруари 1978 година в Плевен. Завършил е образованието си в САЩ и е съосновател на Imperia Online. Председател е на  Консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и от години работи в IT сектора. Бил е народен представител от ГЕРБ в 41-то и 42-то Народно събрание.