Работата по Голямата базилика в първата българска столица Плиска не прекъсва, до няколко месеца трябва да бъде завършена работата по Свещения кладенец-аязмо и Баптистерия /кръщелня б.а./, който е неделима част от уникалния храм. Тази година станалото традиционно масово кръщене на деца през май пак ще бъде в основната част на храма, но през есента със сигурност ще може да се ползва и специалното помещение, служило през Средновековието. Къщелнята, като пристройка в югоизточния край на Голямата базилика, е била около 40 кв.м., а в пода е имала кръстовидна писцина - басейн за потапяне. Знайно е, че водата е била носена на ръка до там.

По реставрацията се работи със средства, отпуснати още през 2017 г. Както "Труд" писа, тогава правителството гласува 800 000 лв. за консервационни и реставрационни дейности по уникалния храм, "майката на всички български църкви", както го наричаше проф.Божидар Димитров.

Възможно е още през пролетта да се завърши експонирането на Кладенеца-аязмо. По него има малко довършителни дейности и монтажни, като поставяне на стубел /предпазно ниско ограждение от монолитен камък/, каза пред "Труд" проучвателят му доц. Павел Георгиев. Повече са дейностите по Кръщелнята, за да се реализира идеята за използването й. Стените са издигнати на нужната височина, според проекта на арх. Юлий Фърков. Положено е скелето и кръжилото за тухления свод. Специалист-консерватор е работил на място, а на финала изпълнители от фирма "Армира" ще го изградят от тухли.

След завършване на двата обекта се очаква реставрацията на храма, ознаменувал покръставеното на българите, да продължи, също и благоустрояването край обекта, напомнят местни археолози. След 2015 г. тук туристите са се увеличи драстично, но са нужни удобства. През юни 2017 г., когато министърът на културата Боил Банов и на туризма Николина Ангелкова посетиха Голямата базилика, заявиха, че проектите за възраждането й са одобрени, ясно е за какво отиват парите до стотинка и това няма да са последните средства, отпускани за нея.